Подкатегории на "11 клас"

В състава на простото изречение запетаята служи за отделяне на: Еднородни части на изречението – свързани безсъюзно или със съюз (с изключение на съюзите и и или, употребени еднократно). Например: Утре ще получите ски, шейни, кънки. Божура не усети ни злорадство, ни съжаление. Но: Спомних си за баща си и за майка си. Обособени части на изречението – свързани безсъюзно или със съюз (с изключение на съюзите и и или, употребени еднократно). Например: Утре ще получите ски, шейни, кънки.

Езиковото общуване се осъществява с помощта на думи, имащи определено значение. Това значение обаче се мени според конкретната ситуация на общуване и получава допълнителен смисъл, указващ рода и числото на участниците в общуването и на това, за което се говори, времето, в което протича действието, както и дали явлението, за което се говори, е вече познато и е точно определено , или не е. Освен това езикът непрекъснато се обогатява, като с помощта на познати корени, наставки и представки

„Вие“ или „вие“, „Земята“ или „земята“, „Директоре“ или „директоре“? Разработката събира правилата за употребата на главната буква в българския език и тръгва точно оттам, където се допускат най-честите отклонения. Първата част се занимава със собствените имена на хора: двойните лични и фамилни имена и мястото на малкото тире при тях, съкращаването им, приложенията от типа на баща, младши и войвода, служебните думи в чуждите имена и какво се променя, когато името започва от такава дума. Разгледани са и имената с апостроф, традиционно слятото изписване на някои чужди фамилии, прякорите и прозвищата, както и личните имена, които представляват цели словосъчетания. Отделен акцент е поставен върху преходите в двете посоки: как собственото име се превръща в нарицателно, когато започне да означава типаж, мерна единица или изделие, и обратно, как думите за титли, звания, длъжности и професии в определени позиции се пишат с главна буква. Показана е и разликата между употребата им в свързан текст и в официален документ. Следва частта за прилагателните имена, образувани от собствени: кои се пишат с малка буква, кои с главна, кога изписването се оставя на преценката на пишещия и как се оформят двусъставните. Голям раздел е посветен на несъщинските собствени имена: географските обекти и приложенията към тях, имената в кавички, астрономическите обекти, посоките на света, многокомпонентните имена на институции, договори и празници, употребата на част от името, както и правилата при транскрибиране и при превод. Посочена е и една много често допускана грешка при членуването им. Последните раздели обхващат синтактичните употреби на главната буква и изразяването на учтивост, включително обръщенията към титулувани лица. Разработката е подходяща за преговор по български език, за подготовка за изпит и матура, за писане на молби и заявления и за бърза справка при съмнение.

В корена на думите неударените гласни винаги се пишат така, както се чуват и изписват, когато са под ударение. Например: мъжът (мъж); кожух (кожа); пътешествие (път). Мекият звук о се пише като йо в началото на думата и след гласна, а като ьо след съгласна. Например: Йордан Йовков, Панайот, но Кольо, миньор. Съществителните имена от женски род, завършващи на -ая, -ея и -ия, използвани като обръщения, се изписват с -айо, -ейо и -ийо след гласна или с -ьо след съгласна. Например: Марийо

Нека да прочетем за трудностите, с които един млад мъж се сблъсква в опита си да намери решение на един труден проблем. Той никога не бе обичал петербургския климат – влажен и пронизително студен, но днес даже не забелязваше нито вятъра, нито дъжда, а бавно се влачеше покрай Нева към кафенето, за което знаеше, че отваря в осем сутринта и където правеха хубаво кафе, опитвайки се да премисли предстоящия разговор с Костя. Как да му разкаже? Къде да постави акцент? Всичко зависи от това какъв

За разлика от публичните изказвания по морален, житейски или граждански проблем, които имат специфична тематика, свързана с определен аспект от човешкия живот, на научно познание подлежи всичко около нас. Спецификата на науката се определя не от нейния обект, а от специфичния й подход към действителността. С други думи, важно е не това какво се изследва, а как се изследва. В своята много полезна книга „Как се пише дипломна работа“ известният италиански философ, учен и писател Умберто

В живота на Йордан Радичков има един конкретен биографичен момент, върху който сякаш е построено цялото му причудливо творчество. Родното му село Калиманица, разположено на няколко километра южно от днешния град Монтана, е официално заличено от списъка с населени места, след като в началото на 70-те години държавните власти решават да построят на това място и на територията на съседното село Живовци язовир „Огоста“. По това време Радичков е вече известен писател и живее в София, а

Станислав Стратиев създава творбите си във времето, в което малцина вземат насериозно официалната идеология, но никой не може да заяви неверието си в нея открито. Както и в други исторически ситуации, литературата се превръща в глас на безмълвното мнозинство. Чрез алегоричен, езоповски език тя изговаря онези болезнени, но необходими истини, които образуват и тематичната тъкан на Стратиевото творчество. В своите разкази, повести, фейлетони, комедии и киносценарии авторът изследва

Алековата личност въплъщава неспокойствието на първите следосвобожденски десетилетия, когато е огромна бързина се променят представи, ценности и отношения. Несполучил юрист, гражданин и политик, пътешественик и пътеписец, ценител на природата, един от волнодумците в приятелския кръг „Весела България“, преводач, фейлетонист и белетрист, Алеко Константинов въплъщава като че ли желанието на новоосвободената нация да изживее колкото е възможно повече за възможно най-кратко време.

Разказите, романите и публицистичните статии на Димитър Талев разкриват творческа нагласа, основаваща се на ретроспективата – онова предразположение за вглеждане в миналото, резултат от вътрешното убеждение, че то е времето на истински значимите хора и събития. В обръщането назад авторът открива възможност да се идентифицира родното, да се осъзнае кое можем да определим като свое и в какво се състои неговата ценност. Талевият пиетет към някогашното носи белезите на

Плод на индивидуалността, личността на Вапцаров е резултат и на факторите семейна среда, време и традиция. В политическите дела на автора проличава непокорството на неговия баща – македонски войвода, по-късно високопоставен държавен служител, запазил обаче харамийската си юначност дори в отношенията с Кобургите. Но биографично-ценностната матрица се оказва непригодна за сина, както и за Синовете въобще, поради което те негодуват срещу Бащите, презират „оглупялата им мъдрост“ и търсят

„Как е бил възможен изобщо феноменът Вазов?“, пита се Иван Шишманов в годината, когато умира поетът, имайки предвид почти пълното отсъствие на предшественици и образована читателска аудитория. Днес бихме могли да поставим този въпрос така: как е възможен феноменът Вазов, кое обуславя интереса към него в нашата съвременност, когато начинът на живот, вкусовете и самата представа за литература са се променили напълно? Вероятно „народният поет“, както този автор е наричан често в миналото, успява

1. Къде вярно е посочена последователност, в която за пръв път са издадени романите от четирилогията на Димитър Талев за Македония? A) „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“ Б) „Железният светилник“, „Гласовете ви чувам“, „Илинден“, „Преспанските камбани“ B) „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Гласовете ви чувам“ „Илинден“ Г) „Железният светилник“, „Илинден“, „Преспанските камбани“, „Гласовете ви чувам“ 2. Коя група автори на художествена

1. Кое от следните твърдения НЕ е вярно? A) Основната идея в „Борба“ е, че хората трябва да се борят е опитите на властниците да ги държат в подчинение, прикривайки се зад уж вечни морални принципи. Б) В „Борба“ Ботев изобличава слепите водачи на народа си, водещи го по грешни пътища уж към спасението. B) Мотивът за непрестанната борба на човечеството за справедливост е водещ в „Борба“. Г) В „Борба“ е показана неизменността на принципите, върху които се крепи властта. 2. Кой от героите в „Борба“ е

1. От коя творба е посоченият откъс? – Не одобрявам! – извика тържествено Дочоолу. – Не одобрявам! Ако е работата да ударим келепир от вятъра, дето е повял, то най-добре ще бъде да отворим една фабрика за квас... – Ударихме кьоравото! – изсмя се Данко Харсъзина. – Ти фурна ли искаш да отваряш? – Не бе, брате – за руски квас ми е думата. То е едно таквоз... като туйнака, крушевица го кажи, боза го кажи... – Хубава работа! Бозаджии ще ставаме сега – обижда се Харсъзина. A) „Балкански синдром“

1. В коя от думите има правописна грешка? A) инженер Б) акомулатор B) тирбушон Г) пеницилин 2. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка? A) манисто, астма, бастун Б) бодър, разпра, огризение B) влакче, прекупувам, заводски Г) мързелив, неосетно, овощни 3. В кое от изреченията е допусната правописна грешка? А) По образование и квалификация фелшерът е между лекаря и медицинската сестра. Б) Агенцията по вписванията издаде методически указания за работата на длъжностните лица по

1. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за междутекстовия диалог на „Железният светилник“ „Бай Ганьо журналист“ и „Балкански синдром“? A) Народностното самоопределяне е основен мотив в „Железният светилник“, но понятието „народ“ се опошлява в другите текстове чрез езика и поведението на героите. Б) Това са творби, които участват в един и същ диалог за родното и чуждото, но в различни културно-исторически ситуации. B) Темата за родното и чуждото е интерпретирана и в трите текста, като е

1. Колко граматични грешки са допуснати в изречението? Автомобила на замъкът току-що се бе подал иззад ъгъла с шофьора Вул на волана. А) една Б) две В) три Г) четири 2. В кое изречение е допусната граматична грешка? A) Замисълът действително си го биваше, но за съжаление, се провали. Б) И до днес в семейството това беше най-коментираният скандал. B) За всеобщо учудване Уили се оказа най-интересният младеж на бала. Г) Ако предишният ден бе потискащ, то днешният беше същински пъкъл.

Чрез образа на героинята Славейков създава представата за „вечната българка”. Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема.

Социалната роля е социално необходима форма на социална дейност и метод на индивидуално поведение. Концепцията за социална роля е предложена за първи път от американските социолози Мид и Линтън през тридесетте години на миналия век...

I. ВЪВЕДЕНИЕ Поемата е сред най-старите литературни жанрове. В зората на човешката култура тя възниква като мащабна стихотворна творба, разказваща за важни събития и герои. В традиционния си облик (при Омир, например) поемата се свързва с епическото изобразяване на света. През вековете обаче тя претърпява множество изменения и стига до съвременния си вид, в който се съчетават епически и лирически елементи. Ето защо днес често наричаме поемата лиро-епически жанр. Целта е да разберем

Творчеството на Пенчо Славейков е богато на теми, художествени образи, идейно-философски проблеми. Тази богата и многостранна личност сътворява много художествени произведения по мотиви от народното творчество.

I. "КАБЛЕШКОВ" В историята на българската литература Иван Вазов заема ключово място като летописец на националния дух, като хроникьор на борбите и възторзите, на страданията и надеждите на българския народ. В неговия епически цикъл "Епопея на забравените" една от най-силните и емоционално наситени творби е одата "Каблешков". Посветена на една от най-драматичните и вдъхновяващи фигури на националноосвободителното движение, тази ода не само представя образа на Каблешков, но и разгръща

В предговора към второто издание на Яворовите стихотворения (1904) Пенчо Славейков отбелязва: „Формата и езикът превръщат г-н Яворовите стихотворения в скъпоценности...“. Поетическият език на Яворов и до днес остава въздействащ и актуален, вероятно заради психологическите дълбочини и философската рефлексия, вплетени в неговото творчество. Стиховете му разрушават каноните на традиционния поетичен израз, разкъсват оковите на шаблонната реч и предлагат нови хоризонти за