Подкатегории на "12 клас"

Коректното езиково изказване изисква спазване на всички езикови норми: звуковете да се произнасят и записват правилно, формите на думите да са верни и правилно съчетани. Урокът поставя на върха на тази пирамида стилистичната норма: правилата за уместност, които решават не дали едно изказване е граматически вярно, а дали е подходящо за ситуацията, адресата и целта. Разгледани са изборите, които нормата управлява: между неутрална и експресивна дума, между разговорна и книжна конструкция, между деловия и художествения регистър. Систематизирани са най-честите стилистични грешки: смесване на регистри, канцеларизми в жив текст, разговорни думи в официално изказване, и начините да се поправят. Финалът обобщава: стилистичната норма е изкуството точната мисъл да намери и точния тон. Пълен урок с примери за прилагане на нормата.

Успешното езиково общуване зависи от цяла система правила, произтичащи от самата природа на комуникацията. Урокът тръгва от определението: езикът е система от знаци с определено значение и правила за съчетаването им, която служи за обмен на информация. Разгледани са основните функции на езика: съобщителната, въздействащата, изразната и естетическата, и е показано кога всяка от тях излиза на преден план. Централно място заема речевата ситуация с нейните елементи: говорещ и адресат, цел, тема, условия и канал на общуването, и е проследено как промяната на всеки елемент променя избора на думи и тон. Финалът извежда практиките на успешното общуване: съобразяване с адресата, яснота на целта и уместност на изказа. Пълен урок за основите на езиковата комуникация.

Кога се пише „учителят“ и кога „учителя“? Този справочен материал събира на едно място правилата, по които се решава въпросът, и показва как те се проверяват на практика, без да се разчита на усет. Началото представя пълния член за мъжки род, единствено число, и трите позиции, в които той е задължителен: при подлога, при определението на подлога и при именната част на съставното именно сказуемо. Веднага след това е разгледан краткият член и службите в изречението, при които се употребява именно той. Самостоятелен раздел е посветен на думите с особено членуване: съществителните с деятелни наставки, изключенията, при които същата наставка не означава деятел, имената с определено окончание, както и групата думи с мека членна форма, която се научава наизуст. Особено полезна е практическата част с бързите проверки. В нея е обяснено как се разпознава подлогът чрез връзката му със сказуемото, как работи заместването с личните местоимения „той“ и „него“ и защо наличието на предлог решава въпроса още преди останалите правила. Правилата са придружени с двойки изречения, в които верният и неверният вариант стоят един до друг, за да се вижда точно къде смисълът се разпада. Последната част добавя членуването на съществителните имена от женски род с определени крайни съгласни и обяснява защо при тях се появява удвояване на буквата. Текстът е подходящ за преговор преди контролно или изпит по български език, за самопроверка при писане на съчинение и като бърз справочник, когато има колебание коя членна форма е правилната.

Бих ли могъл да помоля за чаша вода; бързо, донеси вода; ех, колко съм жаден; я дай таса, момне: четири изказвания с една и съща цел, които не си приличат по нищо. Урокът тръгва от този пример, за да въведе понятието речеви жанр: устойчивата форма, в която езикът се излива според ситуацията, отношенията между участниците и средата на общуване. Проследено е как текстът живее в общественото пространство: една молба е официална в учреждението, заповедна в казармата, задявка на седянката, и как изборът на жанр казва не по-малко от самите думи. Разгледани са основните речеви жанрове на общественото общуване и правилата за уместност, които ги управляват. Финалът обобщава: владеенето на жанровете е владеене на самото обществено пространство, в което текстовете действат. Пълен урок с примери.

Лексикалната норма на българския книжовен език определя три неща: общоприетите значения на думите, възможностите за употребата им в пряко и преносно значение и правилата за съчетаването им в различни контексти. Урокът тръгва от определението за думата като материален знак, който назовава явления от действителността и носи значение, за да разгърне цялата картина на лексиката: как значенията се уговарят от езиковата общност, как прякото значение ражда преносни, как контекстът решава кое значение е активно. Разгледани са типичните лексикални грешки: неточно избрана дума, нарушена съчетаемост, смесени регистри, и е показано как се поправят. Финалът обобщава ролята на лексикалната норма: тя пази взаимното разбиране, без да спира развитието на речника. Пълен урок за лексиката и нейната норма.

Граматичните норми определят правилата за словообразуване, за морфологичните изменения във формите на думите и за свързването им в изречения: от това определение следва, че нормите в българския книжовен език са три: морфологична, словообразувателна и синтактична. Опорната справка представя по-важните правила на всяка: образуването на форми за множествено число и капаните при бройната форма, членуването и учтивата форма при морфологичната; правилното извеждане на нови думи при словообразувателната; съгласуването и словоредът при синтактичната. Правилата са формулирани сбито, за бърз преговор преди изпит. Справката дава рамката на граматичната норма: кой дял за какво отговаря и кои са грешките, които всяка норма предотвратява.

Случката в „Спасова могила“ е проста: в навечерието на Спасовден много хора, сред които дядо Захари и болното му внуче Монката, се изкачват на могилата, за която се вярва, че в този ден небето се отваря и Бог слиза при хората, за да излекува страдащите. Анализът проследява как от тази простота израства една от най-дълбоките творби на Елин Пелин: вярата и надеждата на дядото, който няма какво друго да предложи на детето освен пътя към чудото, и сънят на Монката, в който небето наистина се отваря. Разчетени са конфликтът между хаоса на страданието и светлината на утешението, ролята на природните описания и финалът, в който смъртта и чудото стават неразличими. Показано е защо разказът не се произнася срещу вярата, а я показва като последното убежище на бедния човек. Опорен анализ на творбата с нейните теми, образи и символи.

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „КОЛКО СИ ХУБАВА!“ Стихотворението „Колко си хубава!“ е включено в стихосбирката „Сантиментални посвещения“, съдържаща и други творби, посветени на реални личности от живота на поета. Самото то носи посвещението „На М. К.“, подсказващо, че събеседникът, към когото се обръща лирическият герой, е реална личност. Елементи от конкретния житейски повод за написването откриваме и в текста на творбата

ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПОСВЕЩЕНИЕ“ Ситуацията, в която ни въвежда стихотворението „Посвещение“, е много типична – млада девойка, страдаща от безсъние, лежи в леглото и мечтае за любов. В образа на момчето, към което тя се обръща, има конкретни детайли, което подсказва, че не става дума за някакъв измислен „тип“ на бъдещия любим, а по-скоро за определен човек, привлякъл вниманието и обсебил чувствата на лирическата героиня. Стихотворението

Идеята за „Аз искам да те помня все така“ се ражда от съвсем битов повод: заминаването на Дебеляновата приятелка Мария Василева, Звънчето, да учителства в Козлодуй. Анализът проследява как между първата и втората редакция поетът отстранява всички конкретни детайли, за да превърне личната раздяла в дълбоко обобщение за трагедията на невъзможната любов. Разчетени са лирическият мотив и жанровата природа на елегията: прощаването, застинало в един завинаги траен образ, желанието любимата да бъде помнена „все така“, сиротна и красива в своята обреченост. Проследено е как творбата задържа мига на раздялата и защо тъкмо отказът от подробности прави болката универсална. Изведени са опорните тези за темата за любовта и паметта, жанра и историята на текста, най-търсените въпроси върху тази христоматийна елегия.

СЮЖЕТЪТ НА ПОВЕСТТА И ТЕМАТА ЗА ТРУДА И ТВОРЧЕСТВОТО Повестта „Балада за Георг Хених“ разказва за трудната съдба на един чешки лютиер в суровите години на установяване на тоталитарна власт в България. Георг Хених е реална историческа личност, един от многото чехи, дошли в България след Освобождението, за да помогнат при модернизирането на новата национална държава. Интересното при него е в спецификата на професията му – майстор на цигулки, занимание, хвърлящо мост между

Горе на хълма двама души се прощават, а долу градът тръпне в дим. Върху тази двойна картина е изградена разработката върху елегията „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов. В началото са дадени обстоятелствата около творбата: годината на написването ѝ и първата публикация, посвещението, както и събитията от фаталната за поета 1913 година, които обясняват откъде идва това звучене. Оттам разработката преминава към заглавието и към играта му с времето, в която бъдещото спомняне е насочено към миналото. Същинската част проследява как елегията оплаква изгубената любов: сакрализирания образ на любовта горе на хълма, зловещия декор на града, неизбежната раздяла и смъртта, назована само с местоимение. Отделно е обяснена кръговата композиция, чрез която азът се лута между надеждата и отчаянието, и новото за Дебеляновата лирика отношение към спомена. Самостоятелен акцент е поставен върху художествените средства: оксиморонните конструкции, метонимията, контрастите между ден и нощ и между пролетта и смъртта, образите на прилепите и на пътя, реторичните възклицания, инверсиите и апосиопезата. Посочена е и една междутекстова връзка с Ботево стихотворение. Тълкуванията са подкрепени с цитати от текста, въведени и осмислени в общата логика на разсъждението, а не само изброени. Полезна за подготовка за час, за анализ на Дебеляновата любовна лирика и за изграждане на собствена теза с готови цитати от творбата.

1. Кое от следните твърдения НЕ е вярно? А) В „Аз искам да те помня все така…“ любовта е обречена, защото човекът е играчка в ръцете на сляпата съдба. Б) В „Аз искам да те помня все така…“ нощта идва, за да приласкае скръбни и нещастни. В) Мотивът за противопоставянето между вяра и неверие присъства отчетливо в „Аз искам да те помня все така…“. Г) В „Аз искам да те помня все така"

1.Отбележете грешно изписаната дума! а/неистина б/неведнъж в/негласен г/нечакайки 2. Кой е правилно изписания синоним на подчертания израз Обичам поезията на Дебелянов. а/Дебеляновата поезия б/дебеляновата поезия в/Дебеляновската поезия г/дебеляновската поезия 3.На кой ред всички думи са правилни а/кафеви, показъл, проявление б/къфеви, показъл, проявление в/кафяви

1. Жанрът на „Аз искам да те помня все така…“ е: А) ода Б) стихотворение В) елегия Г) поема 2. Как е показан образът на любимия в „Посвещение“? А) като идеал за красота Б) като звезда на масовата култура В) като коварен прелъстител Г) като красив и опитен, но все пак нуждаещ се от любимата 3. Кое от следните твърдения е вярно? А) Романтическите контрасти изграждат образа на мечтания

Материалът е тест за входно равнище, който обхваща двата дяла на учебния предмет в единна проверка. Съдържа тридесет и две задачи, съчетаващи затворени въпроси с избор на отговор и задачи с отворен отговор, което позволява да се установи не само разпознаването на верния вариант, но и умението знанието да бъде възпроизведено самостоятелно. Литературната част проверява познаването на изучавания канон: жанрова принадлежност на творби, водещи мотиви в лириката на отделни автори, авторство, състав на цикъл от произведения, съотнасяне на цитат с творбата, от която произхожда, както и разпознаване на тематични акценти – трудът, селският живот, паметта и забравата, темата за вечността. Отделни задачи изискват изброяване по памет, а не избор от готови варианти. Езиковата част е също толкова широка. Проверяват се лексикалните умения – синоними, антоними, пароними и омоними, преносно значение, фразеологизми и уместен избор на дума в контекст; правописът – трудни съгласни групи, представки, думи с изпадане на съгласна; граматичните норми – бройна форма, членуване, форми за учтивост, словоред; както и пунктуацията, включително задача за поставяне на пропуснатите запетаи в разгърнато сложно изречение. Заключителните задачи изискват формулиране на определения на художествени средства със свои думи – проверка на теоретичната подготовка по литература в отворен формат. Приложеният ключ съдържа не само верните отговори, но и пълния списък на произведенията от цикъла, попълнените форми във всички пропуснати места, разположението на запетаите в изречението и определенията на художествените средства. Материалът е подходящ за входно ниво, за диагностика в началото на учебната година, за преговор и за самостоятелна подготовка.

1. В кое изречение е допусната лексикална грешка? A) Бях приключил с обидчивата си гордост; бях приключил с всичките си дребни прояви на суетност и високомерие. Б) Отдавна вече мирската суета не го трогваше, беше съсредоточен в намеренията си, които превъзхождаха възможностите на човешката природа. B) Сънят и вцепенението отстъпиха място на някакво необичайно трескаво и

1. От кое стихотворение са стиховете? Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „Търпи, и ще си спасиш душата?“ A) „Борба“ Б) „Елегия“ B) „Към брата си“ Г) „Майце си“ 2. Кой пее песента в цитираните стихове? Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то ‘га се

Българският речев етикет е система от правила, реализиращи се в речеви действия, приети от обществото като етикет на речево поведение; тези речеви действия сигнализират начало, поддържане и край на общуването.

Етиката на вербалната комуникация започва със спазване на условията за успешна вербална комуникация: с доброжелателно отношение към адресата, демонстрация на интерес към разговора, „разбиране на разбирането“ - настроението на събеседника за света, искрено изразяване на неговото мнение,

1. Константин Илиев – биографичен и творчески портрет Константин Илиев е български драматург, белетрист и преводач. Роден е на 16 октомври 1937 г. в с. Горно Павликене (Ловешко). Завършва немска филология в Софийския университет, а по-късно специализира театрознание в Берлин и работи дълго време като човек „отвътре“ в театъра – драматург в различни театри, а в по-късен период и като главен драматург на Народния театър. Творческият му образ се свързва с няколко важни черти: Обича да поставя героите в крайни морални ситуации, където няма лесно „прав“ и „крив“.

1. Милен Русков – биографичен и творчески портрет Милен Русков е съвременен български писател и преводач. Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995) и се занимава и с езикознание (лингвистика). Освен като автор, той е познат и като преводач от английски език – това е важно, защото работата с чужди текстове често развива много остро „ухо“ за стил, реч и разказвач. Основни книги и мястото на „Чамкория“ сред тях

1. Защо роман и филм могат да „говорят“ помежду си Когато една история съществува и като книга, и като филм, се случва нещо интересно: все едно слушаме една и съща песен, но в две изпълнения. Думите са близки, а усещането може да е различно. Романът „Вчера“ е по-интимен: той прилича на спомен, разказан „отвътре“ – с мисли, със смешни детайли, с болки, които не се виждат на пръв поглед. Филмът „Вчера“ е по-общ и по-силен като преживяване: виждаме лица, чуваме музика, усещаме напрежението между учениците и системата като нещо физическо и незабравимо. Премиерата на филма е на 25 януари 1988 г.

1. Какво е „книжовен език“ и защо е толкова важен? Българският книжовен език е общият, „договореният“ начин да говорим и пишем в училище, в книги, в новини, в институции и в официални ситуации. Той има правила, които помагат всички да се разбираме, дори да сме от различни краища на България и да говорим различни диалекти. Книжовният език: