Есе по морален проблем: „Самотата“ – два отбрулени листа и човешкият копнеж по принадлежност („Есенна песен“ от Пол Верлен и „Лист отбрулен“ от Пейо Яворов)

     Когато мисля за самотата, в съзнанието ми изникват два листа – единият откъснат от вятъра в стиховете на Пол Верлен, другият завлечен „на чужбина“ в „Лист отбрулен“ на Пейо Яворов. И двата образа говорят за едно и също човешко чувство, но по различен начин, и тъкмо тази разлика ме кара да разбера, че самотата има много лица.

     При Верлен самотата е лична и вътрешна. Лирическият човек говори за себе си – „възкръсва в мен отминал ден“ – и споделя болката си направо, като изповед. Той е „златист отбрулен лист без свои цели“, отнесен от студа и ветровете. Това е самотата на човека, който се е загубил в собствената си душа, който тъжи по нещо отминало и не намира опора. Такава самота познавам и аз – тя идва в тихите вечери, когато оставаш насаме с мислите си и изведнъж усетиш колко малък и откъснат си сред огромния свят.