От „О, неразумни и юроде!“ до пробуждането на националната памет – Предисловието на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски като национална полемика и програма. Анализ с въпроси и отговори

Материалът представя подробен анализ на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски и поставя специален акцент върху Предисловието като национална полемика и програма за пробуждане на българското самосъзнание. Проследени са животът и делото на Паисий, структурата на произведението и стремежът му да създаде цялостен разказ за българското минало в неговите политически, църковно-религиозни и културни измерения. Разгледана е граничната позиция на творбата между Средновековието и Възраждането – съчетаването на библейски родословия, житиеписна традиция и средновековни книжовни принципи с новото авторско съзнание, полемичността и стремежа към национално самоопределение. Особено внимание е отделено на разпространението на книгата чрез повече от шестдесет преписа и преправки, на Първия котленски препис на Софроний Врачански и на все още неустановената през Възраждането модерна представа за авторство. Проследен е и пътят на Паисий от относителната забрава до утвърждаването му като родоначалник на Българското възраждане чрез статията на Марин Дринов от 1871 г. и последвалото откриване на Зографската чернова. Централно място заема анализът на Предисловието и обръщението му към две групи българи – онези, които обичат своя род и език, и родоотстъпниците, към които е насочено прочутото „О, неразумни и юроде!“. Разкрити са историческите основания за полемиката с гръцкото културно влияние, както и аргументите, чрез които Паисий защитава славното българско минало, националната самостойност и нравственото достойнство на „българската простота“. Анализирани са ораторското майсторство, риторичните въпроси, възклицанията, директните обръщения и динамичната структура на Паисиевата беседа. Предисловието е осмислено като национална програма, която обединява народа, езика, историята и паметта в основите на българската идентичност. Материалът включва подробни въпроси и отговори за съотношението между памет и забрава, отговорността към миналото и непреходното значение на Паисиевия призив към българите.