Тест за входно равнище по български език и литература – 12. клас: 30 задачи с отговори и пояснения за езикова и литературна подготовка

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Първите пет задачи са само за запетаи – и то върху изречения, каквито се срещат в истински текстове, а не в учебник. С това тестът веднага заявява нивото си. Двадесет задачи с изборен отговор, поравно разпределени между езика и литературата, и отговори накрая. Пунктуационният блок е най-обемният и е подбран внимателно. Проверяват се обособените части, безсъюзното свързване между простите изречения, откриването на пропуснат знак в дълго изречение, както и употребата на скоби и тирета в текст от научен характер. Примерите са взети от художествена проза и от литературоведски статии, което прави задачите значително по-трудни от обичайното – препинателният знак трябва да се прецени в реален, а не в опростен контекст. Следва задача за оформянето на цитат в аналитичен текст – умение, което се търси при всяко съчинение и рядко се проверява целенасочено. Езиковата част продължава с избор на най-подходящата дума за празно място в изречение, с правопис на словосъчетания – главни букви при географски и исторически названия, полуслято и разделно писане – и с няколко граматични задачи. Те обхващат употребата на притежателни и неопределителни местоимения, съгласуването и членуването, като в една от тях грешката трябва да се открие сред подчертани думи в цял абзац. Подредбата е логична: първо препинателният знак, после думата и формата, накрая творбата и мястото ѝ в литературата. Литературната половина е също толкова взискателна и обхваща широк период. Задачите изискват преценка за начина, по който е изграден образът на историческа личност в позната ода, за художествените особености на поема, за мотивите в известна книга и в отделно стихотворение. Отделен въпрос проверява композиционната роля на първата глава от роман – понятие, което често се знае приблизително. Няколко задачи работят с текст. В една от тях е приведен откъс, по който трябва да се разпознае героят; в друга е цитирано критическо твърдение, а ученикът трябва да посочи за коя творба се отнася. Тези задачи изискват не памет за фабулата, а разбиране на характера и на мястото на творбата в литературния процес. Включени са и въпроси за авторството – на съвременен роман и на поредица статии манифести, свързани с определено литературно направление. Част от литературните задачи са формулирани обратно – търси се излишният ред или особеността, която не е характерна, което изключва отговор по интуиция. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и от съседни творби, така че грешката винаги посочва конкретно недоразумение, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с високо ниво на трудност – подходяща и като първи ориентир за подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде точно е слабото място: в пунктуацията на сложния текст, в оформянето на цитат, в граматичните форми или в познаването на творбите и на литературния процес.

Входното равнище тук е сериозно: половината тест е език, другата половина – литература, и нито едната половина не е леката. Двадесет задачи с изборен отговор, които за кратко време показват какво е останало от предходната година, и отговори накрая. Езиковата част започва с задача, каквато рядко се среща – откриване на отклонения от правоговорната норма в цитати от художествени текстове. Изисква се не просто да се забележи отклонението, а да се преброят колко са, което прави задачата истинска проверка на внимание и на слух за нормата. Следват задачите по правопис. Обхватът им е широк: думи с трудни гласни и съгласни, употреба на главни букви при названия на награди, институции, географски области и исторически периоди, правопис на понятия и на прилагателни, образувани от собствени имена, както и слятото, полуслятото и разделното писане на сложни думи. Отделна задача е посветена на устойчивите наречни изрази – онези съчетания, при които се греши почти по навик. Граматичният блок проверява съгласуването и членуването в изречение, употребата на бройната форма и правилния избор на притежателни и възвратни форми в изречения от литературен характер. Тук се включва и задача върху формите за учтивост – с примери, в които съгласуването по род и число е нарушено на едно-единствено място. Подредбата е ясна: първо нормата на изговора и писането, после строежът на изречението и накрая литературата – от направлението и кръга към отделната творба. Литературната част е също толкова взискателна. Тя не се задържа върху една творба, а изисква преглед на цял период. Проверява се кой автор стои в началото на определено литературно направление, към кое направление принадлежи посочена творба и кои творци се свързват с известен литературен кръг. Отделни задачи работят с конкретен текст: как е изграден образът на града в дадено стихотворение, чрез каква поетика е създаден образът на герой от роман и от коя творба е приведен по-дълъг откъс, който трябва да се разпознае само по гласа на героя. Включени са и обобщаващи въпроси – за особеностите на българската проза през определено десетилетие, за твърденията, отнасящи се до цял литературен период, и за идеята на позната повест. Отделна задача изисква вярно свързване на творба с нейния жанр. Половината от литературните въпроси са формулирани обратно – търси се твърдението, което не е вярно, което изключва отговор по асоциация. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид и позволяват бърза проверка. Неверните варианти навсякъде са изградени от съседни явления и близки понятия, така че всяка грешка показва точно къде е недоразумението. На учителя тестът дава готов инструмент за начало на учебната година, който показва не обща оценка, а профил: къде е пропускът – в езиковите норми или в познаването на литературния процес. На ученика материалът е сериозна самопроверка преди началото на подготовката за зрелостен изпит: показва кои правила са забравени и кои периоди от литературата трябва да се преговорят.

Тридесет задачи и почти двоен обхват – тестът проверява наведнъж езиковите норми и целия литературен материал от предходната година, при това с автори от няколко национални литератури. Първата трета е върху езика. Началото е работа с кратък научнопопулярен текст: три задачи изискват извод от съдържанието, разпознаване на средството за смислова свързаност и отделяне на думата, която не е термин. Оттам проверката минава през правописа на сложните думи, употребата на главни и малки букви, отношенията между двойки думи, пунктуацията и характеристиките на официално-деловия стил. Отделно внимание получава остарялата лексика. Две последователни задачи изискват разграничаване между историзми и архаизми – понятия, които звучат близко и се смесват постоянно. Към тях е добавена и задача върху паронимите, а после – преброяване на пропуснатите запетаи в дълго изречение и разпознаване на какво отделя запетаята в конкретен случай. Литературната част заема останалите две трети и е подредена по епохи. Тук се появяват Джонатан Суифт, Даниел Дефо, Джордж Байрон, Александър Пушкин, Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Стендал и Гюстав Флобер, а от българските автори – Христо Ботев и Петко Р. Славейков. Задачите проверяват както отделните творби, така и самите направления: какво отличава романтизма, кои са белезите на реализма, с какво се свързва появата на модернизма и какво отличава Българското възраждане от европейския Ренесанс. Две задачи са за съотнасяне. При едната се свързват цитирани стихове със заглавията на творбите, при другата – произведения с жанровата им принадлежност. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото и четирите двойки трябва да са верни. Отговорите са изведени накрая в компактен списък, включително разписаните съответствия. На преподавателя тестът дава ясна начална картина: резултатът се разчита по блокове и веднага показва дали пропускът е в езика, или в литературата. Може да се използва цял или разделен на две. За ученика това е преговор, който подрежда цяла учебна година – епохите, направленията и авторите, а езиковата част припомня нормите преди първата писмена работа.

Двадесет задачи върху четири творби от един автор – и отговори, каквито рядко се срещат: не само буква, а цяло обяснение с определения, аргументи и методически бележки. Началото е работа с текст. Кратък публицистичен откъс за мястото на автора в българската култура е следван от шест задачи – жанр на текста, вид на натрупаните в началото названия, характер на един образен израз и смисълът му в контекста, ролята на повторенията и избор на най-точния синоним. Седмата задача изисква да се обясни защо друг текст остава смислен дори при разместване на изреченията – въпрос за свързаността, който почти не се среща в учебните тестове. Литературната част обхваща четири произведения. Върху стихотворението за езика са зададени две задачи: разпознаване на тропите и фигурите в цитирани стихове и откриване на неверното тълкуване на реторичните въпроси. Върху одата – четири: коя нейна черта е нетипична за жанра, какво постига антитезата, коя е кулминацията и защо точно този момент е по-вероятният избор. Върху повестта задачите са също четири – произходът на заглавието, характерът на героите, кой е прототипът на един от образите и коя от четирите поанти може да мине за крилата фраза. Разказът е представен с три въпроса, включително защо героинята употребява среден род за въстаника и какво стои зад едно нейно напомняне. Отговорите са същинската стойност на материала. При повечето задачи не се посочва само верният вариант, а се обяснява защо останалите отпадат. Дадени са и определения на понятия – какво е поанта, какво анафора, какво инверсия и одухотворяване. На едно място е обяснено защо всички други възможности всъщност повтарят едно и също понятие и затова не отговарят на въпроса. Особено ценна е бележката към въпроса за кулминацията на одата: посочено е, че по този въпрос съществуват три различни становища, и е обяснено защо задачата е формулирана така, че да не противоречи на нито едно от тях. Такава методическа честност рядко се среща в готови тестове. За учителя това е готова проверка, но и материал за час – обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Не изисква подготовка и се използва цял или на части. За ученика тестът работи като кратък учебник: показва какво се пита върху четирите творби и същевременно обяснява всяко понятие, което се появява в задачите. Подходящ е за преговор преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с двадесет и пет задачи. Материалът обхваща изученото през деветата година и позволява още в началото на новата учебна година да се установи с какви знания идва класът. Езиковата част заема първите десет задачи. Проверява се правописът на чужди по произход думи, удвояването на съгласни, изписването на думи с трудни съчетания, употребата на главни и малки букви при имена на литературни герои, членуването и бройната форма. Включени са и две лексикални задачи – за антоними и за синоними, при които сред вариантите е поставена дума, близка по звучене, но с различно значение. Пунктуационната част засяга подчинени изречения с различни съюзни връзки. Литературната част обхваща два големи дяла едновременно. Първият е западноевропейската литература: проверяват се авторството на изучени романи, творбата, останала незавършена, характеристиките на литературните направления, героите в романа в стихове и особеностите на сатиричното пътешествие. Отделна задача изисква да се разпознае направление по описание на неговите белези. Вторият дял обхваща българската литература – жанрът на едно от изучените стихотворения, сведенията за първото възрожденско историческо съчинение, мотивите в едно от Ботевите стихотворения, изразното средство в приведени стихове и творбата с изповеден характер. Две таблични задачи съотнасят културните движения с техните представители и авторите с произведенията им. Поставени в различни части на теста, те позволяват да се провери едновременно ориентирането в епохите и в конкретните заглавия. Задачата с описанието на направлението заслужава отделна дума. Вместо да пита за название, тя привежда цял абзац с белезите на епохата – времето на възникване, отношението към чувството и разума, типа герой – и изисква да се разпознае за кое движение става дума. Такъв формат е по-труден от обичайния, защото налага да се съпоставят няколко признака едновременно. Ценно е и съчетаването на двата литературни дяла в един тест. Обикновено те се проверяват поотделно, а тук стоят един до друг и позволяват да се види дали ученикът различава европейските направления от развитието на българската литература през същия период. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, а всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки широкия обхват. Няколко от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя характеристика не се отнася до героинята, кой мотив не се среща, коя дума не е синоним. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от двете таблични задачи, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с един учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.