„Немили-недраги“ от Иван Вазов, първа част – тестови задачи по литература: заглавие, експозиция, кръчмата на Знаменосеца и словото на Странджата в 10 въпроса с отговори

Тест по литература върху три глави от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – пета, десета и седемнадесета. Задачите са десет, всички с избираем отговор и с по четири предложени възможности. Съсредоточаването върху избрани глави е основната особеност на материала. Вместо да обхваща цялата повест повърхностно, тестът проверява подробно онези части, които в учебната програма се разглеждат най-внимателно. Разпределението не е равномерно и това е премислено решение. Най-много въпроси са отделени на петата глава, следват два за десетата и един за последната. Такова съотношение съответства на тежестта, която тези части имат при разбора в час. При петата глава задачите вървят по хода на действието. Първата се отнася до онова, което се случва с второстепенните лица, следват въпроси за смисъла на едно от събитията, за предметите, които преминават от единия герой у другия, и за чувствата на по-младия от тях. Отделно място заема въпросът за обстановката. Той изисква тълкуване на подробност от вътрешността на едно помещение, а не на цялата картина – проверка, която насочва към символното значение на детайла. Няколко от задачите са построени с непълно изречение, което трябва да бъде продължено. Ученикът избира кое от четирите твърдения не му подхожда – формат, различен от обичайния въпрос и по-взискателен, тъй като изисква да се прегледат всичките четири възможности. Задачите за десетата глава се отнасят до един от героите и до художествено средство в приведен цитат. Последният въпрос се отнася до строежа на повестта. Задачата с приведения цитат заслужава отделно внимание. Изразът е подчертан в самия текст на въпроса, така че ученикът работи с думите пред очите си, а не по спомен. Такъв формат проверява действително разпознаване на изразното средство. Ценна е и задачата за строежа на повестта. Тя изисква да се определи каква роля играе последната разглеждана глава – въпрос, който въвежда понятия от теорията на литературата и рядко се среща при проверка върху проза. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, без пояснения. Това прави проверката бърза при работа с цял клас, но налага обсъждането на по-сложните задачи да стане в час. Малкият брой задачи е предимство при определени случаи. Тестът може да се раздаде в началото на часа като проверка на прочетеното и да остави достатъчно време за същинската работа върху текста. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че трите глави са прочетени внимателно: част от въпросите се отнасят до подробности, а не до общото развитие на действието. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, вариантите са ясно отделени, а цитатът в една от тях е отделен от условието. Учителят получава кратка проверка след изучаването на трите глави, която може да раздели според хода на часовете или да използва изцяло. Ученикът – възможност да провери бързо дали помни съществените моменти преди изпитване или преди по-обемна писмена работа върху повестта.

Тестът обхваща началните две глави на повестта и проверява както познаването на текста, така и разбирането за начина, по който е изградена представата за героите и за тяхната участ. Съдържа 11 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Началните задачи разглеждат смисъла на заглавието и функцията на първата глава в композицията на творбата. Следват три задачи с отворен отговор, изградени по единен модел: посочване на два елемента от характеристиката на знаменосеца, на два примера за знаците на героичното в кръчмата и на два образа на родното в разглежданите глави. Този тип задачи насочва към работа с конкретни детайли от текста. Следващата група задачи е с избираем отговор. Проверява се разпознаването на откъс от портретна характеристика, отграничаването на черта, която не се отнася за младия герой в първа глава, както и умението да се съотнесе цитат към героя, когото характеризира. Отделна задача изисква да се посочи кое отношение не е представено като конфликт в творбата, а друга – да се отграничи вярното твърдение сред четири близки по съдържание формулировки за героите и за техните постъпки. Заключителната задача е с най-голям обем и изисква разгърнат писмен отговор на въпроса защо хъшовете страдат в чуждата страна, като е оставено достатъчно място за писане. Подходящ е за преговор върху началото на повестта, за подготовка преди контролно или изпитване, за упражнение в учебния час и за самостоятелна работа.

Тестът е съсредоточен върху двете глави от повестта, които бележат най-силния подем и най-дълбокия спад в живота на хъшовете, и проверява както познаването на текста, така и умението за самостоятелно разсъждение върху него. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на знаменосеца и противопоставянията, върху които то е изградено, обстановката в кръчмата и промяната, настъпила в нея, характера на смъртта на героя, завещаните на младия писар предмети и подбудите, които го задържат край смъртния одър. Отделна задача изисква преценка кое твърдение за двете глави е вярно, което налага съпоставяне на няколко близки по звучене формулировки. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква работа непосредствено с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото, отнасящи се до настоящето на изгнаниците, да подбере два цитата, разкриващи въздействието на речта върху младия герой, и да назове две качества на знаменосеца, проявени в двете глави. Последната задача е разгърната и предвижда самостоятелен свързан текст върху въздействието на словото върху слушателите – с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, както и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Тестът обхваща трета и пета глава от повестта „Немили-недраги" на Иван Вазов – двете глави, в които изгнаническата съдба е показана в най-високата си точка и в най-горчивия си край, и проверява едновременно познаването на текста и умението той да бъде тълкуван. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на Странджата в трета глава, наздравицата, която следва след него, поведението на хъшовете след разболяването на стария знаменосец в пета глава, характера на неговата смърт и чувствата на Бръчков край смъртния одър. Отделни въпроси изискват преценка кое твърдение не отговаря на текста и кое е вярното сред няколко близки формулировки – задачи, които налагат внимателен прочит, а не разчитане на общо впечатление. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква пряка работа с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото на Странджата, отнасящи се до миналото и до бъдещето на хъшовете, да подбере два цитата от трета глава за въздействието на речта върху слушателите и да назове две качества на Бръчков, проявени в трета и в пета глава. Заключителната задача е разгърната и предвижда свързан текст върху основните послания в словото на знаменосеца, с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение по литературен въпрос. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Тест по литература върху пета, десета и седемнадесета глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. Задачите са десет и се разделят поравно: пет с избираем отговор и пет, изискващи писмен отговор. Съотношението между двете части е основната особеност на материала. При тестовете върху проза обикновено преобладават затворените въпроси, а тук половината от работата е писмена. Затова проверката измерва не толкова познаването на съдържанието, колкото умението то да бъде осмислено и изложено. Затворената част обхваща и трите глави. Първият въпрос се отнася до подбудата на един от героите, следват две задачи за приведени изрази от текста, а последната изисква да се отхвърли неточно тълкуване на кратко изречение от финалната глава. Задачите с цитати са и най-взискателните в тази част. При едната се търсят художествените средства, като вариантите изброяват по четири наведнъж – достатъчно е едно да не отговаря, за да отпадне целият ред. При другата се проверява похват, свързан с движението на времето в повествованието. Отворената част е подредена по хода на творбата. Първите въпроси се отнасят до петата глава, следващите – до десетата, а последният – до финала на повестта. Формулировките при тези задачи са премислени. Те не питат какво се случва, а какво означава случилото се: каква връзка се очертава между две поколения, каква е художествената роля на едно описание, защо героят се самоопределя по определен начин. За писане е оставен по един ред след всеки въпрос, което подсказва, че се очаква сбит отговор. Примерните решения обаче са значително по-обстойни от оставеното място. Всяко е завършен малък текст от няколко изречения, а при част от тях наблюдението е подкрепено с цитат от повестта. Това несъответствие всъщност е удобно: учителят може да реши дали да изисква краткия вариант, или да даде допълнителна хартия за по-разгърнат отговор. Последната отворена задача заслужава отделно внимание. Тя изисква да се обясни как завършекът на повестта се свързва с нейното начало – наблюдение върху строежа, а не върху съдържанието, и рядко поставяно като въпрос. Ценна е и задачата за художествената роля на едно описание. Отговорът показва как привидно външна картина всъщност предава вътрешното състояние на героя. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение от едно изречение, а отговорите на отворените са обособени под отделно подзаглавие. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага внимателен прочит на трите глави, тъй като няколко от въпросите се отнасят до подробности. Обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час, а проверката на затворената част отнема минути. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, цитатите са отделени от условията, а под отворените въпроси е оставено място за писане. Учителят получава готова проверка след изучаването на трите глави, с възможност отворените задачи да се оценят отделно или да се използват като теми за писане. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и опорни точки за съчинение върху повестта.