Подкатегории на "Химия"

Полимеризацията е процес, при който молекулите на полимера се образуват чрез последователно присъединяване на молекулите на един или няколко мономера, съдържащи най-често ненаситени връзки. При полимеризация не се образуват странични продукти. Това е необратим процес, при който се получава полимер със състав, съответстващ напълно на състава на изграждащите го мономерни звена. Например за получаването на полиетилен се използва етилен:

Разработка, в която едно и също явление е показано веднъж като източник на енергия и веднъж като неин потребител – при това в таблица, поставена една до друга. Именно тази съпоставка е находката на материала. Тя решава едно от най-честите объркания в химията: кой електрод е положителен и кой отрицателен, и защо отговорът се обръща в двата случая. Темата са химичните източници на електричен ток, а изложението е на пет страници в шест номерирани точки. Началото изяснява какво представляват тези системи и как се получават от свързването на два полуелемента. Още тук е обяснено кога е нужен солеви мост и защо. Втората точка е класификацията и е особено ясна. Трите групи са разграничени не по състав, а по един-единствен признак – обратимостта на реакциите, – и оттам следва защо едните се използват еднократно, а другите многократно. Средището е третата точка с класическия галваничен елемент. Той е разгледан в таблица с две колони: какво се случва при отворена и при затворена верига. При всеки случай са дадени реакциите, потенциалите и посоката на изменението им. Тук е и обяснението за схемата на записване на елемента, за посоката на движение на йоните и за начина, по който се изчислява електродвижещото напрежение. Четвъртата точка е съпоставката с електролизьора и стъпва на две таблици. Първата противопоставя генератора на потребителя, а втората разрешава въпроса за поляритета – кой електрод какъв е в единия и в другия случай, какъв процес протича на него и коя полуреакция се извършва. Петата точка е историческа и приложна едновременно. Разгледани са пет вида елементи – от първия, създаден в началото на деветнайсети век, до съвременните. При всеки са дадени съставът, реакциите, напрежението и приложението, а при няколко и защо не могат да се презареждат. Шестата точка е за горивните елементи и съдържа най-любопитното обяснение: защо една и съща реакция дава топлина, ако протече наведнъж, и електричество, ако бъде разделена на две. Материалът съдържа единайсет изображения – схеми на елементи и означения, – а реакциите са изписани изцяло, с индекси и заряди. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, без нужда от подготовка. Точките вършат работа и поединично – например само съпоставката с електролизьора или само примерите за елементи. Студентът разполага с конспектен въпрос в завършен вид – с таблици, готови за преписване, и с реакции, годни за устен изпит. Материалът се преговаря по точки, а класификацията в началото подрежда цялата тема наведнъж.

Поликондензацията е процес на взаимодействие на мономери, съдържащи две или повече функционални групи, при който се отделят нискомолекулни вещества (H2O, NH3, HCl . . .). Следователно елементният състав на полимера не съответства на стехиометричния състав на изграждащите го мономерни звена. При три и повече функционални групи се получават полимерии с разклонена или пространственно омрежена структура.

Корозията е окислително-редукционен процес на разрушаване (или загуба на функционални свойства) на металните материали в резултат на взаимодействието им със заобикалящата ги среда. (С това определение корозионното разрушаване трябва да се разграничи от механичното разрушаване и ерозията.) Корозията е спонтанен процес, който може да бъде забавен, контролиран с различни методи, но никога спрян напълно. При наличието на нужните основни познания за този процес, по-сериозните безвъзвратни корозионни загуби на метал могат да бъдат избегнати. По своята същност явлението корозия е хетерогенна химична или електрохимична реакция, протичаща на фазовата граница метал / заобикаляща го течна или газова среда, в резултат на която металът преминава в окислено (йонно) състояние : M – ne → Mn+ .

1. Същност на акумулаторите: В акумулаторите токообразуващите реакции са почти напълно електрохимично обратими. При разряд те работят като галванични елементи, т.е. преобразуват химичната енергия в електрична, а при заряд – като електролизни клетки. 2. Някои основни видове акумулатори а) оловен акумулатор Положителният полюс на този акумулатор е електрод от PbO2, който е под форма на паста, запресована към оловна решетка. Отрицателният полюс е от олово. Като електролит се използва воден разтвор на 25-30% сярна киселина.

Подробен и систематизиран учебен материал, който организира една от най-обемните и взаимно свързани теми в химията в ясна последователност от пет основни раздела. Разработката е изградена така, че отделните понятия да не се изучават изолирано, а постепенно да се свързват в цялостна представа за строежа на електронната обвивка, разположението на електроните и връзката между атомния строеж и периодичната система. Първият голям структурен блок е посветен на моделите за строежа на атома. Материалът започва от по-ранните представи и последователно преминава към квантово-механичното описание. В тази част са включени основни научни идеи, характерни понятия, ограничения на отделните модели и необходимите преходи между тях. Така началото на разработката създава стабилна теоретична основа за всички следващи раздели. Втората част е организирана около квантовите числа. Всяко от тях е разгледано самостоятелно, по единна логика, което улеснява сравняването и запомнянето. Към теоретичните обяснения са добавени означения, зависимости, схематични представяния и таблица, която обединява различните квантови характеристики, подслоевете, орбиталите и допустимия брой електрони. Този начин на подреждане превръща сложната терминология в много по-лесна за проследяване система. Третият раздел надгражда предходния чрез структурата на електронната обвивка. Тук материалът преминава от характеристиката на отделните електронни състояния към последователността, по която се организират енергетичните нива и поднива. Включени са правила, схеми и графични начини за представяне, които позволяват теорията да бъде използвана практически при определяне на електронния строеж. Следващият самостоятелен блок систематизира принципите и правилата за разполагане на електроните. Те са ясно разграничени и представени като отделни опорни точки, което прави материала удобен както за първоначално изучаване, така и за бърз преговор. Структурата позволява ученикът или студентът лесно да открие конкретното правило и да го свърже с предходните раздели за квантовите числа и енергетичните поднива. Последната и най-приложна част разширява темата към периодичния закон и периодичната система на химичните елементи. В нея вече изградените знания се използват като основа за работа с атомен номер, атомна и молна маса, електронни конфигурации, периоди, групи и блокове. Включени са конкретни примери и задачи, чрез които теоретичната информация се превръща в практически инструмент за определяне и представяне на атомния строеж. Ценно предимство на разработката е съчетаването на теоретичен текст, формули, означения, таблици, квантови клетки, схеми и примери. Това я прави значително по-полезна от кратък конспект, защото различните форми на представяне подпомагат едновременно разбирането, запомнянето и практическото прилагане на материала. За преподавателя това е готова и подробно организирана основа за урок, упражнение, преговор или допълнителна работа, която спестява време при събирането и систематизирането на информация от различни източници. За ученика и студента ресурсът предлага цялостна карта на темата – от моделите на атома до практическото изграждане на електронни конфигурации и ориентирането в периодичната система. Материалът е особено подходящ за всеки, който търси единен, структуриран и практически използваем ресурс, в който основните понятия, правила, схеми и примери са подредени в логична учебна последователност и могат да бъдат използвани както за усвояване на нови знания, така и за систематичен преговор и подготовка.

Сто тридесет и два въпроса, всеки с изписан отговор непосредствено до него. Не тест за решаване, а справочник за преговор – и точно това го прави различен от всичко останало по темата. Устройството е просто и удобно: въпрос, тире, отговор. Няма варианти за избор, няма отделен ключ накрая, няма прелистване напред-назад. Прочита се като списък и се повтаря наум. Материалът обхваща пет раздела от целия курс по химия, всеки с отделно заглавие. Първият е за строежа на атома и е най-обширният – петдесет и седем въпроса. Той започва с принципа на неопределеността, електронния облак и вълновата функция, а после минава последователно през четирите квантови числа. При всяко от тях са зададени по няколко въпроса: какво характеризира, какви стойности приема и какво определя. Оттам разделът стига до трите правила за запълване на електронната обвивка, а после и до най-практичната си част – цяла поредица от въпроси върху конкретни химични елементи. За тях се пита броят единични електрони, свободните орбитали, електронната конфигурация и разпределението по поднива. Тук са и въпросите за периодичните зависимости. Особено интересни са два въпроса, при които верният отговор е, че сред предложените няма верен – а в скоби е даден действителният. Такива случаи учат на внимание. Вторият раздел е за корозията на металите и е втори по обем – тридесет и пет въпроса, обхващащи същността на явлението, видовете корозия, средите, механизмите и начините за защита. Третият е кратък и съвсем различен по вид: осем полимера, всеки съпоставен със структурната си формула и със съкращението, под което е известен. Този раздел се преговаря за минута, а се пита често и се бърка още по-често. Четвъртият раздел е за химичната връзка с двадесет и два въпроса – от теорията на Люис през полярността и видовете връзки до междумолекулните взаимодействия и енергията им. Петият е за електролизата с осемнадесет въпроса върху процесите на електродите, реакцията на средата и получаваните продукти при конкретни разтвори и електроди. За преподавателя това е готов набор от въпроси за устно изпитване, който не изисква никаква подготовка. Раздава се по раздели, използва се за бърз контрол в началото на час или служи като основа за съставяне на собствен тест. За студента ползата е ясна: материалът от пет отделни теми е сведен до въпроси и отговори, което позволява преговор в последните часове преди изпит, без прелистване на лекции и учебници. Форматът е удобен и за работа по двойки.