Подкатегории на "12 клас"

Едно изречение може да е граматически безупречно и въпреки това да не върши работа. Урокът за стилистичната норма тръгва точно от този случай и обяснява защо правилността не е достатъчна. В началото са припомнени всички норми, чието спазване прави изказването коректно: правоговорна и правописна, морфологична, пунктуационна и речникова. Всяка е формулирана в едно изречение, за да се вижда какво точно урежда. Оттам изложението въвежда стилистичната норма като нещо различно по природа. Показано е с примери кога едно и също изречение е уместно и кога не е, в зависимост от това пред кого и защо се изрича. Отделно е разгледан случай, в който текстът е граматически правилен, има подлог, сказуемо, допълнение и обстоятелствени пояснения, но общуването пак се проваля, и е обяснено къде точно се къса нишката. Същинската част разглежда уместността на изказа по признаци: избор на думи според сферата на общуване, съгласуване на изказа с адресата и с целта, типични нарушения. Практическата част съдържа въпроси и задачи с отговори, върху които наученото се проверява веднага. Урокът е подходящ за подготовка за изпит по български език, за писане на текстове в различни стилове и за самостоятелна работа върху уместността на изказа.

Успешното езиково общуване зависи от цяла система правила, произтичащи от самата природа на комуникацията. Урокът тръгва от определението: езикът е система от знаци с определено значение и правила за съчетаването им, която служи за обмен на информация. Разгледани са основните функции на езика: съобщителната, въздействащата, изразната и естетическата, и е показано кога всяка от тях излиза на преден план. Централно място заема речевата ситуация с нейните елементи: говорещ и адресат, цел, тема, условия и канал на общуването, и е проследено как промяната на всеки елемент променя избора на думи и тон. Финалът извежда практиките на успешното общуване: съобразяване с адресата, яснота на целта и уместност на изказа. Пълен урок за основите на езиковата комуникация.

Бих ли могъл да помоля за чаша вода; бързо, донеси вода; ех, колко съм жаден; я дай таса, момне: четири изказвания с една и съща цел, които не си приличат по нищо. Урокът тръгва от този пример, за да въведе понятието речеви жанр: устойчивата форма, в която езикът се излива според ситуацията, отношенията между участниците и средата на общуване. Проследено е как текстът живее в общественото пространство: една молба е официална в учреждението, заповедна в казармата, задявка на седянката, и как изборът на жанр казва не по-малко от самите думи. Разгледани са основните речеви жанрове на общественото общуване и правилата за уместност, които ги управляват. Финалът обобщава: владеенето на жанровете е владеене на самото обществено пространство, в което текстовете действат. Пълен урок с примери.

Лексикалната норма на българския книжовен език определя три неща: общоприетите значения на думите, възможностите за употребата им в пряко и преносно значение и правилата за съчетаването им в различни контексти. Урокът тръгва от определението за думата като материален знак, който назовава явления от действителността и носи значение, за да разгърне цялата картина на лексиката: как значенията се уговарят от езиковата общност, как прякото значение ражда преносни, как контекстът решава кое значение е активно. Разгледани са типичните лексикални грешки: неточно избрана дума, нарушена съчетаемост, смесени регистри, и е показано как се поправят. Финалът обобщава ролята на лексикалната норма: тя пази взаимното разбиране, без да спира развитието на речника. Пълен урок за лексиката и нейната норма.

Опорна справка за случаите, в които граматиката се обърква най-често, подредена така, че отговорът да се намира за секунди. В началото е дадено определението на граматичните норми и обхватът им: словообразуване, морфологични изменения на думите и свързването им в изречения. Оттам изложението минава направо към правилата, всяко формулирано в едно изречение и придружено с пример. Поотделно са разгледани бройната форма при имената от мъжки род след числително, названията на професии и длъжности, изпълнявани от жени, задължителната употреба на възвратното притежателно местоимение и формите за винителен и дателен падеж при местоименията. Самостоятелно място е отделено на членуването: кои имена се членуват и кои са изключенията, кога съществителното от мъжки род получава пълен и кога кратък член според ролята си в изречението. Следват най-честите грешки при наставките за образуване на глаголи, съгласуването на думите в словосъчетание и изречение и формите за учтивост, при които миналите деятелни причастия се държат по особен начин. Справката е подходяща за бърза проверка при писане, за подготовка за изпит по български език и за самостоятелно упражнение върху граматичната норма.

Опорна справка за пунктуацията, събрана така, че правилото да се намира по знака, а не по темата от учебника. В началото е дадено определението на пунктуационната норма и обхватът ѝ: значението на отделните знаци и правилата за употребата им. Първият дял е за запетаята в простото изречение. Поотделно са изброени случаите, в които тя се поставя: еднородни части, свързани безсъюзно или със съюз; обособени части; вметнати думи и изрази; обръщения, включително когато са в средата на изречението; междуметия; частици с емоционален характер и частиците „да“ и „не“; присъединителни конструкции. Самостоятелно е отделено правилото за думите и изразите, които НЕ се отделят със запетая, защото винаги функционират като вметнати. Точно там се раждат повечето грешки. Следват правилата за запетаята в сложното изречение и за останалите пунктуационни знаци, всяко формулирано кратко и придружено с пример. Правилата са подредени по знака, а не по граматичната тема, така че при писане се тръгва от онова, което всъщност е под съмнение: дали тук трябва запетая, тире или нищо. Справката е подходяща за бърза проверка при писане на съчинение, за подготовка за изпит по български език и за самостоятелно упражнение върху пунктуационната норма.

Случката в „Спасова могила“ е проста: в навечерието на Спасовден много хора, сред които дядо Захари и болното му внуче Монката, се изкачват на могилата, за която се вярва, че в този ден небето се отваря и Бог слиза при хората, за да излекува страдащите. Анализът проследява как от тази простота израства една от най-дълбоките творби на Елин Пелин: вярата и надеждата на дядото, който няма какво друго да предложи на детето освен пътя към чудото, и сънят на Монката, в който небето наистина се отваря. Разчетени са конфликтът между хаоса на страданието и светлината на утешението, ролята на природните описания и финалът, в който смъртта и чудото стават неразличими. Показано е защо разказът не се произнася срещу вярата, а я показва като последното убежище на бедния човек. Опорен анализ на творбата с нейните теми, образи и символи.

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „КОЛКО СИ ХУБАВА!“ Стихотворението „Колко си хубава!“ е включено в стихосбирката „Сантиментални посвещения“, съдържаща и други творби, посветени на реални личности от живота на поета. Самото то носи посвещението „На М. К.“, подсказващо, че събеседникът, към когото се обръща лирическият герой, е реална личност. Елементи от конкретния житейски повод за написването откриваме и в текста на творбата

ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПОСВЕЩЕНИЕ“ Ситуацията, в която ни въвежда стихотворението „Посвещение“, е много типична – млада девойка, страдаща от безсъние, лежи в леглото и мечтае за любов. В образа на момчето, към което тя се обръща, има конкретни детайли, което подсказва, че не става дума за някакъв измислен „тип“ на бъдещия любим, а по-скоро за определен човек, привлякъл вниманието и обсебил чувствата на лирическата героиня. Стихотворението

Идеята за „Аз искам да те помня все така“ се ражда от съвсем битов повод: заминаването на Дебеляновата приятелка Мария Василева, Звънчето, да учителства в Козлодуй. Анализът проследява как между първата и втората редакция поетът отстранява всички конкретни детайли, за да превърне личната раздяла в дълбоко обобщение за трагедията на невъзможната любов. Разчетени са лирическият мотив и жанровата природа на елегията: прощаването, застинало в един завинаги траен образ, желанието любимата да бъде помнена „все така“, сиротна и красива в своята обреченост. Проследено е как творбата задържа мига на раздялата и защо тъкмо отказът от подробности прави болката универсална. Изведени са опорните тези за темата за любовта и паметта, жанра и историята на текста, най-търсените въпроси върху тази христоматийна елегия.

СЮЖЕТЪТ НА ПОВЕСТТА И ТЕМАТА ЗА ТРУДА И ТВОРЧЕСТВОТО Повестта „Балада за Георг Хених“ разказва за трудната съдба на един чешки лютиер в суровите години на установяване на тоталитарна власт в България. Георг Хених е реална историческа личност, един от многото чехи, дошли в България след Освобождението, за да помогнат при модернизирането на новата национална държава. Интересното при него е в спецификата на професията му – майстор на цигулки, занимание, хвърлящо мост между

Горе на хълма двама души се прощават, а долу градът тръпне в дим. Върху тази двойна картина е изградена разработката върху елегията „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов. В началото са дадени обстоятелствата около творбата: годината на написването ѝ и първата публикация, посвещението, както и събитията от фаталната за поета 1913 година, които обясняват откъде идва това звучене. Оттам разработката преминава към заглавието и към играта му с времето, в която бъдещото спомняне е насочено към миналото. Същинската част проследява как елегията оплаква изгубената любов: сакрализирания образ на любовта горе на хълма, зловещия декор на града, неизбежната раздяла и смъртта, назована само с местоимение. Отделно е обяснена кръговата композиция, чрез която азът се лута между надеждата и отчаянието, и новото за Дебеляновата лирика отношение към спомена. Самостоятелен акцент е поставен върху художествените средства: оксиморонните конструкции, метонимията, контрастите между ден и нощ и между пролетта и смъртта, образите на прилепите и на пътя, реторичните възклицания, инверсиите и апосиопезата. Посочена е и една междутекстова връзка с Ботево стихотворение. Тълкуванията са подкрепени с цитати от текста, въведени и осмислени в общата логика на разсъждението, а не само изброени. Полезна за подготовка за час, за анализ на Дебеляновата любовна лирика и за изграждане на собствена теза с готови цитати от творбата.

Тест по литература върху раздела за любовта, изграден върху строго симетричен строеж. Петнадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат отговор обхващат три творби – елегията на Димчо Дебелянов, стихотворението на Христо Фотев и творбата на Петя Дубарова. Симетрията е основното достойнство на материала. Първите девет задачи вървят на групи по три, като за всяка творба се проверява едно и също в един и същ ред: първо се търси невярното твърдение за нейните идеи, после се разглежда лирическият герой или образът на любимия, накрая идва въпросът за жанра. Така ученикът минава през еднакви наблюдения при всяко произведение и разликите между трите изпъкват сами. Втората симетрична част е посветена на въздействието – по една задача за всяка творба. Проверява се кой способ в нея отсъства: възпяване, реторическо убеждаване, иносказателно нравоучение. Такъв тип въпрос рядко се среща в училищните тестове, а насочва към нещо съществено – как творбата работи с читателя, а не какво разказва. Третата симетрична част обхваща изразните средства, отново с по една задача за всяка творба, стъпваща върху приведен стих. Задачите с писмен отговор са три и служат за обобщение. Първата е с необичайно условие: дадени са три започнати изречения, по едно за всяка творба, и трябва да се допълни как във всяка от тях е показана любовта. Отговорите застават един до друг и съпоставката се получава сама. Втората задача е най-ценната в целия тест. Тя проследява един и същ образ – ръката – през трите творби и изисква да се обясни какво внушава той във всяка. Едно и също нещо носи три различни значения: болест и безнадеждност, красота, стремеж към единение. Такова упражнение показва нагледно, че смисълът на образа зависи от творбата, в която стои. Третата стъпва върху кратък цитат и изисква да се разтълкува вътрешното раздвоение, съдържащо се в него. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а за трите отворени са дадени завършени примерни формулировки. Примерните отговори към отворените задачи са кратки, но точни, и показват, че при литературен въпрос не се търси обем, а прецизна формулировка. Особено ясно това личи при последната задача, където цялото раздвоение на лирическия герой е обобщено в едно изречение. Всички задачи с избор в първата част са построени върху отсъствие или отрицание – кое твърдение не е вярно, кой начин за въздействие липсва. Този тип формулировка налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Същевременно неверните твърдения са съставени премислено: те съдържат тълкувания, които звучат правдоподобно и се срещат при повърхностен прочит. Материалът е подходящ за обобщителна проверка в края на раздела, но и за разбор в час. Симетричният строеж позволява отделните части да се използват самостоятелно – например само деветте задачи за идеите и жанровете, или само трите за въздействието. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено достатъчно място за писане при последните три задачи. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка с ясна вътрешна логика, а задачата за общия образ може да прерасне в разговор. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съпоставително съчинение върху любовната лирика.

Класната работа обединява двете направления от учебния предмет и позволява знанията да бъдат проверени наведнъж – от езиковите норми до познаването на изучаваните литературни произведения. Първата част обхваща правописа и граматиката. Задачите включват изписването на думи с отрицателна частица, прилагателните, образувани от лични имена, и употребата на главна буква при тях, променливата гласна, членуването на подлога и на сказуемното определение, бройната форма на съществителните от мъжки род, отрицателните повелителни форми и относителните местоимения в подчинени изречения. Отделно място заемат синтаксисът и пунктуацията при обособени приложения, при обръщения и при повторени съюзи, както и правилната употреба на предлозите. Следваща група задачи е насочена към лексиката: разпознаване на равнозначни изказвания, замяна на глаголна конструкция с друга, различаване на еднакво изписвани думи с различно значение, произход и сродство на думите, преносната употреба на устойчиви изрази и подбор на противоположни по значение думи. Литературната част започва с въпроси по теория – жанрове в стихотворна и в прозаична форма, изразни средства и части от строежа на епическия текст, с примери за разпознаване в конкретни стихове. Основното тегло пада върху творбите от учебното съдържание. Проследени са идеите в „Песента на колелетата" от Йордан Йовков и смисълът, който Сали Яшар открива в своя труд, формата на аргументацията във „Вяра" на Никола Вапцаров, мотивите за отказа от поезията в „Честен кръст" на Борис Христов и внушението на финалните стихове в „Две души" на Пейо Яворов. Отделено е място на композицията и на опорните моменти в „Ветрената мелница" от Елин Пелин, както и на съпоставки с „Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков – по темата за труда, за следата, която човек оставя, и за мястото на твореца сред останалите. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи като готов инструмент за срочно оценяване и за преценка на подготовката преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Тест по литература върху раздела за любовта, изграден около три творби от различни поколения български поети – елегията на Димчо Дебелянов, стихотворението на Христо Фотев и творбата на Петя Дубарова. Деветнадесет задачи с избираем отговор и една с писмен отговор проследяват как всяко от произведенията представя любовното чувство. Задачите се редуват между трите творби, вместо да бъдат групирани. Този строеж е удачен при обобщителна проверка: ученикът постоянно превключва и не решава по инерция, а резултатите показват коя от трите му е останала непозната. При елегията на Дебелянов се проверяват жанрът, образът на любимата, противопоставянето между вяра и неверие и няколко твърдения, сред които трябва да се отхвърли неверният прочит. Задачата за образа е ценна – тя изисква да се разпознае крехкостта и безнадеждността, а не силата или борбеността. При творбата на Фотев проверката обхваща характера на чувството, изразното средство в кратък стих, свързаните мотиви, състоянието на лирическия говорител и няколко твърдения за творбата. Особено сполучлив е въпросът, който изисква да се отхвърли твърдението, че стихотворението е само възхвала на красотата – насочва към скритата в него вътрешна драма. При творбата на Дубарова се разглеждат образът на любимия, състоянието на лирическата героиня, разбирането за любовта, изразното средство в приведени стихове, начинът на въздействие, който в творбата липсва, и опозицията, която в нея не присъства. Включени са и две задачи от общ характер: разпознаване на творба по цитат и определяне коя двойка произведения принадлежи на един и същи период. Втората е полезна, защото поставя творбите в исторически ред. Финалната задача изисква да се формулира теза за интерпретативно съчинение по въпрос, който противопоставя две възможни разбирания на едно заглавие. Тя не се решава с готов отговор и допуска различни решения. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последната задача. Последната задача заслужава отделно внимание с начина, по който е формулирана. Тя не пита какво означава заглавието, а поставя двете възможни негови разчитания едно срещу друго и изисква ученикът да избере и да обоснове. Такъв тип тема се среща на изпит и затруднява именно с това, че първо трябва да бъде разчетена. Тук отговорът е оставен изцяло свободен, без предложена формулировка, което позволява оценяването да бъде по преценка на преподавателя. Значителна част от затворените задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, кой начин за въздействие липсва, коя опозиция не присъства. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Ценно е и присъствието на въпроси за изразните средства, стъпващи върху кратки приведени стихове. Ученикът работи с текст пред очите си, а не по спомен. Отговорите на затворените задачи са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка в края на раздела, с възможност последната задача да се оцени отделно или да се използва като тема за класна работа. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху любовната лирика.

Двадесет задачи, а последните седем крият в себе си двадесет и осем отделни избора. Тестът изглежда кратък в списъка и се оказва двойно по-обемен при самото решаване. Устройството е в три ясно разграничени части, всяка с различно изискване. Първата е върху лексикалната грешка в изречение. Шест задачи, при които формулировката се обръща – ту се търси изречението с грешка, ту единственото без нея. Изреченията са смислени и извадени от жив език, а грешката е една сред четири напълно правдоподобни възможности. Именно тази правдоподобност прави задачите трудни: и четирите изречения звучат добре, докато не се вгледаш. Втората част е изцяло върху фразеологизмите и обхваща седем задачи. Изисква се разпознаване на синонимни и на антонимни двойки, при това отново в двете посоки – веднъж се търси редът, в който отношението е налице, друг път единственият, в който го няма. Богатството на устойчиви изрази тук е забележително: в тези задачи преминават над петдесет фразеологизма, така че тестът попътно разширява речника, докато проверява знанието. Третата част е и най-стойностната. Седем кратки свързани текста, всеки с по четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Тук няма грешен отговор в обичайния смисъл – и трите варианта са смислени, но само единият е уместният. Проверява се стилистична преценка, а не запаметено правило, и точно този формат се среща на изпит. Темите на текстовете са различни – обществени, културни, образователни, – което поддържа вниманието и не позволява решаването да стане механично. Всеки от тях е кратък, но завършен, така че уместната дума се преценява в реален контекст, а не в откъслечно изречение. Отговорите са приложени за всички задачи, като при последната част са изписани и четирите избора във всяка – проверката е бърза, а оценяването безспорно. На преподавателя тестът дава проверка с широк обхват, събрана на няколко страници. Трите части вършат работа и поединично: първата като кратко контролно, втората като упражнение по фразеология, третата като самостоятелна задача за стилистична преценка. За ученика ползата е двойна. Проверката е върху онези грешки, които се отчитат при всяка писмена работа, а докато решава, той се сблъсква с десетки устойчиви изрази и с двойки близки по значение думи. Подходящ е за преговор и за подготовка преди изпит, а приложените отговори показват веднага къде преценката е изневерила.

1. От кое стихотворение са стиховете? Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „Търпи, и ще си спасиш душата?“ A) „Борба“ Б) „Елегия“ B) „Към брата си“ Г) „Майце си“ 2. Кой пее песента в цитираните стихове? Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то ‘га се

Двадесет задачи, разделени на две ясно различни половини – и точно това ги прави по-пълноценна проверка от обичайния правописен тест. Готов материал с приложени отговори. Първата половина работи с редове от думи и се решава сравнително бързо. Всяка задача изисква да се посочи редът, в който няма грешка, или обратното – редът, в който има. Формулировките се редуват нарочно, така че отговорите да не се дават по инерция. Обхватът тук е широк: правопис на представки, удвоени съгласни при прилагателни и при производни думи, съчетания в чужди думи, наставки, слято, полуслято и разделно писане, правопис на отрицателната частица и звуковите промени, при които изговорът подвежда. Втората половина преминава към цели изречения и това е същинската стойност на теста. Изреченията не са съчинени за целта, а са смислени и съдържателни – от науката, от медиите, от всекидневието. Грешката е една и е скрита сред четири напълно правдоподобни изречения, така че трябва да бъде забелязана в четене, а не посочена сред отделни думи. Точно това е ситуацията при реалната писмена работа, където никой не подчертава съмнителните думи. Обхванати са и случаи, които рядко влизат в тестовете: правописът на прилагателно, образувано от лично име, наречие, което се пише слято, а често се разделя, сложно числително име и устойчиви изрази, при които разделното писане подвежда. Именно те отсяват най-добре подготвените. Всички задачи са с по четири възможности и с едно-единствено вярно решение. Грешните варианти възпроизвеждат реални, често срещани грешки, а не измислени форми – затова и погрешният избор учи нещо, стига да се провери отговорът. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза, а точкуването безспорно – целият тест се оценява за минути. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно. Не изисква никаква подготовка и може да се използва цял или на части – първата половина като бърз тест в началото на часа, втората като по-трудна задача за домашна работа. За ученика ползата е пряка и трайна. Правописните грешки се отчитат при всяка писмена работа и на изпит, а този тест ги събира на едно място и показва точно кои правила все още се смесват. Задачите с изречения упражняват най-важното умение – да забележиш грешката в текст, без някой да ти е подсказал къде да я търсиш. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома, с приложени отговори за самопроверка.

Урокът по български език е посветен на речевия етикет като система от утвърдени правила и езикови формули, които регулират началото, поддържането и приключването на общуването. Съдържанието е организирано в ясна класификация от 12 тематични групи, което позволява бързо ориентиране в различните комуникативни ситуации и прави материала подходящ както за преподаване, така и за преговор и самостоятелна подготовка. В началото е дадено кратко определение на българския речев етикет и е изяснена неговата функция в речевото поведение. След това материалът преминава към систематизирано представяне на основните групи етикетни изрази, подредени според конкретната комуникативна цел. Така ученикът лесно вижда как една и съща ситуация може да изисква различна формула според степента на близост, социалната дистанция или отношенията между събеседниците. Най-подробно са разгърнати първите пет групи. При обръщенията се прави разграничение между общуване с непознат и с познат партньор, като са включени примери за официално обръщение, родство, близост и йерархична дистанция. Разделът за поздравите показва универсални формули, поздрави с функция на пожелание и формули, които могат да изпълняват роля на обръщение. По същия начин са структурирани и изразите за сбогуване – като универсални формули, пожелания и молби. Самостоятелни подгрупи са отделени и при извинението и благодарността. Там материалът показва не само основните речеви формули, но и възможни отговори, както и смесени етикетни функции – например извинение, съчетано с молба или отказ, и благодарност, съчетана с пожелание или комплимент. Тази организация е особено полезна, защото показва, че речевият етикет не се състои от изолирани реплики, а от функционални модели, които се използват според конкретната комуникативна ситуация. Останалите тематични групи очертават пълния обхват на системата: молба, поздравление, пожелание, покана, запознаване, комплимент, съчувствие и съболезнование. Така урокът събира на едно място основните речеви действия, с които човек изгражда учтиво, уместно и социално съобразено общуване. Структурата на материала – определение → 12 тематични групи → вътрешни подгрупи → конкретни езикови формули – го прави лесен за запомняне и практическо използване. За учителя това е удобна основа за урок, упражнение или устна работа, а за ученика – прегледна схема, чрез която може бързо да разграничава подходящите форми на обръщение, поздрав, сбогуване, извинение, благодарност и други етикетни действия в ежедневното и официалното общуване.

Етиката на вербалната комуникация започва със спазване на условията за успешна вербална комуникация: с доброжелателно отношение към адресата, демонстрация на интерес към разговора, „разбиране на разбирането“ - настроението на събеседника за света, искрено изразяване на неговото мнение,

1. Милен Русков – биографичен и творчески портрет Милен Русков е съвременен български писател и преводач. Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995) и се занимава и с езикознание (лингвистика). Освен като автор, той е познат и като преводач от английски език – това е важно, защото работата с чужди текстове често развива много остро „ухо“ за стил, реч и разказвач. Основни книги и мястото на „Чамкория“ сред тях

Тема, която обикновено се преподава като изброяване на дати и имена, тук е представена като поредица от процеси, всеки от които има своята причина и своята последица. Материалът е разгърнат в седем части и проследява книжовния език от създаването на писмеността до съвременното му състояние. Началото изяснява понятието и отговаря на въпроса защо изобщо е нужен общ, договорен начин за писане и говорене. Изведени са четири негови функции — пазител на културната памет, опора на държавата и образованието, средство за национално единство и жив организъм, който се променя заедно с обществото. Втората част свързва развоя на езика с историята на страната. Проследено е как укрепването на държавата поражда нужда от писменост и училище, как тежките периоди забавят промените, каква роля поема езикът през Възраждането и какво изисква от него новата държава след Освобождението. Третата част е посветена на делото на Кирил и Методий и е разгледана в няколко плана. Освен същината на тяхната мисия са изведени социокултурното ѝ значение, политическото ѝ измерение във времето, когато езикът на богослужението е въпрос на влияние, и ролята на техните ученици, чрез които книжнината се пренася и разцъфтява. Отделно място заема съотнасянето към съвременността — какво от това дело остава валидно днес. Четвъртата част разграничава двете азбуки като различни графични системи и посочва особеностите на всяка от тях, като изрично отхвърля честото им смесване. Петата и най-обемна част представя четирите големи етапа: ранната книжовност, преходните векове, Възраждането и периода след Освобождението. За всеки етап са изведени конкретните процеси, които го определят — от изграждането на книжовните центрове през демократизацията и езиковите спорове до кодификацията, унификацията и развитието на функционалните стилове. Шестата част обобщава деветте ключови процеса в списък, удобен за преговор и за запомняне. Седмата е кратко заключение. Подредбата следва една ясна логика: първо се обяснява какво е книжовен език, после защо се променя, след това как се е променял и накрая кои са движещите процеси. Затова материалът може да се чете и на части, без да губи смисъл, но прочетен изцяло дава цялостна представа, каквато отделните уроци рядко постигат. Полезно е и че политическото измерение на темата е разгледано открито, а не заобиколено. Обяснено е защо в Средновековието езикът на книгите и на богослужението е въпрос на власт и защо правото на собствена писменост е стъпка към самостоятелност — наблюдение, което прави разбираема и по-късната роля на езика през Възраждането. Изложението е написано достъпно, с кратки изречения и без утежняване с термини, но никъде не опростява темата. Всяко понятие е обяснено при първата си употреба, а сложните процеси са онагледени със сравнения от ежедневието. Материалът е приложим по няколко начина. На учителя предлага готова основа за урок или за няколко урока, с ясно обособени части. На ученика служи за подготовка за изпитване, за устно представяне, за реферат или за писмен отговор по темата, а обобщителният списък в шестата част е удобен за бърз преговор преди класно.

1. Константин Илиев – биографичен и творчески портрет Константин Илиев е български драматург, белетрист и преводач. Роден е на 16 октомври 1937 г. в с. Горно Павликене (Ловешко). Завършва немска филология в Софийския университет, а по-късно специализира театрознание в Берлин и работи дълго време като човек „отвътре“ в театъра – драматург в различни театри, а в по-късен период и като главен драматург на Народния театър. Творческият му образ се свързва с няколко важни черти: Обича да поставя героите в крайни морални ситуации, където няма лесно „прав“ и „крив“.

1. Стефан Цанев – биографичен и творчески портрет Стефан (Стефан Неделчев) Цанев е български поет, писател и драматург. Роден е на 7 август 1936 г. в село Червена вода, Русенско. Учи журналистика в Софийския университет (завършва през 1959 г.), а след това учи драматургия в Московския киноинститут (в периода 1960–1965 г.). Творческият образ на Цанев се разпознава лесно: той обича исторически и митологични теми (Античност, Средновековие, големи личности), но ги използва, за да говори за съвременни въпроси – за властта, за свободата, за смелостта да бъдеш различен;