Междутекстови връзки между „Аз искам да те помня все така“, „Колко си хубава!“ и „Посвещение“

       Трите лирически творби – на Димчо Дебелянов, Христо Фотев и Петя Дубарова – разговарят помежду си като три гласа на любовта в българската поезия на ХХ век. Те идват от различни поколения и поетики, но се срещат в едно: любовта е сила, която осветява човека и същевременно го поставя пред изпитания – страх, разделяне, краткостта на щастието. В този анализ ще търся общите мотиви и идеи, жанровите и стилови особености, времето и мястото на действието, образната система и ценностите, които трите текста отстояват.