Христо Фотев (1934 – 2002)

Пълна биографична справка за Атанас Далчев, подредена по етапите на неговия живот. Началото представя поета съвсем сбито: годините на живота му, мястото му сред българските поети и преводачи, връзката му с диаболизма и наградата, с която е отличен от Виенския университет. Разделът за детството и ранните години разказва за семейството, в което се ражда, за градовете, през които минава то заради войните, и за софийската гимназия, в която се формира. Проследени са първата му публикация, приемането му в университета, ранните стихотворения по списанията и общият сборник, с който тръгва към литературния живот. Зрелият период събира завършването на университета, срещите и приятелствата, които насочват интереса му към европейската култура, престоите в Рим и Париж, кръга „Стрелец“ и последователно излизащите стихосбирки, както и работата му като учител и училищен инспектор. Отделен акцент е поставен върху годините след 1944 г., когато поетът замлъква и се прехранва почти изцяло с преводи. Изброени са конкретните автори и книги, върху които работи, и обстоятелствата, при които се връща към писането. Късните години отбелязват изданията, отличията и юбилеите, последното му стихотворение и мястото му сред младите. Справката е подходяща за домашна работа, за реферат или за представяне на автора преди изучаването на негови текстове, а също и като опора при въпроси за творческия път на Далчев.

Борис Христов е роден на 14 август 1945 г. Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет (1970). Работи като учител, журналист и редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1973 – 1981). Първата му самостоятелна книга „Вечерен тромпет“ излиза през 1977 г. и веднага го утвърждава като значим и оригинален поет. През 1982 г. излиза втората му стихосбирка „Честен кръст“, съдържаща едноименната поема, в която Борис Христов ритуално се отказва от поезията. След

Бежанското детство в опожарения Кукуш, вестниците, продавани по софийските улици, юнкерската униформа и подписът Ведбал под хумористични стихчета: това са част от нишките, които този биографичен очерк сплита в един живот. Изложението тръгва от рождението на Христо Димитров Измирлиев и от войните, които изтръгват семейството му от родния град и го отвеждат към София. Оттам проследява как ученикът от Техническото училище съчетава учението с тежък труд и как още съвсем млад влиза в хумористичния печат на времето: в кои издания публикува, под какви псевдоними се подписва и кога за пръв път се появява името, останало в класиката на българската литература. Отделно място е отделено на престоя му във Военното училище и на събитията, които го карат да го напусне, както и на пъстрия низ от служби, през които минава след това, за да се изхранва. Финалната част стига до идейния му обрат, до участието му в едно ново хумористично издание и до първите книги, излезли приживе. Текстът е фактологичен и подреден хронологично, с точни години и заглавия. Удобен е за домашна работа и реферат върху живота и творчеството на поета, за устно изпитване и за въведение преди изучаването на стихосбирката му в час.

Кой е този Ведбал, чиито остроумия карат читателите да мислят, че зад тях стои зрял и възрастен човек? Биографичната разработка проследява краткия и напрегнат живот на Христо Смирненски, като започва от истинското му име и от родния Кукуш, за да покаже как голямата история нахлува в едно детство: Илинденско-преображенското въстание, Балканската война, опожаряването на града и бежанският път към София. Втората част е посветена на живота в столицата и на бедността, в която родителите въпреки всичко държат децата да учат: Техническото училище, продаваните по улиците вестници и първите стъпки в хумористичния печат. Тук е обяснено откъде идва псевдонимът Ведбал, кои са изданията, с които младият автор сътрудничи, и кога за първи път се подписва като Смирненски, а разказът е подкрепен със спомен на съвременник. Самостоятелен акцент е поставен върху повратната точка в биографията: постъпването във Военното училище, сблъсъкът с Войнишкото въстание и решението, което променя посоката на живота му и струва скъпо на семейството. Следва прегледът на творческия път, от първата хумористична стихосбирка и годините на сатирика до втората и последна приживе издадена книга и цикъла, който я прославя. Финалната част се спира на болестта, която самият поет нарича с името на едно свое стихотворение, на последните месеци в Горна баня, на последната отпечатана творба и на думите, с които сестра му си спомня за него. Разработката е подходяща за час по литература, за устен отговор върху живота и творчеството на Христо Смирненски и за писмени задачи по неговата биография.

Един живот, побран в няма и три десетилетия, но оставил след себе си вестници, стихове и чета. Този биографичен преглед проследява пътя на Христо Ботев от калоферското детство до Врачанския Балкан и е подреден в удобен за преговор вид за 9. клас. Началото представя рода и образованието: бащата Ботьо Петков като един от най-известните възрожденски учители, ученето в Карлово и Калофер, годините в Одеса и причината, поради която гимназията остава недовършена. Следва емигрантският период в Румъния: Галац, Браила и Букурещ, учителството, средата на хъшовете и революционерите, срещите с Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Васил Левски, както и поводът за едно от най-известните му стихотворения. Отделно внимание е отделено на журналистиката: първата публикация в Славейковия вестник, собствените издания, сътрудничеството с Любен Каравелов и причината, поради която част от тези вестници спират бързо. Финалната част обхваща членството в революционния комитет, единствената издадена приживе книга, организирането на четата, преминаването на Дунава и последните дни през 1876 година. Прегледът е подходящ за въпроса за живота и делото на Ботев, за уводния урок върху неговата поезия и за бърза подготовка преди изпитване.

Справка за Христо Ботев, събрала на едно място биографията и творческия портрет на поета: откъде тръгва, през какви занимания минава и какво остава след него. Първата част проследява жизнения път. Посочени са родното място и семейството, училището и заминаването за Одеса, причината, поради която образованието остава недовършено, и пъстрата редица занятия, през които минава в емиграция: печатница, чета, театрална трупа, учителство в няколко града. Изброени са вестниците, които издава, и изданията, в които сътрудничи, участието му в БРЦК и последните месеци до гибелта му през 1876 г. Втората част е творческият портрет. Отбелязано е колко стихотворения ни е оставил Ботев и в коя единствена книга приживе са поместени повечето от тях, както и че наред с поета в него живее и журналистът със статии, фейлетони и критически бележки. Обяснено е защо поезията му е особен феномен в българската култура и как тя продължава традицията на народната песен. Отделен акцент е поставен върху образа на бунтовника и върху идеята за революционния подвиг, около която епохата подрежда доброто и злото, честта и позора, героизма и предателството. Разгледан е и основният принцип, от който Ботев се ръководи: единството между думите и делата, както и една следосвобожденска версия за неговото възможно бъдеще, с която текстът спори. Справката е подходяща за увод към работа върху негово стихотворение, за представяне на автора в час и за преговор преди изпитване върху българското Възраждане.