От стона на виолите до мъртвия лист – меланхолията, музиката и подмятането на човека в „Есенна песен“ от Пол Верлен. Анализ с въпроси и отговори

Авторът

     Пол Верлен (1844 – 1896) е една от най-ярките и същевременно най-трагичните фигури във френската поезия от втората половина на XIX век. Детството си той прекарва в различни градове (Мец, Монпелие, Ним), където баща му служи като офицер. От 1851 г. финансово обезпеченото семейство се заселва в Париж и там младият Верлен завършва престижния лицей „Бонапарт“, който след 1883 г. носи името „Кондорсе“. В началото Верлен е добър ученик, но щом решава, че иска да се занимава само с писане, започва да изостава от съучениците си. През 1862 г. се записва да учи право, но много повече от лекциите го привличат бохемските литературни кръгове на Париж. Още по това време у него се проявява силно влечение към алкохола, което ще го съпровожда до края на живота му. Загрижен за бъдещето на сина си, бащата му урежда чиновническа служба в кметството на Париж.