Всеки стил със своите текстове: жанровете на научния, публицистичния и официално-деловия стил. Разработка по български език за 9. клас

Всеки стил има свои жанрове и точно по тях се разпознава най-бързо. Материалът подрежда жанровете на три стила един до друг. В началото е обяснено какво представляват функционалните стилове и защо използваме езика различно според това с кого говорим. Изброени са и петте стила на българския книжовен език. След това е дадено определението на жанра: тип текст с определена форма, съдържание и начин на изграждане. Същинската част разглежда трите стила поотделно. Научният стил е представен през областта, в която се употребява, а след това е изведена богатата му жанрова система с основните жанрове, изброени и обяснени поотделно. По същата схема са разгледани официално-деловият и публицистичният стил, така че трите да могат да се съпоставят направо. Именно тази съпоставка е и най-полезната част, защото жанровете на трите стила се бъркат най-често помежду си. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо един и същи текст може да принадлежи към различни жанрове според това как е употребен, което обикновено изненадва учениците. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на жанр по текст и за писане на собствен текст в зададен жанр.

Един и същ език звучи различно в служебно писмо, в разказ и в разговор между приятели. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези разлики и умее да ги назове с точните понятия. В началото е поместен кратък текст за ученическо проучване. Върху него са построени първите пет задачи: какъв стил е използван, каква е основната цел на текста, към кой жанр принадлежи, към коя сфера на речевата дейност се отнася и кои езикови средства не се откриват в него. Последната задача е особено полезна, защото изисква да се прецени какво липсва в текста, а не само какво присъства. Следващите въпроси обхващат петте функционални стила поотделно. Проверява се къде се използва разговорният стил, кой стил се отличава с емоционалност и образност, кое твърдение се отнася за научния стил, кой стил използва оценки, аргументи и призиви, кой се среща в художествената литература и кой предполага най-непринудено общуване. Отделни задачи са свързани с официално-деловия стил – при какви текстове се прилага, какво е характерно за него и къде се среща най-често. Част от въпросите изискват разпознаване по конкретен пример: кой от изброените текстове е в научен стил и кой е жанр на публицистичния стил. Включена е и задача, която проверява какво изучава стилистиката като дял от науката за езика. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение кога се използва публицистичният стил и какви са неговите цели, подкрепено с примери. Втората – изброяване на два жанра на официално-деловия стил с описание на предназначението им. Третата поставя по-обхватен въпрос: какво означава, че функционалният стил се определя от целта на общуването, като се изисква и пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни жанрове и ситуации. Ученикът получава преговор на цялата тема и упражнение по разпознаване на стил в конкретен текст – умение, което се проверява при изпитване и е нужно при съставяне на всякакъв писмен текст. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а свободните задачи дават ясен критерий при оценяване.

Три стила и техните жанрове в един учебен час, разписан като пълен сценарий. В началото са посочени предметът, класът, темата, видът на урока и продължителността, а след това целите, разделени и номерирани на образователни, развиващи и възпитателни. Отделно място е дадено на методите, подходите и необходимите материали, което позволява часът да се подготви наведнъж. Самият ход е обозначен като сценарий и започва с две минути организационен момент, при които репликата на учителя е изписана дословно. Нататък часът минава последователно през жанровете на научния, на официално-деловия и на публицистичния стил, като всеки стил получава свое време и свой набор от жанрове с примери. Отделно е предвидено и как се разпознава жанрът по признаци, вместо по интуиция, което е и същинската цел на урока. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо един и същи текст може да принадлежи на различен жанр според целта, с която е написан. Часът завършва с обобщителна таблица на трите стила и жанровете им. Планът е подходящ за преподаване в 9. клас, за упражнение върху жанровете и като модел за собствен план.

Статия в училищния вестник е отправната точка на този тест, а оттам въпросите обхващат петте стила, сферите, в които те действат, и понятието за стил на отделния човек. В началото е поместен кратък текст за юбилейна публикация в ученическо издание. Върху него са построени първите пет задачи: към кой стил принадлежи, каква е неговата цел, какви езикови средства са използвани, в коя сфера на речевата дейност функционира и какво е характерно за жанра му. Така една и съща публикация се разглежда последователно от няколко страни. Следващите въпроси проверяват познаването на отделните стилове. Изисква се да се посочи кой от изброените текстове е пример за научен стил, в коя сфера действа разговорният, каква е основната цел на художествения, какво е характерно за официално-деловия и към кой стил принадлежи конкретно уведомление. Отделни задачи са свързани с публицистичния стил – какво твърдение за него е вярно и кой стил използва оценъчна и експресивна лексика. Включени са и задачи, които изискват по-точно владеене на понятията: каква е ролята на стилистиката, какво представлява индивидуалният стил, в какви сфери действа научният и кой жанр не принадлежи към художествения стил. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква да се обясни разликата между функционален и индивидуален стил. Втората – да се посочи пример за официално-делов текст с кратко описание на съдържанието и целта му. Третата е най-интересна: поставен е цитат от проф. Мирослав Янакиев, в който изборът на езикови средства е сравнен с избора на дреха според случая, и се изисква обяснение как тази мисъл се отнася до употребата на езика. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително разгърнато тълкуване на цитата. Ученикът получава преговор на темата и упражнение по формулиране на определение със свои думи – нещо, което се изисква често при изпитване. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а задачата с цитата е подходяща и като начало на разговор за уместността в речта.

Обобщението на дяла за функционалните стилове изисква проверка с широк обхват — жанровете са десетки, а разликите между тях често се свеждат до един белег. Настоящата разработка предлага именно такъв инструмент: тест с трийсет задачи, който минава през целия материал. Началото е кратък текст, описващ конкретна комуникативна ситуация. Върху него са построени първите пет въпроса: определяне на жанра според предназначението, разпознаване на основната комуникативна функция, откриване на белега за публичност, преценка за тона на изказа и разпознаване на средството за свързаност. Този подход поставя теорията в практически контекст още от самото начало. Останалите двайсет и пет задачи от затворен тип обхващат трите нехудожествени стила поотделно и в съпоставка. За научния стил са проверени типичната структура на статията, отделните жанрове и техните белези, страдателният залог, номинализациите и водещите езикови характеристики. За официално-деловия — целите на отделните документи, реквизитите като белег за стандартизация, императивните и безличните формули, разграничаването на нормативните актове и разпознаването на изказ, който нарушава официалния тон. За публицистичния — жанровете, целта на стила, оценъчността, ролята на изразните средства, каналите за разпространение и особеностите на лексиката. Отделни задачи са посветени на по-общи въпроси: устройството на жанровата система и практическото понятие за стандартна страница. Заключителната задача изисква вярно съотнасяне на няколко жанра към техните стилове наведнъж — обобщаваща проверка, която събира целия материал в един въпрос. Всички задачи са придружени с верните отговори и с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и формулира отличителния белег на съответния жанр или стил. Обясненията са сбити и могат да се използват и като бърз преговорен списък преди изпитване. За учителя разработката е готова за обобщителен час, за контролна работа в края на дяла или за преговор преди изпит, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и ясно показва кои от многото жанрове и понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Ученик написва изложение по икономически въпрос и заявява позиция – какъв жанр е създал? Точно така са построени задачите в този тест по български език: не като въпроси за определения, а като ситуации, в които жанрът трябва да бъде разпознат по своята цел и функция. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях – без встъпителен текст за четене. Проверката обхваща и трите функционални стила, като в много от случаите вариантите умишлено смесват жанрове от различни стилове, за да се провери дали ученикът ги разграничава уверено. Задачите от научната област са насочени към отличителния белег на научната статия, към разликата ѝ спрямо студията и научното съобщение, към типичния ѝ обем в стандартни страници и към разпознаването на научен жанр сред примери от други стилове. Публицистичната част проверява коя двойка жанрове принадлежи към стила, кой жанр задължително изисква аргументиране на позиция, какво представлява публицистичната статия и какво обединява информационната бележка, репортажа и интервюто. Най-обстойно е застъпен официално-деловият стил. Проверяват се предназначението на автобиографията, на заявлението като бланков документ, на пълномощното и на договора, ролята на Конституцията, същността на кодекса, разликата между постановление и наредба, основанието правилникът да се определя като подзаконов акт и функцията на закона. Отделна задача изисква откриване на текста, който не принадлежи към деловия стил – формат, който проверява знанието в обратна посока. Приложен е пълен ключ, в който всеки отговор е обяснен с цяло изречение: посочва се не само верният вариант, но и защо останалите не отговарят на условието. Това превръща всяка задача в кратко пояснение по темата. Учителят може да използва материала за бърза текуща проверка, за преговор преди класна работа или за диагностика на типичните грешки при разграничаване на стиловете. За ученика тестът е удобен за самопроверка – решава се бързо, а обясненията позволяват работа без учебник. Форматът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.