Сонетът като жанр, наименование, форма, разновидности, съдържание, език и историческо развитие

Разработка по теория на литературата, която проследява как сонетът се превръща от занаятчийско правило в най-влиятелната стихотворна форма на Ренесанса. В началото е очертан обратът спрямо Средновековието: словесността престава да бъде само приложна и започва да се мисли като независимо изкуство. Приведено и коментирано е определението на Леон Батиста Алберти за красотата като хармония, от която нищо не може да се прибави или отнеме, и е обяснено откъде идват думите „изкуство“ и „шедьовър“. Оттам изложението стига до така наречените твърди форми, сред които са сонетът, триолетът, рондото, секстината и виланелът, и до причината правилата им да бъдат толкова строги. Същинската част е посветена на сонета: кой и кога го въвежда, какво означава самото име, от колко стиха се състои и как се разпределят в катрени и терцети. Обяснено е изискването между форма и съдържание да има пълно съответствие, къде се поставя тезата, къде идва обратът и каква е ролята на сонетния ключ, както и какви теми е трябвало да възпява сонетът. Отделен раздел проследява разпространението на формата: сицилианската школа, поетите на Болоня и Флоренция, книгата на Данте, съставена почти изцяло от сонети, и решаващата роля на Франческо Петрарка и неговия „Песенник“. Финалната част съпоставя италианския и английския сонет: с колко века закъснение формата стига до Англия, кои са първите ѝ преводачи и подражатели, с какво Шекспир променя строфичното ѝ устройство и какво ново внася в съдържанието, включително разделението на сонетите му според това на кого са посветени.

Може ли човек да притежава всичко и пак да бъде последният бедняк? Анализът търси отговора не в отделни цитати, а в самата постройка на Сонет 91. Първата част въвежда Ренесанса и мястото на сонетите в творчеството на Уилям Шекспир, след което обяснява какво изисква жанрът: четиринадесет стиха, три четиристишия и заключително двустишие, в които трябва да се побере завършена мисъл. Оттук нататък творбата е проследена по композиционната схема теза, антитеза и синтез. В първото четиристишие са разчетени изброените основания за гордост, от ловкостта и знатните предци до дрехите, хрътките и жребците, а зад тях е показан цял мироглед. Второто четиристишие е разгледано като обрат, в който едно кратко „но“ отделя лирическия аз от безличната общност на хвалещите се. Третото въвежда сравненията в полза на любовта, а финалното двустишие е анализирано като афоризъм и като място, където към радостта се примесва тиха тревога от възможната загуба. Отделни раздели са посветени на двамата участници в сонета, на противопоставянията богат и беден, външно и вътрешно, обществено и лично, на повторенията и градацията, както и на културноисторическия контекст на творбата. Анализът е подходящ за подготовка на устен отговор върху Сонет 91, за преговор върху жанра сонет и за упражнение по разчитане на композиция в лириката.

Сонетът е само четиринайсет стиха, но в тях се побира цяла философия за любовта, приятелството и времето. Настоящият анализ проследява как Уилям Шекспир превръща строгата форма в лична изповед и стига до подробен разбор на два от най-известните му сонета: 91 и 130. Началото е посветено на жанровите особености. Изяснено е по какво се различават италианският и английският, наричан още Шекспиров, модел на сонета, каква е функцията на отделните смислови части и как схемата теза, антитеза, синтез работи върху конкретен текст. Проследен е и произходът на жанра през XIII век в Сицилия, както и имената на ренесансовите поети, които го утвърждават в Италия, Франция, Испания и Англия. Следващият раздел разглежда Шекспировия сборник от 154 творби като цялост: кои са трите основни лирически образа, кой е загадъчният съперник и какви хипотези съществуват за реалните им прототипи. Отделено е място и на другия прочит, при който героите не са конкретни личности, а въплъщение на нравствено-философски категории. Тук е и съпоставката с любовната лирика на Петрарка и Микеланджело. Същинската част е анализ на двете творби. При Сонет 91 е разчетена ценностната система, представена в тезата, контрастът между материалното и духовното в антитезата и афористичният смисъл на финалното двустишие. При Сонет 130 акцентът пада върху отказа от идеализирания женски портрет, върху иронията към клишетата на любовната поезия и върху художествените средства, чрез които е изграден образът на смуглата дама: антитеза, епитети, метонимия, евфемизъм, експресивен детайл. Тълкуванията са подкрепени с точни цитати и с обяснение на литературните понятия, които се търсят в час: сонет, поанта, сентенция, лирически говорител, опозиция. Текстът е подходящ за подготовка на урок и на устен отговор, за писане на съчинение върху Ренесанса и Шекспировата лирика, както и за преговор преди класна работа.

Стихотворението е разгледано по всички елементи и с внимание към звученето. Началото представя Пол Верлен, живял от 1844 до 1896 г., утвърден представител на символизма. Следват раздели за произведението, за жанра, за композицията и за темите, а после част, която свързва литературата с историята. Рубриката за начина на четене учи на самопроверка. Въпросите изясняват защо символизмът се свързва с името на този поет, какво се знае за времето, наречено с определен израз, уместно ли е включването на творбата сред символистичните образци, какво я свързва със символизма и какво с импресионизма, каква е строфичната и стиховата ѝ организация и защо изказът е толкова лаконичен. Двадесет и осем въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Въпросът защо изказът е толкова лаконичен е сред най-полезните, защото насочва към същността на символистичната поезия, в която недоизказаното носи смисъла. Обемът позволява подготовка и за най-подробния изпитен въпрос. Отговорите се опират на конкретни изречения от текста и не преразказват съдържанието, а го тълкуват.

Стихотворението е разгледано ред по ред и с внимание към звука. Началото представя Пол Верлен, живял от 1844 до 1896 г., като една от най-ярките и същевременно най-трагичните фигури във френската поезия. Следват рубрика за работа с текста и същинският анализ, изграден като въпроси: от колко строфи се състои творбата, кой говори в нея, какво е значението на образа на есента, как са предадени меланхолията, тъгата и безнадеждността, какво е въздействието на краткостта на всеки отделен стих и какви чувства творбата поражда у читателя. Отделен въпрос разглежда мястото и ролята на спомнянето. Втора група въпроси е за автора и включва въздействието на Бодлер и представата на Верлен за модерната поезия. Въпросът за въздействието на краткостта на стиха е особено ценен, защото свързва формата със смисъла и обяснява защо творбата звучи като музика. Отговорите са разгърнати и подредени по хода на анализа. Всеки раздел е кратко и ясно озаглавен, така че нужното се намира бързо при подготовка за час.

Сто петдесет и четири стихотворения, писани близо петнадесет години, могат да се четат и като един лирически роман. От тази идея тръгва анализът и подрежда около нея всичко останало. Началото изяснява жанра: откъде идва сонетът, по какво се различават италианският и английският модел и защо последните стихове носят най-голямата тежест. Обяснено е и понятието поанта, а с него и как темата за любовта постепенно се разширява с философски и морални размисли. Следва картата на самия цикъл. Разгледано е разделението между сонетите, отправени към приятеля, и групата за смуглата дама, както и триъгълникът, който се очертава между тримата. Проследено е как лирическият Аз се променя: от безкритичното възхищение до трезвото виждане на чуждите и на собствените слабости. Отделни части са посветени на приятелството като духовно родство и на страстта, която подчинява разума. Втората половина работи с два конкретни текста. При Сонет 91 са разчетени изброяването на светските ценности, обратът към друга ценност и афористичният финал, заедно с художествените средства, които водят до него. При Сонет 130 са проследени отказът от идеализиращата традиция, иронията и евфемизмът, а също и съпоставката с петрарковия образ на любимата. Анализът върши работа за устен отговор върху сонетите, за преговор върху жанра и за подготовка на съпоставителна писмена работа.