Класна работа за 9. клас, втори срок – 40 задачи по български език (стилове, жанрове, лексика, нетикет) и по литература (Бодлер, Верлен, Паисий, Славейков, Ботев), с ключ

Класната работа в края на втория срок обхваща материал от два дяла едновременно, което я прави сериозна проверка на цялостната подготовка. Този вариант съдържа 40 задачи, разпределени в езикова и литературна част, с включени както въпроси с избираем отговор, така и задачи с разширен отговор. Езиковата част обхваща седемнайсет задачи с избираем отговор и три с писмен отговор. Проверяват се разпознаването на функционалните стилове – научен, научнопопулярен, официално-делови и публицистичен – по характерни за тях езикови белези: терминологична лексика, страдателен залог, клишета, графични съкращения и абревиатури, реторични въпроси и оценъчна лексика. Отделна група задачи е посветена на лексиката: активна лексика, историзми, архаизми и неологизми, паронимна замяна и евфемизми. Писмените задачи изискват пример за архаизъм с обяснение на разликата от историзмите, посочване на правила за успешно поведение при дискусия и съставяне на изречение с евфемизъм. Литературната част обхваща седемнайсет задачи с избираем отговор и три с разширен отговор. Творбите, върху които се работи, са „Сплин“ на Бодлер и „Есенна песен“ на Верлен, Предисловието на „История славянобългарска“, „Изворът на Белоногата“, както и пет творби на Ботев – „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и „Странник“. Въпросите са построени върху конкретни стихове и образи и изискват разчитане на метафора, символ, алюзия, композиционно решение и авторова позиция. Включени са и съпоставителни задачи между отделни творби. Материалът завършва с пълен ключ, в който всеки верен отговор е обоснован с кратко обяснение, а към отворените задачи са дадени примерни отговори с очаквания обхват.

Материалът предлага втори, различен вариант на класната работа за края на учебната година, съобразен със същия учебен материал, но с изцяло нови формулировки и примери. Задачите са 40 и са разделени поравно между езиковата и литературната част. Езиковата част включва седемнайсет задачи с избираем отговор и три с писмен отговор. Проверява се разграничаването на прякото от преносното значение на думата, както и разпознаването на функционалните стилове по конкретни езикови белези: логическа последователност на изложението и превес на имената над глаголите при научния стил; достъпност, нагледни сравнения и оценъчна лексика при научнопопулярния; императивни форми, отглаголни съществителни, формули на деловото писмо и изказ на нормативен акт при официално-деловия; широк тематичен обхват, клишета и реторични въпроси при публицистичния. Отделна група задачи е посветена на лексиката – активна лексика, историзми, архаизми, паронимна замяна и евфемизми. Писмените задачи изискват съставяне на изречение с историзъм и обосновка, посочване на правила на нетикета при онлайн дискусия и съставяне на изречение в научнопопулярен стил с обяснение. Литературната част обхваща седемнайсет задачи с избираем отговор и три с разширен отговор върху „Сплин“ на Бодлер, „Есенна песен“ на Верлен, „История славянобългарска“, „Изворът на Белоногата“ и творбите на Ботев „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и „Странник“. Въпросите изискват разчитане на композиционни решения, символи и метафори, а няколко задачи са съпоставителни между отделни творби и автори. В края е приложен ключ, в който всеки отговор е обоснован с кратко обяснение, а към отворените задачи са дадени примерни отговори с очаквания обхват и посока на разсъждението.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тридесет задачи и почти двоен обхват – тестът проверява наведнъж езиковите норми и целия литературен материал от предходната година, при това с автори от няколко национални литератури. Първата трета е върху езика. Началото е работа с кратък научнопопулярен текст: три задачи изискват извод от съдържанието, разпознаване на средството за смислова свързаност и отделяне на думата, която не е термин. Оттам проверката минава през правописа на сложните думи, употребата на главни и малки букви, отношенията между двойки думи, пунктуацията и характеристиките на официално-деловия стил. Отделно внимание получава остарялата лексика. Две последователни задачи изискват разграничаване между историзми и архаизми – понятия, които звучат близко и се смесват постоянно. Към тях е добавена и задача върху паронимите, а после – преброяване на пропуснатите запетаи в дълго изречение и разпознаване на какво отделя запетаята в конкретен случай. Литературната част заема останалите две трети и е подредена по епохи. Тук се появяват Джонатан Суифт, Даниел Дефо, Джордж Байрон, Александър Пушкин, Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Стендал и Гюстав Флобер, а от българските автори – Христо Ботев и Петко Р. Славейков. Задачите проверяват както отделните творби, така и самите направления: какво отличава романтизма, кои са белезите на реализма, с какво се свързва появата на модернизма и какво отличава Българското възраждане от европейския Ренесанс. Две задачи са за съотнасяне. При едната се свързват цитирани стихове със заглавията на творбите, при другата – произведения с жанровата им принадлежност. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото и четирите двойки трябва да са верни. Отговорите са изведени накрая в компактен списък, включително разписаните съответствия. На преподавателя тестът дава ясна начална картина: резултатът се разчита по блокове и веднага показва дали пропускът е в езика, или в литературата. Може да се използва цял или разделен на две. За ученика това е преговор, който подрежда цяла учебна година – епохите, направленията и авторите, а езиковата част припомня нормите преди първата писмена работа.

Входното равнище по български език и литература за 12. клас е оформено като цялостен диагностичен тест с 30 задачи, който дава бърза и надеждна картина на знанията, натрупани до началото на последната гимназиална година. Материалът е особено подходящ за учители, които търсят готов инструмент за първа проверка в началото на учебната година, както и за зрелостници, които искат още от старта да установят кои езикови и литературни теми владеят уверено и къде е необходим допълнителен преговор. Тестът започва с работа върху текст на проф. д-р Стефан Брезински. Първите задачи проверяват четене с разбиране, разпознаване на тема, предназначение и тип текст, както и умението да се извлича точна информация от езиков материал. Това начало създава естествен преход към езиковия блок, в който са включени задачи за лексикални отношения, правопис, граматична правилност, пунктуация, нормативна употреба и смислов подбор на думи. След езиковата част материалът преминава към литературата и предлага широк обобщителен преговор върху автори, произведения, направления, жанрове, мотиви, проблеми и художествени особености. Включени са Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и произведения като „Новото гробище над Сливница“, „Градушка“, „Железният светилник“, „Бай Ганьо“, „При Рилския манастир“ и други изучавани текстове. Така един тест обхваща разнообразни литературни опори, без да се превръща в механично изброяване на автори и заглавия. Задачите са предимно с избираем отговор, което позволява лесно администриране и бърза проверка. Въпросите са подредени така, че да преминават от работа с конкретен текст и езикова норма към по-широки литературноисторически и интерпретативни знания. Това прави материала удобен както за 40–45-минутен диагностичен час, така и за самостоятелна подготовка у дома. Силно практическо предимство е приложеният отговорник с кратки пояснения към всички 30 задачи. Учителят получава готова база не само за оценяване, но и за последващ анализ на грешките и планиране на преговора. Ученикът може да използва поясненията за самопроверка и да проследи логиката зад верния избор, вместо просто да сверява букви. Материалът е подходящ за входно ниво, начален преговор, подготовка за контролна работа и ранна ориентация към изискванията на ДЗИ. Комбинацията от четене с разбиране, езикови задачи и литературен блок превръща теста в готов ресурс за цялостна проверка на базовата подготовка по БЕЛ в 12. клас.

Първите пет задачи са само за запетаи – и то върху изречения, каквито се срещат в истински текстове, а не в учебник. С това тестът веднага заявява нивото си. Двадесет задачи с изборен отговор, поравно разпределени между езика и литературата, и отговори накрая. Пунктуационният блок е най-обемният и е подбран внимателно. Проверяват се обособените части, безсъюзното свързване между простите изречения, откриването на пропуснат знак в дълго изречение, както и употребата на скоби и тирета в текст от научен характер. Примерите са взети от художествена проза и от литературоведски статии, което прави задачите значително по-трудни от обичайното – препинателният знак трябва да се прецени в реален, а не в опростен контекст. Следва задача за оформянето на цитат в аналитичен текст – умение, което се търси при всяко съчинение и рядко се проверява целенасочено. Езиковата част продължава с избор на най-подходящата дума за празно място в изречение, с правопис на словосъчетания – главни букви при географски и исторически названия, полуслято и разделно писане – и с няколко граматични задачи. Те обхващат употребата на притежателни и неопределителни местоимения, съгласуването и членуването, като в една от тях грешката трябва да се открие сред подчертани думи в цял абзац. Подредбата е логична: първо препинателният знак, после думата и формата, накрая творбата и мястото ѝ в литературата. Литературната половина е също толкова взискателна и обхваща широк период. Задачите изискват преценка за начина, по който е изграден образът на историческа личност в позната ода, за художествените особености на поема, за мотивите в известна книга и в отделно стихотворение. Отделен въпрос проверява композиционната роля на първата глава от роман – понятие, което често се знае приблизително. Няколко задачи работят с текст. В една от тях е приведен откъс, по който трябва да се разпознае героят; в друга е цитирано критическо твърдение, а ученикът трябва да посочи за коя творба се отнася. Тези задачи изискват не памет за фабулата, а разбиране на характера и на мястото на творбата в литературния процес. Включени са и въпроси за авторството – на съвременен роман и на поредица статии манифести, свързани с определено литературно направление. Част от литературните задачи са формулирани обратно – търси се излишният ред или особеността, която не е характерна, което изключва отговор по интуиция. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и от съседни творби, така че грешката винаги посочва конкретно недоразумение, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с високо ниво на трудност – подходяща и като първи ориентир за подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде точно е слабото място: в пунктуацията на сложния текст, в оформянето на цитат, в граматичните форми или в познаването на творбите и на литературния процес.