Подкатегории на "Тестове"

Прочетеше текста и изпълнете задачи 1. – 5. Как може човек, който се занимава с фолклор, да се казва Георг, възмущават се радиослушатели. Професор Краев обяснява кротко: дължи името си на австрийски корени и си го носи от 30 ноември 1947 година, когато се е родил на пъпа на София, фолклорът се набъркал в живота му далеч по-късно, веднага щом завършил българска филология. Вече имал някои опити в литературната критика и идеята да продължи да громи настъпващата графомания.

Тестът по български език върху активната и пасивната лексика е изграден като практическа проверка в 17 задачи, която съчетава работа с художествен текст, лексикални класове, фразеология, контекстово значение и избор на точна дума. Вместо да подрежда понятията изолирано, материалът ги поставя в различни езикови ситуации и така превръща темата в упражнение по разпознаване, съпоставка и прилагане. Първият блок е организиран около откъс от „Време разделно“ на Антон Дончев. Чрез него учениците работят с историзми, контекстови отношения между думи, номинативни вериги и значения на лексеми, свързани с историческата среда на произведението. Тази част задава добра основа за разграничаване на пасивната лексика и показва как значението на думата се възстановява чрез текста, а не само чрез механично заучено определение. Втората текстова опора е откъс от „Възвишение“ на Милен Русков. Тук задачите надграждат трудността чрез архаизми, историзми, местоименна връзка между изреченията, фразеологизъм и вулгаризъм. Така в рамките на един кратък откъс се проверяват няколко различни аспекта на речниковия състав и начинът, по който по-старите или стилистично маркирани думи функционират в художествен контекст. След двата текстови блока тестът преминава към съвременната лексика. Включени са задачи за евфемизми и неологизми, което разширява темата от пасивния към активния речник и дава възможност да се проследят различни посоки на езиковата промяна. Отделна поредица е посветена на фразеологизмите – учениците трябва да довършват устойчиви изрази и да разпознават точната им форма според контекста. Финалната задача представлява цялостно упражнение за лексикален избор. В кратък текст за хумора са оставени шест позиции, за които трябва да се избере най-подходящата дума измежду няколко близки по звучене или значение възможности. Този завършек проверява не само речников запас, но и способност за прецизна работа със смисъла на изречението. Към всичките 17 задачи е приложен ключ с верните отговори, а при отворените задачи са дадени и конкретни решения. Това прави материала удобен за текуща проверка, самоподготовка, домашна работа или обобщителен преговор. Архитектурата му следва ясна логика: художествен текст → историзми и архаизми → контекст и фразеология → евфемизми и неологизми → устойчиви изрази → прецизен лексикален избор. Именно тази последователност превръща теста в готов ресурс, който проверява едновременно знанията за активната и пасивната лексика и умението те да се прилагат в реален текст.

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–7. Текст: Водата – източник на живот Водата е сред най-важните вещества за живота на Земята. Тя покрива около 71% от повърхността на планетата и се среща в различни състояния – течност, лед и водна пара. Най-големите количества вода се съдържат в океаните и моретата, но прясната вода, която е необходима за пиене, напояване и индустриални нужди, съставлява едва 2,5% от общото количество. Освен че е жизненоважна за живите организми, водата има огромно

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 - 5. Много от нещата, които използваме ежедневно, имат дълга и интересна история. Хартията, например, е открита в древен Китай, а първите книги са били ръкописни свитъци, изработени от пергамент. Впоследствие печатарската преса, изобретена от Йохан Гутенберг, революционизира разпространението на знанието. В наши дни дигиталните технологии са довели до създаването на електронни книги и онлайн библиотеки. Въпреки това печатната книга запазва своето

Компактен вариант за начало на девети клас – двадесет задачи, които за кратко време показват с какви езикови умения идва класът след прогимназиалния етап. Първата част стъпва върху кратък текст за мартеницата и обичаите на първи март. Четирите задачи към него проверяват основни умения за работа с текст: определяне на темата, откриване на ключовите думи, разпознаване на средствата за връзка между първото и второто изречение и преценка кое твърдение не съответства на прочетеното. Текстът е кратък, но задачите изискват внимателно четене, а не обща представа за съдържанието му. Втората група задачи е с формат, който по-рядко се среща в училищните тестове – аналогиите. Дадена е двойка думи и трябва да се открие друга двойка със същото отношение помежду си. Проверяваните отношения са различни по характер: между част и цяло, между изходна дума и производна от нея, между място и лицето, което работи там. Тези задачи изискват логическо разсъждение върху смисловите връзки между думите, а не запомнени знания, и затова добре разграничават нивата в класа. Трета група обхваща лексиката: значение на фразеологично словосъчетание, разпознаване на дума, която не е синоним на посочената, и откриване на ред, в който липсва антонимна двойка. Най-обемната част е посветена на правописа и пунктуацията. Проверяват се откриването на правописна грешка сред подчертани думи в изречение, разпознаването на дума, чието изписване следва фонетичния правописен принцип, правописът на глаголни форми и на представки пред беззвучни съгласни. Пунктуационните задачи обхващат обособена част, двоеточие пред изброяване след обобщаващ израз, основанието за поставяне на запетая в сложно съчинено изречение, както и разграничаването на типа грешка в дадено изречение – формат, който изисква да се определи не само наличието на нарушение, а и неговият характер. Отделна задача засяга функционалните стилове и характеристиките на публицистичния текст. Отговорите са изнесени накрая във вид на кратък списък, което прави проверката максимално бърза – удобно при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на девети клас: компактен по обем, лесен за проверка и достатъчно разнообразен, за да покаже къде точно са пропуските – в работата с текст, в лексиката, в правописа или в пунктуацията. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия етап, а задачите с аналогии са полезно упражнение и с оглед на форматите, използвани при кандидатстване и при други изпитни изпитания.

Двадесет задачи, които превръщат едно от най-абстрактните понятия в програмата в нещо напълно осезаемо. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от лабораторно изследване е следван от пет задачи, които го разглеждат от различни страни: предмет на изложението, терминологичен състав, глаголен залог, преобладаващо глаголно време и вид на изреченията. Един и същ текст се проверява по пет различни признака – похват, който показва нагледно, че стилът не е едно правило, а система от белези. Втората част е върху характеристиките на стила и обхваща всичко съществено: цел на общуването, отношения между автор и читател, типични стилови маркери, съотношение между частите на речта, употреба на сегашно време и на страдателен залог, особености на синтаксиса и мястото на оценъчните средства. Отделни задачи разглеждат с кои стилове той се противопоставя най-често и как е устроен научният текст като цяло – от предварителната схема до крайния извод. Няколко от въпросите са по-специализирани и рядко се срещат в стандартните тестове – единственото число с обобщено значение и разпознаването на безоценъчния изказ сред четири близки формулировки. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Първата задача изисква стилът на абзаца да бъде доказан с четири различни белега, всеки илюстриран с пример от самия текст. Втората поставя събиране на шест термина, групирането им по произход и кратка дефиниция за всеки. Третата изисква реална преработка на два реда в друг стил, последвана от анализ какво се губи при прехода. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е с кратка обосновка, а трите отворени задачи имат цялостно разписани примерни решения – с изброени белези, с готови дефиниции и с образец на преработката. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за модел при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела, упражнение по анализ на текст и задача за създаване на текст – събрани в един лист. Използва се цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата надхвърля часа по български. Научният стил е езикът на всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава, но и как се пише в него – с приложени отговори, които позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тестът по литература е насочен към основните знания за Просвещението и към романа „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт. Материалът съдържа 20 тестови задачи с четири възможни отговора и приложен ключ, което го прави удобен както за текуща проверка, така и за преговор, самоподготовка или работа в час. Първата част на теста проверява познанията за Просвещението като културно-историческа епоха. Въпросите са подредени така, че да обхванат времевите граници на периода, ролята на Имануел Кант, символиката на светлината, основните ценности, предпоставките за възникването на просвещенските идеи и мястото на разума в изграждането на човека и обществото. Включени са задачи за гражданското общество, просвещенския морал, световния ред и характерните жанрове на литературата от XVIII век. Следващият блок премества вниманието от общите характеристики на епохата към начина, по който тези идеи се проявяват в литературата. Учениците трябва да разпознаят основния проблем на просвещенската литература, особеностите на героя, принципите при изграждането на сюжета и предназначението на просвещенския роман. Така тестът не проверява само отделни факти, а проследява връзката между философските идеи на епохата и литературните им проявления. Втората половина на задачите е съсредоточена върху „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт. Въпросите насочват към сатиричния образ на обществото, повествованието от името на героя, внушението за достоверност, причините за пътуванията на Лемюъл Гъливер, въздействието върху читателя, жанровата характеристика и началото на неговите приключения. Така произведението е включено не изолирано, а като конкретен пример за литературата на Просвещението. Структурата на теста е подходяща за бърза и обективна проверка, тъй като всички 20 задачи са от затворен тип и имат само един верен отговор. Приложеният ключ улеснява проверяването и позволява материалът да се използва и за самостоятелна подготовка. За учителя това е готов ресурс за кратко контролно, входна или текуща проверка по раздела, а за ученика – концентриран преговор върху най-важните понятия, автори, идеи и произведения. Съчетаването на общите въпроси за Просвещението с конкретните задачи върху Джонатан Суифт и „Пътешествията на Гъливер“ прави теста особено полезен при обобщаване на раздела. Той позволява с един материал да се провери както познаването на епохата и нейната ценностна система, така и умението тези знания да бъдат свързвани с конкретна литературна творба. Последователността от общото към конкретното създава ясна учебна логика и улеснява систематизирането на знанията.

Осемнадесет задачи върху цяло литературно направление – и то без нито един въпрос за дати и заглавия наизуст. Проверява се разбиране: защо се появява направлението, какво отстоява и какво постига. Материалът е върху романтизма и е събран на две страници, с еднакъв формат през целия тест – три възможности, една вярна. Първата третина поставя рамката. Задачите изясняват кога възниква направлението, докъде се разпростира, чии творби и трактати го утвърждават и откъде идва самото му име. Тук неверните възможности са особено умело подбрани: сред тях стоят имена на автори от съседни епохи, които наистина звучат правдоподобно. Средището е най-ценно и обхваща философската страна. Осем последователни задачи разглеждат приноса на направлението към мирогледа, предпоставката за появата му, основните ценности, носителя на културата, водещия проблем, характеристиката на човека и целта, която движението си поставя. Тези задачи не се решават с помнене. При всяка от тях трите възможности са построени така, че всяка описва реално съществувало схващане – само че на друга епоха. Ученикът трябва да различи романтическото от просвещенското и от религиозното, а именно това разграничение се пита при изпит. Оттам тестът минава към самата литература: типичните жанрове на направлението и видовете сюжети, които неговите автори предпочитат при изграждане на разказа. Последната третина е върху две конкретни творби – „Дон Жуан“ на Байрон и „Евгений Онегин“ на Пушкин. Задачите тук питат какво показва определена песен или глава, защо героят тръгва по света и как творбата въздейства на читателя. Особено находчив е въпросът за въздействието. Той изисква да се разбере, че творбата не поучава и не забавлява, а кара читателя да провери собствените си ценности – разграничение, което рядко се формулира толкова ясно. Финалната задача обобщава цялото направление в един въпрос за неговото въздействие върху читателя – и затваря теста там, откъдето е започнал. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до осемнадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на раздела, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично – например само философските задачи като повод за беседа. За ученика ползата е ясна: цялото направление е обходено с осемнадесет въпроса, а вътрешната му логика се вижда наведнъж, вместо да се събира от отделни уроци. Приложените отговори позволяват самопроверка преди изпитване.

Осемнадесет задачи, а голяма част от тях питат защо, а не какво. Тест, който проверява разбиране на епохата вместо запомнени факти – затова се решава по-бавно и се помни по-дълго. Устройството е двусъставно и ясно разграничено. Първата и по-обширна половина е върху Възраждането като епоха и заема десет от осемнадесетте задачи. Задачите тук обхождат приноса му за ценностния мироглед, водещата идея, основния проблем на литературата, поведението на читателя, причините за самото възникване на епохата и ценностите на възрожденското общество. Отделен въпрос е върху типичните жанрове, друг – върху характера на сюжетите, а трети засяга значението на историческото самосъзнание. Тази част подрежда цялата рамка, преди да се стигне до конкретните текстове – подход, който липсва в повечето тестове, започващи направо с творбите. Втората половина слиза от общото към конкретните текстове. Няколко последователни задачи са посветени на „Изворът на Белоногата“ от Петко Р. Славейков, като въпросите засягат образната система, изграждането на противника и смисъла на развръзката. Творбата получава най-голямо внимание сред всички разгледани. Следва блок върху Христо Ботев – първо върху ценностната му система и представата за божественото, после върху „Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“, всяко със свой отделен въпрос. Така поетът е разгледан и като мислител, и като автор на конкретни творби. В задачите се появяват и имената на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, така че проверката обхваща възрожденските дейци, а не само авторите на изучаваните творби. Обхватът е рядко срещан за тест с такъв обем. Форматът е с по три възможности вместо обичайните четири. Това изглежда като облекчение, а всъщност е обратното: и трите отговора звучат правдоподобно, защото са формулирани като различни, но защитими обяснения. Търси се не единственият смислен вариант, а най-точният – и разликата между тях е фина. Отговорите са дадени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза, а оценяването безспорно. На преподавателя тестът върши работа не само като проверка, а и като основа за беседа: почти всеки въпрос може да се разгърне в разговор, защото зад него стои обяснение, а не факт. Обхваща целия раздел в няколко страници и се оценява бързо. За ученика това е преговор, който свързва епохата с творбите вместо да ги учи поотделно. Подходящ е за подготовка преди изпитване, а приложените отговори позволяват грешките да се открият веднага.

Тест по литература, посветен на реализма като литературно направление и на двамата френски автори, чието творчество се изучава като негов образец. Десетте задачи обхващат едновременно теорията, биографично-творческите факти и конкретните произведения. Началото на теста е насочено към самото направление. Задачата е с отрицателна формулировка и изисква да се посочи невярното твърдение сред четири – за времето и мястото на възникване, за начина, по който реалистичният роман представя човека, за типа герой и събития, към които направлението проявява интерес, и за вниманието към ежедневието. Тази задача проверява разбирането какво отличава реализма от предходното направление. Следва задача, при която сред четирима автори трябва да бъде открит онзи, чието творчество не се свързва с реализма – проверка, изискваща познаване на хронологията на литературните епохи. Значителна част от теста е посветена на Балзак. Проверява се коя година се приема за условна граница между двете направления и с коя творба се свързва тя, каква е особеността в строежа на неговия голям цикъл, кое произведение влиза в него и какъв тип герой е характерен за романите му. Тук задачите изискват точност: сред вариантите присъстват заглавия на други френски автори от същия век, което прави отгатването невъзможно. Отделни задачи разглеждат романа „Дядо Горио“ – сюжетната линия и отношенията между героите чрез задача с отрицателна формулировка, както и разпознаване на говорещия по цитат. Цитатът е сред най-известните в творбата и разкрива нравствената позиция на един от героите. Втората половина от теста е посветена на Флобер. Проверява се какво отличава неговия творчески метод – изборът да се изобрази еднообразието на всекидневието, позицията на повествователя, вниманието към езиковия свят на героите, поведението на самия герой спрямо средата. Следва задача върху „Мадам Бовари“, обхващаща композиционната рамка на романа, основното противопоставяне в него, отношенията между съпрузите и подбудите на героинята. Финалната задача излиза извън литературата и проверява познаването на техническите открития през века – въпрос, който свързва литературното направление с епохата, която го поражда. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата за реализма, подходяща и като преговор преди матура. На ученика тестът служи за самопроверка и показва дали познаването на двата романа е достатъчно подробно.

Отегченият светски човек и момичето, което вярва на романите – два образа, върху които е построен цял роман в стихове, и двадесет задачи, които проверяват доколко този роман е разбран. Тестът върху „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин обхваща творбата от жанровите ѝ особености до нравствения избор във финала. Началото е при формата и строежа. Проверяват се особеностите на стихотворния роман, устройството на строфата, композиционната подредба на главите и тяхната самостоятелност, както и присъствието на сатиричния поглед към дворянския бит. Това са въпроси, които често се пропускат при подготовка, а без тях творбата остава само сюжет. Значителна част от задачите са посветени на главния герой – начина му на живот, отношението му към забавите и към философията, състоянието, в което го заварва действието, разбирането му за щастие и за свобода, отношението му към любовта. Образът се изгражда постепенно, задача след задача, от външните белези към вътрешната криза. Не по-малко място заема Татяна. Проследяват се причината за чувството ѝ, ролята на прочетените романи, обстоятелствата около писмото и състоянието, в което е написано, дързостта на постъпката спрямо нормите на времето, а след това – промяната у нея и настроенията в отговора, който дава. Отделни задачи търсят какво стои зад решението ѝ във финала. Останалите задачи обхващат темите на творбата и водещата ѝ идея, разпознаването на романтическите черти сред други белези и ролята на автора – как присъства в текста, къде изразява отношение и какво прави в лирическите отстъпления. Всички задачи са с четири възможности за избор и са формулирани с обърната логика – търси се невярното твърдение или онова, което не се отнася за героя. Този подход изисква сигурно познаване на творбата и не позволява отговор по асоциация. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката и точкуването въпрос на минути. За учителя това е готова проверка след изучаване на романа, удобна и като входна диагностика преди беседа върху героите. Обхваща жанр, композиция, образи, теми и авторова позиция в оценима форма, не изисква подготовка и показва веднага дали творбата е прочетена в дълбочина. За ученика е бърза и надеждна самопроверка преди изпитване или писмена работа. Задачите насочват вниманието към онова, което най-често се пита – мотивите за постъпките на героите, разликата между първата и последната им среща и особеностите на романа в стихове. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка и ясно показват къде разбирането е останало повърхностно.

Обобщителен тест по литература върху четири последователни литературни епохи и направления – Просвещение, романтизъм, реализъм и модернизъм. Петнадесетте задачи с избираем отговор проследяват развитието им в реда, в който се изучават, и позволяват проверката да се проведе в рамките на част от учебния час. Строежът е премислен: задачите вървят хронологично и за всяко направление обхващат едно и също – времето на възникване или основната му характеристика, типичните жанрове или представата за човека, а после и конкретните произведения. Така ученикът минава през еднакви типове наблюдения за всяка епоха и разликите между тях изпъкват от само себе си. Началото се отнася до Просвещението – векът, в който то се разгръща, и жанровата определеност на изучената сатирична творба. Следва романтизмът с въпрос за основната черта на неговия герой и с по-обемна задача върху романа в стихове. Последната изисква да се прецени какво разкриват две конкретни глави, като сред вариантите са предложени няколко правдоподобни обяснения за поведението на героя – слепият случай, скуката, погрешният избор. Разграничаването между тях изисква действително разбиране на творбата. Реализмът е застъпен най-широко. Проверяват се времето на появата му, характерните жанрове, позицията на разказвача в два различни романа – което е особено сполучливо, тъй като показва, че в рамките на едно направление тя може да бъде различна – както и основното послание на всеки от двата романа. Последната част се отнася до модернизма. Разгледани са ролята на писателя в обществото, лирическият мотив в едно от изучените стихотворения, основният конфликт в друго, авторството на познат образ и водещата идея на символистичната поезия. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Неверните варианти са съставени внимателно и това е сред най-силните страни на теста. При въпросите за посланието на дадена творба сред тях са включени тълкувания, които звучат правдоподобно и дори се срещат при повърхностен прочит – че романът разказва за падението на една жена, че конфликтът е между обществените класи, че героят е воден от слепия случай. Точно затова задачите изискват преценка, а не разпознаване на позната дума. Полезно е и присъствието на две последователни задачи за позицията на разказвача. Те противопоставят два романа от едно и също направление и показват, че намесата или отдръпването на повествователя е авторов избор, а не белег на епохата. Обемът е малък, а формулировките – кратки, така че тестът може да се даде и без предварително обявяване, като бърза проверка в началото на час. Въпреки това обхватът е широк: четири направления, няколко автора и пет произведения. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка в края на раздела или преди по-обемно изпитване, с бърза проверка и възможност да се използва на части – например само задачите за реализма. На ученика служи за преговор и показва дали направленията се различават ясно едно от друго, а не се сливат в обща представа за литературна история.

Тестът е предназначен за проверка на входното равнище в началото на девети клас и обхваща двете основни направления в подготовката – речевата практика и знанията за изучаваните литературни творби. Съдържа 20 задачи с избираем отговор, към които са приложени верните отговори. Началните задачи са свързани с публичното изказване. Проверява се умението да се отграничи изречение, неподходящо за такова изказване, да се прецени коя тема не е свързана с морален проблем и да се разпознае формулировка, подходяща за обобщение в края на изказването – задачи, които изискват усет към уместността на изказа, а не запаметена дефиниция. Следващата група задачи стъпва върху приложено електронно писмо между две ученички. Задачите изискват извличане на конкретна информация, разграничаване на вярно от невярно твърдение и преценка какво може и какво не може да се научи от текста – типична проверка на четенето с разбиране върху кратък битов текст. Друга група задачи е изградена върху откъс от есе по морален проблем и е насочена към средството за свързване между изреченията и към точното разчитане на изказаната мисъл. Литературната част обхваща изучаваните творби от античността до Ренесанса. Включени са задачи за композицията на епическата поема и за ролята на завръзката, за начина, по който епическият герой надмогва човешката си същност, и за отликите между епоса и старогръцката лирика. Отделни задачи са посветени на старобългарското съчинение в защита на славянската писменост – неговия жанр, тона на автора към опонентите му и достоверните сведения за творбата. Заключителните задачи разглеждат творби от Ренесанса – структурата на новелистичния сборник, пародийния характер на рицарския роман, качествата на неговия герой, причините за бавенето на отмъщението в трагедията, библейската препратка в известна реплика, тълкуванията на образа и цитат от по-късна литературна оценка за него. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор преди началото на учебната година и за самостоятелна подготовка.

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 1 до 6. В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота и на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос – целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар – ужасна

Двадесет и четири задачи, които за един учебен час показват с какво идват учениците от предходната година – и по език, и по литература. Готов материал с приложени отговори. Съотношението между двете части е обмислено. Първите единадесет задачи проверяват езиковите знания, останалите – литературните. Така резултатът се разчита по блокове и веднага показва къде е пропускът, вместо да дава обща и неясна оценка. Езиковата част започва с правописа: представки и представъчни глаголи, удвоени съгласни, чужди думи и слятото или разделно писане на отрицателната частица при различни части на речта. Следва граматичната норма – съгласуване при съчинени определения, съгласуване между подлог и сказуемо, бройна форма и учтива форма. Отделна задача изисква сами да се впишат правилните форми на четири думи в скоби, включително пълен член. Лексикалният блок е кратък, но точен: отношение между двойки думи и разпознаване на фразеологични антоними. Пунктуацията е застъпена с три задачи, като последната изисква да се преброят и поставят пропуснатите запетаи в дълго изречение – формат, който не позволява налучкване. Литературната част обхваща двата раздела от предходната година. От античната литература се проверяват авторството на изучената трагедия и разпознаването на герой, който не принадлежи на епоса. Значително по-обширен е блокът за старобългарската литература: жанрова принадлежност на две от изучените творби, техните автори, времето на създаването им, най-значимото дело на светите братя, годината на създаване на славянската писменост, дейността на техните ученици по българските земи и определението за житие. Отделна задача изисква творбите да бъдат отнесени към правилния период от развитието на старобългарската книжнина. Финалните две задачи са върху понятията: признаците на аргументативния текст и разпознаване на изразно средство в кратък цитат. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути. За учителя това е готов инструмент за входно ниво: обхваща правопис, граматика, пунктуация, лексика и целия литературен материал в един лист, без нужда от подготовка. Може да се използва цял или на части, а резултатът дава ясна картина откъде да започне преговорът. За ученика е сигурна проверка какво е останало след ваканцията. Задачите обхождат всичко изучено, а приложените отговори позволяват самопроверка и самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тестът проверява входното равнище в началото на девети клас и съчетава задачи върху речевата практика с въпроси, обхващащи основните литературни епохи, изучавани дотук. Съдържа 20 задачи с избираем отговор и приложени верни отговори. Първата група задачи е свързана с публичното изказване. Изисква се да се прецени коя тема не е подходяща за изказване по морален проблем, коя формулировка е уместна за обобщение в края на изказването и кое изречение не отговаря на изискванията за такъв тип реч. Задачите проверяват усета към уместността на изказа и към позицията на говорещия спрямо аудиторията. Следват задачи върху два кратки текста. Първият е откъс от есе по морален проблем, към който се проверяват точното разчитане на изказаната мисъл и средството за свързване между изреченията. Вторият е електронно писмо между две ученички – задачите изискват извличане на конкретна информация, разграничаване на вярно от невярно твърдение и преценка какво не може да се научи от съобщението. Литературната част е обзорна и следва хронологията на изучаваните епохи. Началните задачи разглеждат приноса на Античността, начина, по който митът изразява светогледни идеи, и обхвата на троянския митологичен цикъл. Следваща група е посветена на Средновековието – характеристиките на българската средновековна литература, водещите ценности на епохата, значението на библейските автори и разграничаването на старозаветните от новозаветните сюжети, както и конкретни сведения за старобългарските книжовници. Заключителните задачи обхващат Ренесанса – значението на самото понятие, смисълът на поставянето на човека в центъра на света, отликите между средновековното и ренесансовото изкуство и жанровата принадлежност на изучавания новелистичен сборник. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за обзорен преговор преди началото на учебната година и за самостоятелна подготовка.

Входното ниво по български език и литература за 9. клас предлага 40 разнообразни задачи с готов ключ и е създадено като цялостна диагностика на знанията в началото на учебната година. Материалът съчетава работа с текст, езикови норми, лексикални и граматични умения, пунктуация и литературни знания, така че учителят да получи бърза и ясна картина на подготовката на учениците, а самите ученици – реална проверка на усвоеното от предходния етап. Първият блок започва с непознат текст и шест задачи за четене с разбиране. Въпросите проверяват умението да се извлича конкретна информация, да се разпознават отношения между герои и факти и да се работи точно с подаденото съдържание. Така още в началото тестът поставя ученика в ситуация на внимателно четене и осмисляне, а не на механично възпроизвеждане. Следва обширна езикова част, в която задачите преминават през няколко различни равнища. Включени са упражнения за избор на най-подходяща дума според контекста, образуване на правилни граматични форми, употреба на местоимения, членуване, форми за учтивост, откриване на граматични и правописни грешки, разпознаване на двусмислие, правилно изписване на собствени имена и работа с устойчиви словосъчетания. Няколко задачи са посветени на пунктуацията, включително редактиране на цял текст с пропуснати запетаи, което дава възможност да се провери практическото прилагане на правилата, а не само тяхното разпознаване. Литературният блок обхваща произведения, автори, герои и културни знания от изучаваното до 8. клас. Въпросите са подбрани така, че да проверяват ориентация в античната литература, Библията, старобългарската книжнина, Ренесанса и ключови произведения от европейската литературна традиция. Има задачи за свързване на автор и творба, герой и произведение, разпознаване на откъс и припомняне на важни литературни факти. Тестът използва разнообразни формати: задачи с избираем отговор, попълване на празни места, редактиране и работа върху цялостен текст. Това прави проверката по-пълна и позволява да се проследят различни умения – четене с разбиране, езикова култура, точност при прилагане на нормите и литературна ориентация. Към всички 40 задачи е приложен готов ключ с отговори, включително попълнените форми и пунктуационния текст. Това улеснява проверяването и прави материала удобен за непосредствено използване в час. Входното ниво е подходящо за диагностика в началото на 9. клас, за индивидуална самоподготовка или за бърз преговор преди по-голяма проверка. Учителят получава готов инструмент за установяване на силните и слабите зони, а ученикът – ясна отправна точка за това какво е усвоил и какво трябва да затвърди.