Тестови задачи. Йордан Йовков – творчество. Литература – 12 клас (Вариант № 1).

Изпитен вариант по формата на националното външно оценяване, в който самата литературна творба е използвана и като материал за езиков анализ. Това го отличава от обичайните варианти, където текстът за четене с разбиране е външен на изучаваното съдържание. Първата част стъпва върху откъс от „По жицата“ на Йордан Йовков, придружен от таблица със сведения за творбата – автор, жанр, време и повод за създаване, смисъл на заглавието. Задачите изискват работа с двата източника едновременно: кои данни се съдържат само в таблицата, кое твърдение не съответства на текста, кое противоречи на съчетаната информация от двата. Проверява се и определянето на вида на текста и на сферата, в която е създадена таблицата. Езиковата част е изцяло изградена върху две изречения от откъса и ги разглежда от много страни: вид по състав, еднородни и обособени части, разпознаване на местоимение и на причастие, подвижно и променливо я, преизказни глаголни форми, превръщане на обособена част в подчинено изречение. Включена е и задача за значението на диалектна дума от текста, както и задача, свързана с илюстрация и символиката на образ от творбата. Редакционната задача е с четиринадесет грешки и е особено подходяща по съдържание – текстът в нея разсъждава върху Йовков и неговите герои, така че поправянето му е и повод за преговор. Литературният блок съдържа няколко съпоставителни задачи между изучени творби, задачи за художествени детайли и за душевно състояние на герой, за художествени средства в конкретен израз, за календарен празник, споменат в текста, както и таблична задача за разпознаване на герои по цитат. Финалната задача изисква разгърнато тълкуване на ключово възклицание от разказа. Втората част съдържа откъс от Йордан Радичков за преразказ от неутрален разказвач – текст с първолично повествование и силен емоционален заряд, което прави преобразуването действително предизвикателство. Отговорите включват поправения текст на редакцията и разгърнат примерен отговор на последната задача.

1. От кой разказ е цитатът? Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък И как няма да гледат?

Мащабен сравнителен анализ на „Индже“ и „Албена“ от Йордан Йовков, който обединява в една разработка литературноисторически контекст, самостоятелен прочит на двата разказа и по-широк поглед към Йовковия художествен свят. Материалът е организиран в 16 последователни раздела и заключение, така че да може да се използва както за цялостно изучаване, така и за работа по конкретна тема, герой, композиционен въпрос или съпоставка. Началните раздели изграждат необходимата основа чрез биографията и творческия път на Йордан Йовков, след което поставят „Индже“ и „Албена“ в контекста на двата сборника, към които принадлежат. Така още преди подробния анализ читателят получава ясна ориентация за мястото на произведенията в творчеството на автора и за различните художествени пространства, от които те произлизат. Следва обособен голям блок за „Индже“. Той разглежда сложната композиция на разказа, последователността на епизодите, развитието на героя, променящите се роли и значения на ключови названия, както и линията на нравственото прераждане и възмездието. Анализът не се ограничава до проследяване на сюжета, а работи с композиционни връзки, повторения, пространствени движения, речник и литературни паралели. Втората основна част е посветена на „Албена“. Тук фокусът преминава към композицията, сюжета и повествователя, а след това към два централни проблемни кръга – красотата и греха. Разглеждането е организирано така, че отделните наблюдения да се надграждат и да подготвят по-широкия прочит на отношенията между героя, общността, моралната норма и художественото въздействие. Особено ценна е следващата група раздели, в която двата разказа вече се четат като част от един общ Йовков свят. Материалът насочва вниманието към повествователя, визуалността на художествения образ, човека в Йовковата проза и светогледните особености на писателя. Включени са и отделни съпоставителни и дискусионни части: паралел между „Фрина“ на Пенчо Славейков и „Албена“, разглеждане на съотношението между романтично и реалистично начало и разговор за проявленията на общественото мнение в патриархалната общност. Финалният обобщителен раздел събира основните характеристики на двете творби, героите, повествователния модел и светогледа, а заключението затваря анализа чрез общ поглед към мястото на Индже и Албена в Йовковия художествен свят. За ученика разработката предлага богата база за преговор, интерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, сравнителна задача и подготовка за изпитване. За учителя тя може да служи като подробен ресурс за планиране на уроци, извеждане на проблемни ядра, организиране на дискусия и подбор на връзки между творби, критически прочити и литературноисторически контекст.

Тест с изключителен обхват върху един разказ. Тридесет задачи, съчетаващи работа с два текста, лексикален анализ и задълбочено литературно тълкуване, проверяват доколко „По жицата“ е прочетен внимателно и разбран в дълбочина. Началото е върху литературнокритически текст за Йордан Йовков. Задачите изискват да се определи темата му, да се посочи средството за връзка между два абзаца, да се открие редът с назовавания, които не се отнасят за писателя, и да се обясни значението на понятие от текста. Следва блок с четири лексикални задачи — три аналогии между двойки думи и една за откриване на реда с думи, които не са синоними. Основната част е посветена на разказа и е организирана по смислови ядра, а не по хода на сюжета. Първото ядро е тематично: какви образи изгражда авторът, докъде се движи чувството в творбата, върху какви смислови опозиции е изградено повествованието и кое определение за разказа е невярно. Отделна задача разчита метафората в заглавието, като изисква да се посочи тълкуването, което текстът не допуска. Второто ядро е върху художествената техника на Йовков — ключовите думи и техните контекстови синоними в началото на разказа, особеностите на погледа на героите и премълчаването в диалога. Тук е и задачата върху конкретен диалог, при която трябва да се определи какво точно не е премълчано в него. Трето и особено богато ядро са имената на героите. Задачите обхващат оксиморонното значение на името на главния герой, произхода на имената на епизодичните персонажи, скритата близост между двама от героите, заложена в етимологията, и функцията на вестта, донесена от съседите. Отделно място заема символиката. Разгледани са символиката на змията в световната култура и това коя нейна характеристика не съответства на идеите в разказа, както и християнският празник, споменат в текста, и подтекстът, който споменаването му внася. Пет задачи са построени върху втори, библейски текст за празника. Те изискват да се прецени каква информация в него липсва, кое обединява преобразяващия се и болната героиня, какво поражда споменаването на празника в разказа и кое изразно средство отсъства при представянето на епизода. Тази част превръща теста в упражнение по съпоставително четене. Последните две задачи са със свободен отговор: с какво може да бъде заместено едно неопределително местоимение в два цитата и защо един от героите остава без име. Преобладаващата част от задачите са с обърната формулировка — търси се грешният, неверният или неотговарящият вариант, което изисква всяко твърдение да бъде преценено поотделно. Разделът с отговорите съдържа и обяснения: етимологични справки, разграничения между сходни понятия и мотивировка защо посоченият вариант е верният. Трудността е осезаема и това е предимство. Тестът не се задоволява с проверка кой е чел разказа — той изисква тълкуване на детайла, разчитане на подтекст и познаване на понятия от литературната теория и от библейската символика. Затова е подходящ и за работа с ученици, които се готвят за състезание или за изпит, а не само за текуща проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос върху разказа.

Всичко за Йовков на едно място, подредено така, че да се преговаря бързо в последните дни преди изпита. Помагалото обхваща осем разказа: „Песента на колелетата“, „Последна радост“, „Шибил“, „През чумавото“, „Индже“, „Албена“, „Другоселец“ и „Серафим“. Всеки разказ е представен по един и същ модел, за да е лесно за сравняване и запомняне. Посочени са годината на създаване и сборникът, към който творбата принадлежи, определен е жанрът, формулирани са темата и водещите мотиви, изброени са героите, а при част от разказите и мястото на действието. Най-обширната част при всяка творба е сюжетът: подробен и последователен преглед на случките в реда, в който ги разгръща авторът. Наред със съдържанието са отбелязани и особеностите на изграждането, които най-често се търсят на изпит: началото на повествованието и връщането назад във времето, ролята на природните картини и на поличбите, композиционното разделяне на части, съпоставянето на герои, символиката на предмети и детайли, притчовият и библейският подтекст. При отделни творби са изведени и характерните особености в отделен ред: легендарността и близостта до фолклора, поставянето на мото, посланията в духа на Новия завет. Помагалото е подходящо за подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература в 12. клас, за преговор на Йовков преди класна работа, както и за бърза справка при писане на интерпретативно съчинение или есе върху някой от разказите.

Разборът е насочен към строежа на разказа и към начините за изграждане на образ. Началото представя Йордан Йовков и произведението, а рубриката „Работа с текста“ започва с въпрос кои са главните епизоди в творбата и ги разглежда един по един, от втория до петия. Следва част за характеристиката на героите, разделена по способи: речева характеристика, психологическа характеристика и характеристика чрез действията, всяка с примери от текста. Отделен въпрос е как авторът е изобразил човешкото страдание, без да го описва пряко. Двадесет и четири въпроса с разгърнати отговори придружават анализа. Разделянето по епизоди дава готов план на разказа, а разделянето по способи за характеристика дава готова структура за писмен текст върху образа на Моканина. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за устен отговор и за преговор преди изпитване. Съчетаването на двата подхода е и най-полезното тук: първо се вижда какво се случва, а после как е разказано. Отговорите се опират на конкретни изречения и стигат за подготовка на цялостен писмен текст. Епизодите са назовани по ред и лесно се откриват в текста.