Подкатегории на "9 клас"

Един и същ герой се появява в текста отново и отново, но почти никога не е назован по един и същ начин. Как става това, без изречението да натежи от повторения, обяснява този материал. Изложението тръгва от кратък откъс от разказа „Другоселец“ на Йордан Йовков и от него извежда самото понятие. Определението за номинативна верига е дадено ясно и е придружено с обяснение как започва веригата, с какво може да продължи и кога се допуска повторение на основното название. Отделено е внимание и на случаите, в които подлогът е изпуснат, защото се подразбира, както и на термина, с който тези места се назовават. Следващият раздел разграничава как вторичните назовавания се използват в разговорната, публицистичната и художествената реч и защо в научния и административния стил подходът е обратен. Пример от поезията на Никола Вапцаров показва кога повторението е съзнателен художествен избор, а не грешка. Втората голяма част е посветена на перифразата: откъде идва думата, какво точно означава и как описателните изрази заместват прякото название. Дадени са много примери от всекидневния език, разгледано е делението на самостойни и зависими перифрази, както и начинът, по който чрез перифраза се изразява оценка и отношение към един и същ обект. Материалът завършва с практически най-полезния си раздел: типичните грешки при изграждането на номинативни вериги. Те са разделени на смислови и стилистични, всяка от тях е обяснена и илюстрирана с изречение, в което грешката се вижда веднага. Полезен е за подготовка по български език, за упражнения по свързаност и редактиране на текст, както и за писане на собствени текстове без досадни повторения.

Когато отидем в общината за удостоверение или отворим Държавен вестник, попадаме на език, който не прилича на нито един от познатите ни начини на говорене. Точно него разглежда този урок, изграден в девет части и написан така, че ученикът да го разбере от първо четене. Началото очертава къде живее официално-деловият стил: в сферата на институциите, законите и официалните отношения. Изяснени са предметът на общуването, целта на текстовете, отношенията между участниците и формата, в която стилът се проявява. Следва частта за двете основни особености, които го правят разпознаваем сред останалите функционални стилове на българския книжовен език, обяснени чрез съпоставка с това, което ученикът вече прави в собствените си съчинения. Най-обширният раздел е посветен на езиковите особености и ги разглежда в десет отделни подточки: думите в прякото им значение, специализираните термини от правото, икономиката, политиката и военното дело, езиковите шаблони, графичните съкращения, отглаголните съществителни, страдателният залог, императивните форми, обособените и вметнатите части, еднородните части при изброяване и съобщителните изречения. Всяка особеност е придружена с конкретен пример, а най-често срещаните съкращения са събрани в таблица. Отделна част показва как е подреден един нормативен документ: заглавие, глави, раздели, членове, алинеи и точки, и защо тази подредба не е случайна. Практическият акцент е примерният анализ на кратък откъс от закон, в който белезите на стила са открити един по един. Така ученикът вижда самата процедура по разпознаване, а не само изброени характеристики. Следват целите на официално-деловите текстове и самостоятелен раздел за държавния протокол като най-високата степен на официалност, с обяснение какво обхваща той и кой го регулира у нас. Финалът предлага обобщителна таблица с всички характерни белези накратко и кратко заключение. Материалът е подходящ за 9. клас, за подготовка на урок, за преговор преди изпитване и за самостоятелно упражнение в разпознаване на стила по даден текст.

Защо един научен текст звучи толкова различно от разговора в междучасието? Отговорът е скрит в подбора на езиковите средства и този учебен материал ги подрежда едно по едно. Изложението започва с научната сфера на общуване: каква информация се обменя в нея, кои са участниците и защо часът в училище също е форма на научно общуване. Обяснено е с какво то се различава от битовото, какъв характер има и защо дори устните научни текстове се обмислят и подготвят предварително. Същинската част проследява езиковите особености по равнища. Разгледано е защо изборът на думи се подчинява на изискването за точност и еднозначност, кои лексикални средства са изключени от научния текст и каква роля играят термините и терминологичните словосъчетания. Отделено е внимание на морфологичните предпочитания на стила: определени групи съществителни имена, сложните по състав предлози и съюзи, глаголните форми и времето, което преобладава, като всяко твърдение е придружено с конкретни примери. Следва разделът за синтаксиса и за обобщеността на научната реч: какви изречения се предпочитат, какви се избягват и кои думи носят абстрактното значение, характерно за стила. Втората голяма част е посветена на научната статия. Изяснено е какво представлява тя, кои са познатите на учениците разновидности, например речникова, енциклопедична и урочна статия, и по какво се различават. Показано е как заглавието насочва към темата, а композицията е представена по части, всяка със своята задача. Полезен е за подготовка по български език върху функционалните стилове, за упражнения по разпознаване и създаване на текст от научния стил, за писане на собствена научна статия и за преговор преди изпитване или класна работа. Примерите са кратки и лесни за преписване в тетрадка.

Подреден учебен текст, който обяснява защо изобщо съществува език, в който всяка дума тежи. Началото проследява как още от древността хората уреждат отношенията си чрез специално съставени документи и какви цели трябва да постигне официалното общуване: точно описание на правилата и на страните, задължително спазване на записаното, недвусмислено изразяване на воля и достоверност на информацията. Оттам изложението въвежда трите разновидности на официално-деловия стил според сферата, в която действат документите, и подрежда най-характерните за всяка от тях жанрове. Законодателната част обяснява с кратки определения какво представляват Конституцията, законите, наредбите, постановленията и правилниците, кой ги приема и утвърждава, и посочва най-важните кодекси и закони. Дипломатическата и административната част изброяват своите документи: международни договори, ноти и комюникета от една страна, заявления, актове, удостоверения, заповеди, протоколи и автобиография от друга. Отделно е подчертано общото правило за стандартната форма, формулярите и бланките. Втората голяма част е посветена на езиковите особености. Те са разделени на лексикални, морфологични и синтактични, като към всяка група са дадени конкретни примери от реални документи: клишета и устойчиви словосъчетания, термини за роли и позиции, названия на институции и административни актове, съкращения и абревиатури, официални обръщения и учтива форма, отглаголни съществителни, безлични конструкции със значение на разпореждане и сложни изречения с уточняващи части. Изложението е кратко, систематично и с много примери, което го прави удобно за преговор. Подходящо е за подготовка на урока по български език, за упражнение върху функционалните стилове, за преговор преди контролно или матура, както и за практическа помощ при съставяне на заявление, автобиография или друг официален документ.

Всеки ден новина, репортаж или коментар решава какво ще вълнува обществото, и точно този механизъм разглежда настоящият учебен материал по български език. Разработката е посветена на публицистичния стил и на езика на медиите като средство за масово общуване и въздействие. Изложението тръгва от мястото на средствата за масова информация в живота на обществото: защо непосредственият разговор между хората не е достатъчен, как вестниците и списанията отстъпват водещата роля на радиото, телевизията и интернет и защо публичното общуване се определя преди всичко от това, че е предназначено за всички. Следва обособен раздел за особеностите на публичното общуване. В него са изведени двете основни цели, които стоят пред него, и е обяснено как съотношението между тях определя разграничаването на жанровете. Разработката представя жанровата система на публицистичния стил в три групи, като за всяка е посочено каква конкретна задача изпълнява пред публиката. Самостоятелен акцент е поставен върху статията като най-важния публицистичен жанр. Дадено е определение за нея и е проследена цялата ѝ композиция: ролята на заглавието и подзаглавието, какво се аргументира във въведението, как се изгражда основната част чрез анализ на проверими факти и източници, какво носят обобщенията и изводите и каква е задачата на заключението. Финалната част разглежда езика на медиите по нива. Лексикалните особености са представени с конкретни примери от медийни заглавия и текстове, които показват как се съчетават термини и разговорни изрази, оценъчност и неутралност, абстрактно и конкретно. Отделно са посочени морфологичните и синтактичните белези на публицистичното слово и ефектът, който те постигат върху възприемателя. Материалът е подходящ за подготовка по български език върху функционалните стилове, за писане на статия и за упражнения върху анализ на медиен текст, както и за преговор преди изпитване или класна работа.

Кое превръща няколко изречения в истински текст, а не в случайно събрани думи? Учебният материал тръгва точно от този въпрос и от произхода на самата дума „текст“ (от латинското textum - „изтъкан“, „изплетен“), за да покаже, че свързаността не е украса, а условие текстът изобщо да съществува. Началото очертава основните изисквания, на които трябва да отговаря всяко цялостно съобщение: да носи намерението на говорещия, да предава информация, да е изградено по правилата на езика, да е стилово единно и да е съобразено със ситуацията на общуване. Оттук нататък изложението се разделя на две големи части. Първата разглежда смисловата свързаност: как се осигурява ясна логическа връзка между частите, защо по-дългият текст се дели на смислови части със свои подтеми и с какви изрази се обозначават шестте най-чести отношения между единиците информация - последователност във времето, разположение в пространството, прибавяне на нова информация, причина и следствие, подобие и различие, противопоставяне. Отделно внимание е отделено на разликата между устното и писменото общуване и на елементите, които при писането задължително трябва да се уточнят, за да не се загуби смисълът. Втората част е посветена на езиковата свързаност и е организирана в три групи средства. Лексикалните са илюстрирани с началото на разказа „Мила родна картинка“ от Елин Пелин, където две стилови равнища работят едно срещу друго. Морфологичните обхващат съгласуването, употребата на местоименията, определеността и залога, като всяко положение е придружено с кратък пример, показващ как смисълът се променя или се обърква. Синтактичните проследяват ролята на словореда и на обособените части при поставянето на логическото ударение. Материалът е подходящ за подготовка по български език в средния и горния курс, за преговор преди класна работа и изпит, както и за ученици, които искат собствените им съчинения и есета да звучат свързано и убедително.

Поема, родена от предание за чешма край Харманли, е разгледана тук като цялостен художествен свят, а не като сбор от отделни моменти. Разработката е подредена в раздели, които следват логиката на изучаването в час, но отиват значително по-надълбоко. Първо е представен Петко Рачов Славейков: родът и образованието му, мястото му сред възрожденските книжовници и обстоятелствата около първата публикация на творбата. Следва разделът за произведението и сюжета, в който събитията са проследени не хронологично, а през смисъла на всяка стъпка от избора на Гергана. Същинската част разглежда жанра и фолклорната основа, композицията и начина, по който двата свята в поемата са построени един срещу друг: родното пространство с извора и гората срещу златните сараи на везира. Образите са анализирани поотделно, като най-много място е отделено на Гергана и на това какво точно защитава тя, когато отказва. Темите и мотивите са изведени със стъпка към мотива за вграждането и към идеала за достойно поведение. Отделен раздел свързва творбата с историческото ѝ време и обяснява защо тя се появява именно тогава, а любопитните факти около преданието и около чешмата допълват картината. Практическата част съдържа обширен набор от въпроси и задачи с разгърнати отговори, както и блок за самопроверка, чрез който ученикът може да провери дали е разбрал прочетеното. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за изпит, за отговор на литературен въпрос и за писане на съчинение върху поемата.

Незавършена, но огромна, писана в продължение на пет години и прекъсната от смъртта на автора си, поемата „Дон Жуан“ е най-амбициозният текст на Джордж Байрон. Материалът предлага систематичен анализ на творбата, подреден по ясни раздели и написан на достъпен ученически език. В началото е поставена кратка рамка: кога и при какви обстоятелства Байрон пише поемата, колко песни са завършени и срещу какво е насочена сатирата ѝ, включително срещу конкретни политически фигури и поети от епохата. Следва проследяване на сюжета: пътят на младия севилски благородник от родния му дом през корабокрушението, гръцкия остров, Константинопол, обсадата на Измаил и руския двор до Англия. Изложението показва как отделните епизоди се свързват помежду си. Отделен раздел е посветен на жанра. Разгледано е защо самият Байрон нарича творбата поема, какво представлява поемата като лиро-епически жанр и защо в съдържателно отношение „Дон Жуан“ по-точно се определя по друг начин. Тук са дадени и примери от българската литература за различните разновидности на поемата. Анализът на героя е сред най-интересните части: посочена е разликата между Байроновия Дон Жуан и традиционния образ на севилския прелъстител и е обяснено каква е функцията на героя в цялото произведение. Разделът за композицията разглежда принципа на епизодичността, отворения финал и строфичната форма на октавата. Най-обширната част е посветена на темите: войната и разграничението, което Байрон прави между различните ѝ видове, подкрепено с цитати от текста; пътуването и връзката му с обичая на времето; Ориентът и романтичният интерес към екзотиката; и накрая самият мит за Дон Жуан през вековете, от Тирсо де Молина и Молиер до Пушкин, Хофман и Бодлер. Материалът е подходящ за подготовка за час, за устно изпитване, за контролна работа и за писане на съчинение върху творбата, а прегледът на литературната традиция може да послужи и за сравнителна задача.

Защо най-мрачната сатира в европейската литература се чете най-често като книга за деца? От този парадокс тръгва разработката и оттам разгръща „Пътешествията на Гъливер“ така, както творбата се изучава в час, но с далеч повече опора, отколкото дава учебникът. Изложението е подредено в ясно отделени раздели. Първо е представен Джонатан Суифт: епохата на Просвещението, положението му на духовник и памфлетист, обстоятелствата, при които книгата излиза анонимно. Следват произведението и сюжетът, разказани така, че да се вижда логиката на четирите пътешествия, а не поредността на случките. Отделни раздели са посветени на жанра, на композицията и на въпроса защо редът на страните не е случаен. Същинската част се съсредоточава върху героите и темите. Образът на Гъливер е проследен в движението му от възхита към отвращение, а срещу него са поставени лилипутите, великаните, учените от летящия остров и разумните коне. Темите за властта, за науката без съвест, за относителността на човешката мяра са разгледани поотделно, с препратки към конкретни епизоди. Самостоятелен раздел свързва творбата с историческия ѝ контекст и показва кои английски политически спорове стоят зад алегорията. Практическата част е това, което отличава разработката. Тя съдържа подробни въпроси и задачи с готови отговори, кратък блок за самопроверка на прочетеното, задачи за писане по творбата и раздел с по-трудни задачи за учениците, които искат да отидат отвъд минимума. Има и любопитни факти около изданията и рецепцията на книгата. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за изпит, за писане на съчинение върху творбата и за самостоятелна проверка на разбирането.

Заглавието назовава конкретен войвода, но в самите стихове името му изчезва и остава само „той“. Разработката върху баладата „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев тръгва именно от такива наблюдения върху текста. Началото проследява историята на творбата: кога и къде е отпечатана, какво твърди Захари Стоянов за създаването ѝ и какъв слух сред поробените българи се оказва повод за написването ѝ. Следва отделен раздел „Литература и история“, който припомня пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от Румъния до последната битка при Бузлуджа. Жанровата част обяснява защо определението литературна балада не е напълно достатъчно: кои елементи идват от фолклорната балада, кои белези са одически и какви асоциации поражда вертикалното разположение на героя. Най-обширната част е посветена на героите. Разгледано е как в текста личното име отстъпва място на местоимения и на думата „юнак“, как в образа се срещат реалистичното и романтичното изображение и в каква гранична ситуация е поставен героят. Обяснено е и по какъв косвен път творбата внушава неговата значимост, както и какво ново нравствено измерение внасят въпросите, които той задава. Отделно място е дадено на Балкана като многозначен образ, с позоваване на наблюдение на литературоведа Никола Георгиев. Разделът за композицията разглежда строфичната организация, кръстосаната рима и ефекта на резките обрати и показва къде всъщност е разположено идейното обобщение на творбата. Финалната част представя основната тема на баладата и нейната универсална валидност. Материалът е подходящ за подготовка за час по литература, за интерпретативно съчинение върху творбата и за преговор преди класна работа.

Малцина ученици знаят, че в един от най-известните романи в стихове на европейската литература действието се пренася до устието на Дунав. Точно оттам тръгва тази разработка: седма и осма песен на „Дон Жуан“ разказват обсадата и превземането на Измаил през декември 1790 г., а Байрон датира и локализира събитието с точност, необичайна за поет. Началото е посветено на българската съдба на творбата: защо преводът на такава поема е върховно изпитание, откъде тръгват прозаическите преводи у нас и кога се появява първият стихотворен превод. Следва предговорът, който самият Байрон изпраща на своя издател, и източникът, от който черпи подробностите за обсадата, както и въпросът кое в повествованието е действителна случка и кое е литературна измислица. Същинската част разглежда как е построена битката в поемата: имената на военачалниците, депешата на Суворов, цитирана и в оригинал, и в стихове, контрастът спрямо харемните песни преди това, преплитането на трагично и комично, иронията, с която поетът се кълне, че е верен на истината. Отделно са коментирани епизодът с гибелта на татарския хан и синовете му и сцената, в която младият герой спасява момиченцето Лейля. Самостоятелен акцент е поставен върху отношението на Байрон към войната и върху въпроса дали то може да се нарече пацифизъм, като аргументите са потърсени и в биографията на поета, и в цитирани октави от текста. Финалната част се занимава с жанра: как митът за Дон Жуан е пренесен в съвременността на автора, какво прави присъствието на повествователя с време-пространството на романа и защо тази творба се чете с бележките. Материалът е подходящ за подготовка на урок и на реферат върху Байрон и романтизма в 9. клас, за писане на съчинение и за самостоятелно четене, което излиза извън учебника.

Кратко и подредено представяне на „Дядо Горио“, което тръгва от главния закон на изобразеното общество: колко струва човекът, когато богатството се цени повече от живота му. Текстът е обобщаващ, не преразказва глава по глава, а показва романа през неговите герои и през проблема, който ги свързва. В началото е очертана средата: пансионът на госпожа Воке като умален модел на френското буржоазно общество и мерилото, с което неговата стопанка съди за хората. Оттам вниманието се насочва към самия дядо Горио, към милионите, които притежава, и към обичта му към Анастази и Делфина, прекрачила границите на разумната бащина мярка, както и към възпитанието, което тази обич им дава. Следва частта за края на стареца и за думите, които изрича в последните си минути; те са приведени като цитат и осмислени не като лична, а като обществена трагедия. Отделено е място и на двамата герои, чиито пътища се пресичат с неговия: студентът Йожен дьо Растиняк, дошъл от провинцията с намерение да успее чрез труд и способности, и Вотрен, който отдавна е прозрял правилата на този свят и има свой цинично формулиран идеал. Финалът обобщава какво романът казва за ролята на обществените нрави върху личността. Материалът е подходящ за бърз преговор преди урок или изпитване, за подготовка на устен отговор и на съчинение върху Балзак и реализма в 9. клас, както и за читател, който иска да се ориентира в романа, преди да се заеме с подробен анализ.

1. Векът на просвещението е: а) седемнадесети; б) осемнадесети; в) деветнадесети; г) шестнадесети. 2. Просвещението е утвърдено окончателно от: а) Даниел Дефо; б) Джонатан Суифт; в) Имануел Кант; г) Мишел дьо Монтен. 3. Според Кант Просвещението е: а) борба за освобождение на човека от ограниченията на обществото; б) излизане на човека от неговото непълнолетие; в) любов между хората; г) омраза между хората. 4. Идеята за светлината, залегнала в името на Просвещението, символизира:

1. Кое изречение НЕ е подходящо за публично изказване? а) Всички присъстващи непременно трябва да се съгласят с мене. б) Следващите примери от моя житейски опит са потвърждение на изказаната теза. в) Това е проблем, който представлява интерес за много хора. г) Приведеният от мен цитат е доказателство за истинността на тезата ми. 2. Кое заглавие НЕ е подходящо за създаване на публично изказване по морален проблем? а) Какво означава да бъдем великодушни? б) Капани на самочувствието в) Как да се

1. Романтизмът се появява през: а) началото на 17. век; б) средата на 18. век; в) края на 18. и началото на 19. век. 2. Романтизмът се развива в/във: а) Франция и Германия; б) почти всички европейски страни; в) Англия и Русия. 3. Романтическата идея се утвърждава от: а) творбите и трактатите на мадам дьо Стал, Виктор Юго, Е.Т.А. Хофман; б) творбите и трактатите на Александър Поуп, Дени Дидро, Имануел Кант; в) творбите и трактатите на Виктор Юго, Джонатан Суифт, Жан -Жак Русо. 4. Името на Романтизма идва от:

1. Приносът на Възраждането за развитието на ценностния мироглед се състои в: А) почит към разума и цивилизацията; Б) идеята за свободата; В) изграждане на модерна ценностна система и на националната идеология. 2. Основната идея на Възраждането е: А) утвърждаване на българското; Б) изграждане на българина в роба; В) „противо турци да стоим насреща“. 3. Кой е най-разностранният деец на Възраждането? А) Паисий Хилендарски; Б) Софроний Врачански; В) Петко Р. Славейков. 4. Основният

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1 до 6. В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота и на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар – ужасна

1. В коя от думите НЕ е допусната правописна грешка? а) въплащава; б) възстава; в) потиска; г) обвзема. 2. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка? а) переспектива, изречение, инжинер; б) усмихвам се, усмивам, учудвам се; в) есенни, фина, обикновенно; г) сграда, сбор, здание. 3. В кое от изреченията е допусната правописна грешка? а) В класа има само един неизпитан ученик. б) Незнаещ не значи неможещ. в) Необщувайки с никого, той неусетно станал нежелан за останалите. г) Мъжът негласно