Правописните особености на местоименията, обобщение на правилата

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Един странен жълт плод, наречен ръката на Буда, дава повода: докато разказваме за него, все трябва да кажем чия е родината му и коя част от него описваме. Точно от тези изрази тръгва разработката и стига до определението какво показва притежателното местоимение и с кои въпроси се разпознава. Следват формите, разделени в две групи. Пълните са подредени по лице и по число, за всяко с четирите варианта, които се съгласуват с поясняваната дума. Кратките са изброени отделно, заедно с обяснението защо не се променят и не се членуват, и с примери как пълна форма може да бъде заменена с кратка, без смисълът да се промени. Самостоятелен акцент е поставен върху правилото за отделното писане на кратките форми и върху един случай, в който една и съща кратка дума може да бъде и притежателно, и лично местоимение. За него е показан бърз начин за проверка чрез заместване, придружен с двойка изречения, които изглеждат почти еднакво, а значат различно. Последната част е правописна и правоговорна. В нея се обяснява кога окончанието е едно и кога друго при формите за мъжки род и за множествено число, кое е специалното правило при формите за трето лице женски род и кои членувани форми са книжовните, за разлика от съкратените, които се чуват в разговор. Разработката завършва с кратко обобщение на най-важните правила и е удобна и за самостоятелна подготовка, и за бърза справка при упражнения.

Три въпроса стоят зад всяко изречение с местоимение: кой върши действието, към кого е насочено то и на кого принадлежи предметът. Настоящият обобщителен тест ги превръща в двадесет и пет конкретни задачи, които обхващат всички изучени видове местоимения. Първите въпроси проверяват личното местоимение. Изисква се разпознаване на форма, която замества название на човек, избор на правилната форма в служба на допълнение и определяне на лице, число и род. Отделен въпрос е посветен на формата след предлог, където се допускат постоянни грешки, а друг – на обръщението към един събеседник, при което се проверява и съгласуването на глагола. Следващият смислов кръг разглежда възвратното местоимение. Проверява се разпознаването на действие, насочено към самия извършител, правилната употреба на кратката възвратна форма и разделното изписване на пълната форма. Тези три въпроса покриват целия обем на темата. Учтивите форми са застъпени с два въпроса: изписването им с главна буква при официално обръщение и преценката в коя житейска ситуация са уместни. Така граматичното знание се свързва с умението да се напише молба или писмо. Значителна част от теста е за притежателното местоимение: разпознаване на пълна форма, съгласуване в множествено число, книжовно правилната форма за трето лице женски род, разграничаване на книжовните от разговорните съкратени варианти и разделното изписване на кратките форми. Отделен въпрос проверява кога се пише кратката форма с ударение и как тя се различава от еднакво звучащия съюз. Втората половина е посветена на възвратното притежателно местоимение. Проверява се основното му значение, пълната форма за женски род, разделното изписване на кратката форма и изборът на форма, който премахва двусмислието при подлог в трето лице. Заключителният въпрос изисква преценка в кой случай замяната с обикновено притежателно местоимение би довела до друг прочит, защото в изречението присъства второ лице. Няколко от въпросите изискват и обратна преценка – не коя форма е правилна, а какво точно означава дадено изречение при избраната в него форма. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава вида на местоимението и основанието за избора. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение: четири вида местоимения се проверяват в един тест, а сгрешеният отговор веднага показва къде остава пропускът – при формата, при правописа или при разбирането на смисъла. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях е една буква или слято написана кратка форма, така че отгатването е изключено. Езиковият материал е взет от всекидневието – коридор, спирка, шкаф, класна стая, така че правилата се прилагат върху разпознаваем текст и наученото веднага може да се пренесе в собственото писане. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка в края на дяла, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и надеждна опора при всяко писане.

Кой, чий, колко: три кратки думи, зад които стои цяла граматична система, представена тук стъпка по стъпка. Началото поставя въпросителните местоимения в естествената им среда: даден е откъс от „Принцът и просякът“ на Марк Твен, а подчертаните в него думи са анализирани, за да се види как местоимението пита за неизвестно лице, признак или количество. Следва частта за същността и функцията им: какво заместват, защо улесняват общуването и как помагат да се получи търсената информация. Отделен акцент е поставен върху употребата им в различни по цел на изказване изречения. Показано е как едно и също местоимение работи във въпросително изречение, как звучи във възклицателно, с примери от Йовков и Вазов, и кога поема свързваща роля в сложното изречение, без запетая пред него. Същинската част подрежда граматичните признаци в таблица по род и число: формите за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество, както и въпросителните местоименни наречия, които често се бъркат с местоименията. Практически най-полезна е частта за правописа и правоговора: кога се пише окончание -й и кога -и, какво става с формите за признаци, кои разговорни варианти нямат място в официалната реч и къде оцелява старинната форма „що“. Финалната част обобщава ролята на въпросителните местоимения за точното и ясно изразяване. Текстът е подходящ за упражнение и преговор по български език в 6. клас, за подготовка върху местоименията и за бърза справка при правописни колебания.

Личното местоимение изглежда просто, докато не се стигне до избора между кратка и дълга форма и до различаването на онова, което замества извършителя, от онова, което замества предмета на действието. Тестът работи точно с тези случаи. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, а изреченията са кратки и от всекидневната реч. Първата група е върху заместването. Дадени са двойки изречения, в които съществителното от първото трябва да бъде заменено с местоимение във второто. Проверява се съгласуването по род и число при мъжки, женски и среден род, както и при множествено число. Втората група е върху службата в изречението. Разграничава се употребата като подлог от употребата като допълнение, а също и формите за пряко от формите за непряко допълнение – кой е извършителят, кого виждаме и на кого казваме. Третата група обхваща кратките и дългите форми. Проверява се кога се употребява едната и кога другата, включително след предлог, къде и двата варианта на една форма са допустими и как изглежда правилното удвояване при израз за състояние. Четвъртата група е върху лицето и числото – разпознаване на формата за второ лице множествено число, на трето лице единствено число в женски род и на употребата, с която говорещият включва и себе си. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор – кое лице и число замества формата и на кой въпрос отговаря. Обясненията са по едно-две изречения и се четат бързо. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за упражнение на дъската. Преимуществото му е форматът с попълване. Изречението е дадено с празно място, а ученикът избира формата, която пасва – така проверката възпроизвежда точно ситуацията при говорене и писане, когато местоимението се избира за части от секундата. Особено полезни са задачите с двойки изречения. Първото съдържа съществителното, второто изисква замяна – упражнение, което изгражда навик за проследяване на връзките в текста и предотвратява неясноти при писане. Ценен е и въпросът за удвояването при израз за състояние. Конструкцията се употребява постоянно в говора и точно затова се пише погрешно, когато трябва да се възпроизведе съзнателно. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка за всеки случай. За ученика при самостоятелна работа те служат като справочник по формите на местоимението.

Всяко местоимение поставя пред пишещия три отделни решения: коя е правилната форма, къде тя се пише слято и къде разделно и дали изборът звучи книжовно, или е останал разговорен. Настоящият обобщителен тест обединява и трите в двадесет и пет въпроса, които преминават през всички изучени видове. Първата линия е за личното местоимение. Проверява се разграничаването му в служба на подлог от службата на допълнение – различие, при което формата се променя изцяло. Следват въпроси за определяне на лице, число и род, за формата след предлог и за случая, в който едно кратко местоимение замества няколко лица или предмета. Следващият смислов кръг е за възвратното местоимение. Изисква се разпознаване на действие, което се връща към своя извършител, преценка за правилната употреба на кратката форма сред изречения, в които тя е поставена неуместно, и разделното изписване на пълната форма след предлог. Учтивите форми са застъпени с два въпроса – изписването с главна буква при официално обръщение и преценката в коя житейска ситуация те са уместни: покана към родители, разговор с приятел или съобщение до близък. Тази проверка има пряка стойност при писане на покана, молба и заявление. Значителна част от теста е за притежателното местоимение: разпознаване на пълна форма, съгласуване в множествено число, книжовно правилният вид за трето лице женски род и разграничаването му от разговорните съкратени варианти. Отделни въпроси проверяват разделното изписване на кратките форми и писането на кратката форма с ударение, която редовно се заменя с обикновена буква. Втората половина е за възвратното притежателно местоимение. Проверява се основното му значение, пълната форма за женски род, разделното изписване на кратката форма, изборът, който премахва двусмислието при подлог в трето лице, и разпознаването на изречение, в което кратката форма е поставена в неправилна конструкция. Финалният въпрос изисква обратна преценка: при кой подлог замяната с обикновено притежателно местоимение няма да промени смисъла. Няколко въпроса проверяват и умението да се различи кратка форма, изразяваща притежание, от кратка форма, назоваваща получателя на действието – различие, което се улавя чрез замяна с пълна форма. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава вида на местоимението и основанието за избора. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение – четири вида местоимения в един тест, а сгрешеният отговор веднага показва къде е пропускът. Условията са построени еднакво: сред четири близки изречения се търси единственото без допусната грешка, а разликата между тях често е една буква или едно слято написване. Езиковият материал е взет от познати всекидневни ситуации – коридор, двор, шкаф, автобус, класна стая. Правилата се прилагат върху жив текст, а не върху изкуствено съставени примери, което улеснява запомнянето и пренасянето им в собственото писане. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка в края на дяла, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и опора при всяко писане.