Етика на речевото общуване и етикетни формули на речта

Говорим не само с думи и точно това прави разговора успешен или неуспешен. Материалът разглежда речевото поведение. В началото е обяснено какво представлява то и е направено разграничението между речево и неречево поведение, всяко с отделно определение. Същинската част въвежда принципите на успешното речево поведение. Първият е принципът на сътрудничеството, тоест че двамата събеседници работят за общо разбиране. Вторият е принципът на учтивостта. След това са изведени средствата за изразяване на учтивост в съвременния български език, разделени на две групи: формите за обръщение на „ти“ и формите за обръщение на „Вие“, всяка с обяснение кога се употребява. Отделен раздел разглежда промените в употребата им през последните години, което прави темата жива, а не учебникарска. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо учтивостта не е формалност, а средство: тя урежда разстоянието между събеседниците и с това прави разговора възможен. Задачите включват анализ на реални разговорни ситуации. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за упражнение върху устното общуване и за самостоятелна работа върху културата на речта.

Учебен текст по български език, който тръгва от една проста наблюдателна задача: три реплики, изречени в три различни ситуации, и въпросът защо звучат толкова различно. Началото изяснява ролите на участниците в общуването и показва как формата на изказа зависи от отношенията между събеседниците и от обстановката. Оттам изложението разграничава устното от писменото общуване и подрежда какво позволява всяко от тях, преди да стигне до същинската опозиция, дала и темата на урока. Средищната част събира признаците, по които се разпознава видът на общуването: с кого се води разговорът, какви думи се избират, кога са уместни разговорните и жаргонните изрази и кога се изисква книжовен език. Отделен раздел е посветен на езиковите средства в официалната реч, на обръщенията и на разликата между завършеното и недовършеното изречение. Самостоятелен акцент е поставен върху речевия етикет: етикетните формули за поздрав, обръщение, благодарност, извинение, поздравление и съчувствие са групирани по предназначение, с примери за всяка от групите. Последната част пренася въпроса в електронната среда и обяснява какво означава нетикет: правилата за учтиво поведение онлайн, писането на кирилица, спазването на правописа и мястото на емотиконите, както и защо те не са подходящи в служебната кореспонденция. Изложението е онагледено с кратки диалози от всекидневието и с образец на официално писмо, а изводите след отделните раздели обобщават наученото. Урокът е подходящ за усвояване на темата за видовете общуване, за преговор преди класна работа и за упражнения по съставяне на официално писмо и по избор на подходяща етикетна формула.

Милиарди изказвания се раждат всеки ден, но само част от тях са истински разговор. Точно от това разграничение тръгва учебният материал за разговорния стил и стига до конкретните белези, по които този стил се разпознава в живата реч. Първата част определя разговора като ситуация на общуване и го отделя от изказването, при което говори един авторитетен говорител, а останалите само слушат. Изяснени са двете най-важни условия за равноправен разговор и е показано защо за отделно изказване се приема целият разговор, а не всяка отделна реплика. Тук са премерени и няколко разпространени представи: че разговор се води само между близки хора, само по делнични теми и само при пряк контакт. Обяснено е защо разговорите на високо равнище също остават разговор и как телефонът и кратките съобщения променят непосредствеността на общуването. Частта завършва с описание на ситуацията на общуване по няколко признака: участници, теми, вид контакт, обстановка, форма и цел. Втората част е посветена на езиковите особености. Изведени са трите основни характеристики на разговора и от тях са извлечени конкретните белези на всяко езиково равнище: фонетично, морфологично, синтактично и лексикално. Всяко твърдение е подкрепено с кратки примери, включително случаите, в които нормата се спазва по-свободно, и границата, до която тази свобода е допустима. Третата част разглежда разговорния езиков етикет: защо в определени ситуации се използват задължителни изрази, как отсъствието им се тълкува от събеседника и кои форми на етикета са уместни в неофициално общуване. Материалът върши работа при подготовка по български език в 8. клас, при преговор преди изпитване върху функционалните стилове и при задача за разпознаване на разговорни особености в чужд текст.

Думата комуникация идва от латинската дума, означаваща нещо, извършено и постигнато заедно. Урокът тръгва от този произход, за да изведе същината: комуникацията е дейност, която създава общност, а общност се гради само когато всички споделят нейните правила и ценности. Разгледани са условията за успех в речевото общуване, произтичащи от тази природа: взаимното зачитане на участниците, общият език в буквалния и в преносния смисъл, съобразяването с целта и със ситуацията, уместността на тона и на избраните думи. Проследени са и типичните провали на общуването: говорене без оглед на слушащия, неясна цел, неуместен регистър. Финалът обобщава: успешното общуване не е вродена дарба, а умение, което се учи чрез спазване на правилата и внимание към другия. Урок за основното условие на всяка обща работа: разбирателството.

Едно и също изречение може да звучи учтиво или нахално според това кой стои срещу нас: върху тази разлика е построен учебният материал за официално и неофициално общуване, речев етикет, представяне и самопредставяне. Изложението започва с трите умения, които ученикът ще усвои, и с кратко припомняне какво прави един разговор успешен. Първата част разграничава официалния от неофициалния стил според събеседника и ситуацията и подкрепя всяко твърдение с пример за изказване. Втората част въвежда речевия етикет като система от изрази за поздрав, благодарност, молба, покана и извинение, а отделно каре обяснява какво е логическо ударение и как една дума се откроява с по-силен глас. Централно място заема сравнителна таблица, в която за шест типични ситуации са подредени един до друг официалните и неофициалните варианти на изказа, така че разликата да се вижда наведнъж. Следва блок с упражнения с отговори: разпознаване на вида общуване по дадени реплики, разчитане на качества по кратък откъс, съставяне на текст с официален етикет и въпрос защо учтивостта е нужна и сред приятели. Отделен раздел разграничава представянето от самопредставянето и дава примерен модел на самопредставяне. Финалната част е посветена на общуването в интернет и на правилата на нетикета, а изложението приключва с обобщение на най-важното от темата. Разработката е подходяща за усвояване на темата, за упражнение преди изпитване и за самостоятелна работа у дома.

Стилът, който използваме всеки ден, без да мислим за него, също има правила. Урокът за разговорния стил ги извежда. Въведението обяснява, че този стил е най-близкият до нас и се употребява в разговора с близките. Същинската част изброява особеностите поотделно и номерирано. Първата е липсата на предварителен подбор на езиковите средства, тоест че говорим, докато мислим. Втората е важната роля на неезиковите средства, разложена на съставки: мимики, жестове, зрителен контакт и поза на тялото, всяка обяснена поотделно. Третата е ролята на интонацията, темпото и паузите, също разложена: интонацията, темпото и ритъмът на речта, паузите, височината на гласа и логическите ударения. Именно това подробно разглеждане на неезиковото прави урока полезен, защото точно то отличава разговорния стил от всички останали. Последният раздел изброява често срещаните езикови средства в стила. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо разговорният стил не е неправилен език, а стил със свои норми, което при учениците обикновено изисква специално внимание. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила и за упражнение върху устното общуване.