От „световните злини“ към духовния дом на човека – природата, свободата и творческото прераждане в „При Рилския манастир“ от Иван Вазов. Анализ

     1. Място на творбата в контекста на българската литература
          „При Рилския манастир“ е част от зрелия период на творчеството на Иван Вазов, когато той се стреми да утвърди българското културно и духовно наследство. След Освобождението Вазов усеща разминаването между народните идеали и реалността на новото време. В такива моменти бягството към природата, към родното пространство и към вечните стойности става за него форма на духовно спасение. Творбата е своеобразен химн на природата, родината и чистия човешки дух, обединени в едно.
 
     2. Композиция и структуриране на текста
          Стихотворението е изградено от осем строфи, всяка от които започва с повтарящата се анафора „Сега съм у дома“.