Учебник по АСЛС

Лекции по АСЛС на доц. Николов от ТУ-София - Най-прости са логическите функции, които зависят от един и от два аргумента. Те се наричат елементарни логически функции. Към тях се прибавят и двете константи 0 и 1 - логически функции, които не зависят от нито един аргумент.

Учебното пособие е предназначено за студенти и специалисти, обучаващи се и работещи в областта на компютърните науки и технологии. То има за цел да даде базови знания и умения при решаване на широк кръг задачи с използване на логически елементи и базирани на тях ранообразни комбинационни структури, както и при анализа и синтеза на крайни автоматни устройства.

1. Да се намери най-простата двустъпална реализация на схемата. 7. Да се реализира зададената функция само с 3 мултиплексора 2-1. K (1,2,4,5, 9,10,12,13). 8. Да се реализира зададената функция само с 3 мултиплексора 2-1. K (0,1,5,6, 8,9,13,14). 9. Да се реализира зададената функция само с 3 входови ПЛМ.

Планът за урок върху лексикалните особености на думата в текста е организиран като последователно преминаване от наблюдение върху конкретно изречение към систематизиране на знанията за граматичната и лексикалната съчетаемост, смисловите отношения между думите и практическото им приложение. Архитектурата следва ясна учебна логика: текст за наблюдение → въпроси към класа → извеждане на правило → разграничаване на видове съчетаемост → работа със смислови отношения → логическа и пунктуационна норма → обобщение → кратки устни задачи → ключови понятия. Началният блок използва конкретно изречение с формите „стола“ и „лекари“, за да въведе учениците в темата чрез наблюдение и обяснение на езиков избор. Така урокът започва не с готова дефиниция, а с проблемна ситуация, от която постепенно се извеждат правилата за бройната форма, множественото число и съгласуването. Следващата част е посветена на граматичната и лексикалната съчетаемост. Първо се проследява как формите на думите се определят от граматичните отношения в изречението, а след това се преминава към смисловото „пасване“ между думите. Контрастните примери с „стол“ и „лекар“ улесняват разграничаването между двата вида съчетаемост и подготвят въвеждането на основното определение. В третия смислов блок темата се разширява към различни отношения между лексикални единици – част и цяло, сходство, противопоставяне, материал и изделие, причина и следствие, род и вид. Особено подробно е организирана работата с причинно-следствените връзки. Те са представени чрез три езикови механизма: подчинено изречение, предлог или израз и глагол с причинно-следствено значение. Добавен е и набор от свързващи формули, които показват как тези отношения подпомагат смисловото единство на текста. Отделен блок е посветен на родовите и видовите понятия. Чрез ясна йерархия от общо към частно се обяснява как функционират тези отношения и как една дума може да бъде родова или видова според контекста. Тук е включена и връзката между лексикалната логика и пунктуацията – показано е защо родови и видови понятия не трябва да се изреждат като еднородни и как правилно се оформя изброяване с двоеточие или тире. Обобщителната част събира в компактна система основните знания за граматична съчетаемост, лексикална съчетаемост, смислови отношения, причина–следствие и род–вид. След нея следват четири кратки устни задачи, които проверяват различни умения: разпознаване и обяснение на форми, създаване на примери, построяване на причинно-следствени изречения по различни модели и редактиране на логическа грешка. Тази подредба прави плана подходящ за реален учебен час, защото комбинира наблюдение, извеждане на правило, сравнение, упражнение и обобщение. За учителя той предлага готова последователност за водене на разговора в клас, а за учениците – постепенен преход от конкретния пример към по-общите понятия и към самостоятелно приложение. Финалният списък с ключови понятия служи като опора за преговор и затвърдяване.

Целият конспект по един предмет, сведен до девет страници. Онова, което в обичайните записки заема тридесет и седем, тук е събрано в една четвърт от обема — без да е изпуснато съществено. Именно това сгъстяване е смисълът на материала. Той не е предназначен за първо запознаване с предмета, а за последния преговор, когато времето не стига и е нужно всичко да се обхване наведнъж. Съкращаването е постигнато по два начина. Първият е шрифтът — основният текст е с размер шест пункта, а част от него дори с пет. Вторият са съкращенията: над двеста в целия текст, при това последователно прилагани. Съкратени са и заглавията на самите въпроси, така че всяко се побира на един ред. Обхватът следва конспекта. Началото е с основните понятия, свойствата на алгоритъма и класификациите му по няколко признака. Следват математическите основи, рекурсията с нейните типове и опасности, а после и същинският анализ — означенията, определенията и правилата. Отделни въпроси прилагат тези правила върху конкретни случаи: цикли, вложени цикли, рекурсия и многократна рекурсия. Средището са структурите. Дърветата заемат няколко последователни въпроса — понятия и класификации, свойства на двоичните, обхождане и рекурсивни алгоритми върху тях. Оттам следват сортировките, а после и групата за подходите: разделяй и владей, динамичното програмиране в два въпроса, постъпателните алгоритми с техните приложения и връщането назад, включително при игри. Финалната група е за графите — общи понятия, представяне, топологично сортиране, най-къс път, пропускателна способност и минимално обхващащо дърво. Особено ценни са деветдесет и трите чертежа. При такова сгъстяване те носят голяма част от обяснението — дървета, графи, схеми и таблици, вмъкнати направо между редовете. Материалът е готов за печат в този вид. Не се нуждае от преформатиране, а разположението е съобразено с разрязване на отделни ленти. Преподавателят може да го използва като бърз преглед какво влиза в изпита. Студентът получава целия материал в най-сбит възможен вид. Годен е за преговор в последните часове преди изпит, когато е нужно освежаване, а не четене.

Кратък учебен материал по български език, в който две обикновени думи от едно изречение стават повод за подреден разговор за съчетаемостта. Изложението започва с практическа задача: определяне на формите на две подчертани думи и обяснение защо са именно такива, с кратък коментар към всяка от тях. След това са изяснени двата вида съчетаемост. Първо граматичната, с правилата за бройната форма при предмети, за множественото число при лица, за съгласуването на прилагателните по род и число и за съгласуването на сказуемото с подлога. После лексикалната, показана чрез двойки примери, при които едно и също определение върви естествено с една дума, но звучи невъзможно с друга. Отделен раздел представя смисловите отношения между думите: част и цяло, сходство, противопоставяне, материал и изделие, причина и следствие, род и вид, като всяко отношение е онагледено с примери. Следва практическа част за изразяването на причина и следствие чрез подчинени изречения, чрез предлози и изрази и чрез глаголи на причинността, заедно със списък от свързващи съчетания, които правят текста логичен и свързан. Финалният раздел е посветен на родовите и видовите понятия, на типичната логическа грешка при изброяването им и на правилната пунктуация в такива случаи, а накрая идва кратко обобщение за бърз преговор. Подходящ е за упражнение в час, за домашна работа и за самостоятелна подготовка преди изпитване.