Възвратно лично и възвратно притежателно местоимение

Кратък и подреден справочник по правопис на местоименията, събрал на едно място правилата, в които се греши най-често в писмените работи. Първата част е за личните местоимения: кога се пише Й, как се пишат кратките винителни и дателни форми спрямо глагола и защо кратката дателна форма за женски род носи ударение. Отделно са изяснени формите за учтивост, включително правилото за съгласуването на прилагателното име и на миналото деятелно причастие при тях, с примерни изречения към всеки случай. Следват притежателните местоимения: писането им отделно от съществителното, редуването на Й и И в единствено и множествено число, формите на неин и техен и променливото Я в тях, както и въпросът кога се употребява пълен и кога кратък член. Разгледано е и възвратното притежателно местоимение, а после въпросителните, относителните, отрицателните и неопределителните местоимения: правописът им в единствено и множествено число, запетаята пред относителните местоимения и разликата между формите, която в устната реч често се пропуска. Обособен е и списък на местоименните форми, които се изговарят и пишат с Я, както и правилото кога се употребява свой и кога негов, за да не се промени смисълът на изречението. Всяко правило е придружено с пример. Справочникът е подходящ за преговор преди диктовка, за самопроверка при редактиране на собствен текст и за бърза справка по време на домашна работа.

„Иван облече неговото палто“ или „своето палто“: точно такива колебания стоят в основата на тази разработка върху местоименията и прилагането на граматичната норма. Уводните бележки обясняват защо местоименията са сред най-натоварените думи в речта: чрез тях избягваме повторенията, свързваме изреченията и правим изказа по-стегнат. След определението за местоимение са изведени функциите му в общуването и синтактичните роли, които може да заема в изречението. Ядрото на материала е систематичен обзор на десетте вида местоимения в българския език. Всеки вид е представен с кратко пояснение какво посочва, с изброяване на формите му и с примерни изречения, така че разликите между близките групи да станат видими. Отделено е място и на двойките, които учениците смесват най-често, например притежателните и възвратно притежателното местоимение. Самостоятелен раздел събира типичните нарушения на граматичната норма при местоименията: разместването на формите за подлог и за допълнение, дублирането на дателните форми, неправилното членуване на притежателните местоимения, разговорните и диалектните варианти, както и нарушеното съгласуване по род и число. Всяка грешка е дадена с погрешния и с правилния вариант и с кратко обяснение защо нормата изисква втория. Практическата част включва три задачи за затвърждаване: определяне вида на дадени местоимения и съставяне на изречения с тях, поправяне на грешки в готови изречения и допълване на изречения с подходящо местоимение. Заключението обобщава защо коректната употреба на местоименията е част от езиковата култура. Разработката е подходяща за преговор по български език в 11 клас, за самостоятелно упражнение и за подготовка по темата за граматичната норма.

Едно момче в магазин купува подарък за баща си и тетрадка за себе си, а разликата между двата израза се оказва цялата тема на разработката. От тази кратка случка и въпросите към нея е изведено кога действието е насочено към друг човек и кога се връща към самия извършител. Оттам следва обяснението какво е възвратното лично местоимение, коя е пълната му форма и как тя се пише, както и вариантът с предлог. Кратките форми са показани в изречения, а към тях е добавено правописното правило, в което учениците грешат най-често. Отделен раздел решава практическия въпрос как се избира между лично и възвратно местоимение: две групи примери, поставени една срещу друга, показват кога действието е към друг човек и кога се връща към извършителя, с кратки насочващи въпроси. Втората голяма част е посветена на учтивата форма. Обяснено е кога се използват формите за второ лице множествено число и кога те се пишат с главна буква, с примерни реплики от три различни ситуации, а срещу тях са поставени случаите на неофициално общуване, при които буквата остава малка. Следва правописният раздел за формата на личното местоимение, която носи ударение, за причината да се пише така и за разликата от съюза, с който тя се обърква. Накрая са дадени четири кратки въпроса за проверка, с които ученикът може сам да провери дали е усвоил темата. Разработката е подходяща за въвеждане в час, за самостоятелна подготовка и за преговор преди изпитване.

Две почти еднакви изречения за едно момиче и бюрото му показват, че смяната на една-единствена дума може да смени собственика, и оттам тръгва цялата разработка. Началото поставя четири изречения за сравнение и обяснява каква е разликата в смисъла им, преди изобщо да прозвучи терминът. След това е изведено най-важното правило: към кого в изречението препраща възвратното притежателно местоимение и защо подлогът е ключът към разбирането му. Следват формите. Пълните са подредени по род и по число, заедно с членуваните им варианти, а кратката форма е разгледана отделно, с примери как пълна форма се заменя с нея, без изречението да загуби смисъл. Към тях е добавено какво трябва да се знае за произношението и за отделното писане на кратката форма, както и едно ограничение, което често се пропуска: коя част на изречението не може да бъде пояснена от това местоимение. Отделен раздел съпоставя притежателното и възвратното притежателно местоимение по лица. Показано е, че при едни подлози изборът е свободен и смисълът остава същият, а при други неправилният избор променя за кого става дума, с двойки изречения и с кратко пояснение под всяка от тях. Накрая са дадени правописните правила за окончанията, разликата между разговорните и книжовните форми и кратко обобщение, събрало наученото в четири правила.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Местоименията са сред думите, които се употребяват най-често и именно затова грешките при тях остават най-незабелязани. Материалът предлага набор от 15 тестови задачи, посветени на разпознаването, класифицирането и правилната употреба на местоименията в българския език, с приложен ключ с верните отговори. Първата група задачи е с избираем отговор и работи върху конкретни изречения. Проверява се умението да се открие наличието или отсъствието на местоимение в изказването, да се разпознае видът му, както и да се установи допусната грешка при употреба. Отделни задачи насочват вниманието към ролята на местоимението като свързващо средство между прости изречения в състава на сложното, а други изискват избор на подходяща форма според смисъла на изречението – включително в случаи, при които изборът между близки по значение форми често затруднява. Следваща група задачи е насочена към систематизиране по видове. Чрез редове с примери се проверява разграничаването между възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни и относителни местоимения, като редовете съдържат смесени форми и изискват точна преценка, а не разпознаване по външен признак. Заключителната част включва задачи от открит тип: избор на вярната форма в дадено изречение, откриване и подчертаване на местоименията в кратък диалог и попълване на пропуснати форми в изречения. Тези задачи изискват самостоятелна работа върху текст и проверяват знанието в приложен вид. Към материала е приложен ключ с отговорите на всички задачи, включително на тези от открит тип. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка и преговор, за упражнение върху местоименията в учебния час, за проверка на знанията преди контролно или изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.