Тест по литература – 7. клас: „Немили-недраги“ от Иван Вазов, трета и пета глава – 11 задачи с отговори

Тестът обхваща трета и пета глава от повестта „Немили-недраги" на Иван Вазов – двете глави, в които изгнаническата съдба е показана в най-високата си точка и в най-горчивия си край, и проверява едновременно познаването на текста и умението той да бъде тълкуван. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на Странджата в трета глава, наздравицата, която следва след него, поведението на хъшовете след разболяването на стария знаменосец в пета глава, характера на неговата смърт и чувствата на Бръчков край смъртния одър. Отделни въпроси изискват преценка кое твърдение не отговаря на текста и кое е вярното сред няколко близки формулировки – задачи, които налагат внимателен прочит, а не разчитане на общо впечатление. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква пряка работа с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото на Странджата, отнасящи се до миналото и до бъдещето на хъшовете, да подбере два цитата от трета глава за въздействието на речта върху слушателите и да назове две качества на Бръчков, проявени в трета и в пета глава. Заключителната задача е разгърната и предвижда свързан текст върху основните послания в словото на знаменосеца, с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение по литературен въпрос. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Тест по литература върху три глави от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – пета, десета и седемнадесета. Задачите са десет, всички с избираем отговор и с по четири предложени възможности. Съсредоточаването върху избрани глави е основната особеност на материала. Вместо да обхваща цялата повест повърхностно, тестът проверява подробно онези части, които в учебната програма се разглеждат най-внимателно. Разпределението не е равномерно и това е премислено решение. Най-много въпроси са отделени на петата глава, следват два за десетата и един за последната. Такова съотношение съответства на тежестта, която тези части имат при разбора в час. При петата глава задачите вървят по хода на действието. Първата се отнася до онова, което се случва с второстепенните лица, следват въпроси за смисъла на едно от събитията, за предметите, които преминават от единия герой у другия, и за чувствата на по-младия от тях. Отделно място заема въпросът за обстановката. Той изисква тълкуване на подробност от вътрешността на едно помещение, а не на цялата картина – проверка, която насочва към символното значение на детайла. Няколко от задачите са построени с непълно изречение, което трябва да бъде продължено. Ученикът избира кое от четирите твърдения не му подхожда – формат, различен от обичайния въпрос и по-взискателен, тъй като изисква да се прегледат всичките четири възможности. Задачите за десетата глава се отнасят до един от героите и до художествено средство в приведен цитат. Последният въпрос се отнася до строежа на повестта. Задачата с приведения цитат заслужава отделно внимание. Изразът е подчертан в самия текст на въпроса, така че ученикът работи с думите пред очите си, а не по спомен. Такъв формат проверява действително разпознаване на изразното средство. Ценна е и задачата за строежа на повестта. Тя изисква да се определи каква роля играе последната разглеждана глава – въпрос, който въвежда понятия от теорията на литературата и рядко се среща при проверка върху проза. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, без пояснения. Това прави проверката бърза при работа с цял клас, но налага обсъждането на по-сложните задачи да стане в час. Малкият брой задачи е предимство при определени случаи. Тестът може да се раздаде в началото на часа като проверка на прочетеното и да остави достатъчно време за същинската работа върху текста. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че трите глави са прочетени внимателно: част от въпросите се отнасят до подробности, а не до общото развитие на действието. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, вариантите са ясно отделени, а цитатът в една от тях е отделен от условието. Учителят получава кратка проверка след изучаването на трите глави, която може да раздели според хода на часовете или да използва изцяло. Ученикът – възможност да провери бързо дали помни съществените моменти преди изпитване или преди по-обемна писмена работа върху повестта.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Кои въпроси наистина проверяват дали една глава е прочетена? Не тези за имена и събития, а онези, които изискват да се обясни защо героите постъпват така, а не иначе. Настоящата разработка е съставена по този принцип и предлага цялостна проверка върху трета глава на повестта. Структурата е ясна и удобна за директна употреба. Двадесет задачи, от които седемнадесет с четири възможни отговора и три с място за писане. Опциите в затворената част са изравнени по дължина и формулировка, за да не подсказват отговора по външни белези — изборът стъпва изцяло върху познаването на текста. Отворените задачи са оформени с редове за писане, така че листът може да се разпечата и раздаде такъв, какъвто е. Обхватът следва самата глава от началото до края ѝ. Първите въпроси се спират на обстановката и на настроението в помещението, както и на конкретен обществен упрек, който изгнаниците отправят. Оттам вниманието се насочва към сцената, около която е построена цялата глава: какво я предизвиква, какви последици има, какво означава реакцията на присъстващите, как чрез нея се променя представата за един от героите. Следват задачи върху песента и нейното въздействие, върху театралното начинание и младия човек, който стои зад него, както и върху погледа на страничните наблюдатели към случващото се. Няколко въпроса излизат отвъд отделния епизод — те се отнасят до контраста между външното положение и вътрешния свят на героите, до връзката между старото и новото поколение, до мястото на тази глава спрямо предходните и до причината един конкретен момент да се смята за нравствената сърцевина на творбата. Проследено е и състоянието на най-младия участник в сцената преди и след преживяното. Трите отворени задачи изискват обосновано разсъждение. Едната пита за причината за въодушевлението на героите и настоява отговорът да се опира на текста. Другата разглежда функцията на песента в хода на действието. Третата проследява промяната в един образ въз основа на неговите реакции. Отговорите са дадени за всички задачи. Затворените въпроси са придружени с изречение, което посочва защо именно този избор е правилният, а към отворените са приложени примерни отговори — годни както за критерий при оценяване, така и за образец, който да се покаже на класа. Учителят получава готов материал за упражнение, изпитване, проверка на прочетеното или преговор, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава средство да провери сам себе си: решава, сверява и веднага вижда кое е разбрал и кое трябва да прочете отново.

Пета глава от повестта е сред най-натоварените смислово части в учебното съдържание за класа — и същевременно сред онези, при които разликата между прочетено и разбрано личи най-ясно. Настоящата разработка предлага готов инструмент за проверка на това разбиране, без учителят да отделя време за съставяне на задачи и критерии. Материалът е изграден в две части. Първата съдържа теста с двадесет задачи, подредени в логическа последователност. Седемнадесет от тях са от затворен тип, с по четири възможни отговора. Опциите са изравнени по дължина и формулирани като пълноценни твърдения, така че изборът да изисква действителна преценка, а не разпознаване по ключова дума или по дължина на отговора. Останалите три задачи са с отворен отговор и са оформени с готови редове за писане, което позволява разработката да бъде разпечатана и раздадена в час без каквато и да е предварителна подготовка. Задачите обхващат главата в нейната цялост и следват хода на изложението. Отделни групи въпроси са посветени на промяната в обстановката, на развитието на образите, на символиката на предметите и жестовете, на характера на повествованието и на обобщаващите въпроси за темата и посланието на главата. Част от задачите изискват съпоставка с предходни глави, а други — преценка за въздействието върху читателя, което разширява проверката отвъд простото възпроизвеждане на съдържание. Трите отворени задачи изискват разгърнат отговор и са подредени по нарастваща сложност — от характеристика на герой чрез неговите постъпки, през тълкуване на ключов момент, до обобщение за внушението на финала. Формулировките им насочват ученика какво точно да включи, без да му подсказват отговора. Втората част на разработката съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и се позовава на конкретното място в текста. Към трите отворени задачи са приложени примерни отговори, които очертават очакваната посока на разсъждение и служат едновременно като критерий при оценяване и като образец, който може да се покаже пред класа. Разработката е подходяща за учителя като готов инструмент за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор преди контролна работа — без нужда от изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои части от главата са усвоени и къде е необходим повторен прочит. Материалът може да се използва и за самостоятелна работа у дома.

Първите три глави на „Немили-недраги“ поставят читателя в кръчмата на Знаменосеца — и точно там се задържа този тест. Материалът съдържа 10 задачи с избираем отговор върху началната част на повестта, всяка с по четири възможности. Обхватът е тесен и това е предимството му. Вместо да прескача през цялата творба, тестът се съсредоточава върху началото ѝ и проверява дали то е прочетено внимателно — от смисъла на заглавието до наздравиците в края на трета глава. Първите задачи са върху заглавието и композицията. Едната изисква да се определи коя идея се откроява в самото заглавие на повестта, а другата — защо първа глава изпълнява ролята на експозиция. Тук се проверява и владеенето на литературните понятия за частите на сюжета, тъй като сред възможностите присъстват определения и за другите елементи на композицията. Следващият блок е върху обстановката и героите в първа глава. Задачите обхващат знаците, откроени в описанието на кръчмата, и темите, около които се върти разговорът на хъшовете. Отделен въпрос е посветен на Бръчков и изисква обратна преценка — да се посочи чертата, която НЕ го характеризира в тази част. Друга задача проверява разпознаването на портретна характеристика по художествен детайл, като изисква детайлът да бъде отнесен към правилния герой измежду четирима. Отделно място заема втора глава и особеността, с която тя се откроява в изграждането на повестта — задача, която изисква разграничаване между няколко похвата, използвани в различни части на текста. Заключителните задачи са върху трета глава и словото на Странджата — един от най-важните моменти в цялата творба. Проверява се какъв е поводът за речта, кое противопоставяне НЕ присъства в нея и за кого хъшовете вдигат наздравици след нея. Този блок изисква точно познаване на текста, а не общо впечатление от патоса на речта. Формулировките с отрицание са застъпени в няколко задачи и повишават трудността: в тях трите неверни възможности звучат правдоподобно и съответстват на творбата, но не и на конкретния въпрос. Тестът е приложим и в началото на работата върху повестта — като входяща проверка кой от класа наистина е прочел първите глави. Кратките му размери позволяват това да стане за няколко минути, без да отнема време от урока. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за кратка проверка след изучаването на първите глави, за домашна работа или за въвеждащ преговор преди работа върху следващата част от повестта. Обемът от десет задачи го прави удобен за използване в част от учебния час. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита. Показва дали са усвоени основните акценти в началото на творбата — смисълът на заглавието, ролята на експозицията, обстановката, героите и словото на Знаменосеца — и е подходящ за подготовка преди изпитване, за преговор преди класно и за проверка на готовността преди писане на отговор на литературен въпрос върху повестта.