Подкатегории на "ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА"

Учебен обзор на Романтизма, който подрежда епохата в ясни части и стига до подробностите, които обикновено липсват в бележките от урока. Началото очертава мястото на движението между края на Просвещението и средата на XIX век и обяснява защо изследователите го определят по-скоро като направление в изкуствата, отколкото като цялостна културна епоха. Следва разделът за произхода на самото понятие „романтичен“: от средновековния роман и испанския романс до момента, в който думата се превръща в синоним на ново изкуство. Географията и историята на Романтизма са дадени с имената на водещите представители в Германия, Англия, Франция и Русия, както и с историческите предпоставки, сред които Френската революция, Наполеоновите войни и овеществяването на човешките отношения. Централната част представя романтическия светоглед: конфликта между идеал и действителност, принципа на двоемирието, субективизма и индивидуализма, въображението като норма, интереса към митологията, фолклора и историята. Оттам разглеждането минава към литературата на епохата, към мировата скръб и към портрета на романтическия герой като беглец, самотник и бунтар. Отделно място е отредено на жанровете и на смесените жанрови форми с конкретни примери от Байрон, Новалис и Хофман, както и на темите и мотивите: природата, Изтокът, пътят, сънят, лудостта, нощта. Финалът се спира на езика на символите, сред които кулата, планината, върхът и синьото цвете, и на двата основни принципа на романтическата поетика. Подходящ е за преговор преди контролно, за подготовка на устен отговор върху епохата и като опора при анализ на конкретни романтически творби в девети клас.

Кой е човекът, който тръгва към Ориента, към природата и към спомена за детството, за да открие себе си? Кратък обзорен материал по литература за девети клас представя типовете герои, изградени от Романтизма, и посоките, в които те се движат. Разгледани са пътуващият, естествен човек и стремежът му към хармония с природата, метафоричното пътуване назад към детството и смисълът на детския образ като знак за чистота срещу света на фалша, както и обръщането на романтиците към средновековното минало и към народното творчество, подкрепено с конкретни имена и заглавия на сборници. Следващата посока извежда бунтаря, непримиримата с деспотизма личност, както и изключителността и двойствеността на романтическия персонаж, илюстрирани чрез един от най-известните герои на епохата. Финалната част се спира на новото разбиране за твореца: свободата в изкуството, отхвърлянето на нормите и представата за поета като посредник, жрец и пророк, с опора в програмен текст на Виктор Юго и в стихотворение на Пушкин. Текстът е удобен за бърз преговор преди изпитване, за опорна схема при съчинение върху Романтизма и за уводна част на реферат.

Епоха, която обявява, че световете са два, и тръгва да живее в по-истинския от тях. Обзорът представя Романтизма като цялостно светоусещане, а не само като литературно направление, и започва с времевите граници на явлението и с трудностите при определянето им, с произхода и съдбата на самата дума „романтизъм“ и с опозицията класика и романтика. Следва частта за отношението към предходната култура: спорът с класицизма, следите от рококо, а по-късно и връзките с дендизма и декадентството. Ядрото на изложението е посветено на романтическия светоглед: двумирието, романтическата ирония и идеята за вечното творчество, издигането на чувството и на подсъзнателното, вдъхновението, музиката като висше изкуство, особеното романтическо познание и непосредното знание, фантазията и сънят, двата лика на любовта. Отделно са проследени водещите мотиви и състояния: романтическият копнеж и мировата скръб, учението за съответствията, самотата и отчуждението, затворничеството, мистерията и символът. Обстойно място заемат типовете герои: субектът аутсайдер, благородният разбойник, двойникът, изгнаникът, скитникът и пътешественикът, геният, изправен срещу нормата. Разгледани са още отношението към религията, идеята за романтическия синтез, разликите между отделните романтически центрове, ролята на приказката и връзката със сантиментализма. Финалната част очертава постромантизма и нишките, които водят към символизма и модернизма. Обемният текст е подходящ за реферат и доклад, за уводна част на съчинение върху творба от епохата и за системен преговор преди изпитване по литература в девети клас.

Романтизмът е представен тук не като поредната глава от учебника, а като преломът, който променя представата за човека и за смисъла на изкуството. Обзорът тръгва от края на 18. и началото на 19. век, когато в Европа се извършва истинска културна революция, и обяснява защо новото течение се появява едновременно в няколко страни, вместо да тръгне само от една. Първата част е посветена на предпоставките: как се променя мястото на отделния човек в обществото и срещу какво точно се бунтуват романтиците. Оттук е изведен основният романтически порив, а след него са подредени мотивите, които се раждат от него: пътешествието, култът към екзотиката, връщането към фолклора и Средновековието, романтичната любов, образът на благородния разбойник. Отделен акцент е поставен върху произхода на самото название „романтизъм“ и върху двете поколения романтици: първите имена във Франция, Англия и Германия между 1790 и 1810 г. и следващата вълна, която придава на движението подчертано граждански характер. За всеки етап са посочени конкретните автори, както и събирачите и обработвачите на фолклора. Същинската част представя идейната и естетическата програма на Романтизма, подредена в седем ясно разграничени точки: от разкрепостяването на нормите и интереса към другото време и пространство до култа към твореца гений, към неподправената природа и към прекрачването на границата между живот и изкуство. Последната точка е илюстрирана с биографиите на творци, платили с живота си за своите естетически идеали. Финалният раздел се занимава с изобразителните принципи: как е изграден романтическият герой, защо до него неизменно стои неговият противоположен двойник, какви сюжети и какъв тип художествен свят предпочитат романтиците и какъв парадокс се получава накрая със самите романтически правила. Примерите са от познати творби на епохата. Обзорът е подходящ за подготовка по литература в 9. клас, за преговор преди класна работа и за въведение към всяко отделно романтическо произведение, което предстои да се изучава.

Кратък опорен конспект, който събира на едно място универсалните художествени образи, чрез които романтиците изразяват сложни психологически състояния и представят опозицията между идеала и действителността. Началото пояснява откъде идват тези образи и защо значението им е разпознаваемо: произходът им е митологичен и библейски, а литературата на епохата ги наследява вече натоварени със смисъл. Същинската част е подредена като поредица от кратки статии, всяка посветена на един образ. Разгледани са сърцето, морето и водата, корабът, звездите, луната, нощта, птицата, вятърът и затворът, схванат и като клетка. При всеки образ е посочено какво душевно състояние или каква идея носи, а на места е добавено и християнското му тълкуване, не само литературното. Образите не са изброени поотделно и случайно: конспектът показва как се групират по двойки и опозиции, така че ученикът да ги разпознава и в непознат текст. Записките са удобни за преговор преди изпитване или класна работа върху Романтизма в 9. клас, за бърза справка при анализ на конкретно стихотворение и като основа при подготовка на съчинение, в което трябва да се тълкува символ. Конкретните значения на всеки от образите са изведени в самия конспект.

Какво прави романтическия герой запомнящ се и защо грозното и възвишеното стоят едно до друго в едно и също произведение? От този въпрос тръгва материалът. В началото е изяснено понятието гротеска в естетиката на Романтизма чрез примера с романа „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго и чрез цитат на самия автор за сянката и светлината в поезията. Показано е как изглежда романтическият герой и по каква линия е изградено противопоставянето между героите в романа. Следва прегледът на жанровете. Обяснено е защо според творците от епохата висшите изкуства са поезията и музиката, като е приведена мисъл на Шели за въздействената сила на лириката. Водещите лирически и лирико-епически жанрове са изброени с конкретни заглавия и автори, същото важи и за основните жанрове в областта на прозата. Отделно внимание е обърнато на особеностите на повествованието, на новата жанрова форма, родена от сливането на лирическото и епическото начало, и на романтическата драма. Материалът върши работа при преговор преди класна работа, при подготовка на отговор върху жанровата система на Романтизма и като бърза справка със заглавия и автори за 9. клас.

Кой е човекът, чийто собствен живот се превръща в най-четената творба на европейския романтизъм? Биографичното изложение проследява съдбата на Джордж Гордън Лорд Байрон (1788-1824) и обяснява защо тъкмо тя се приема за съвършена илюстрация на представата за романтическия творец с неговия ореол на изключителност и драматична противоречивост. В началото е очертан портретът на личността: аристократичният произход на едно вече западащо семейство, необичайната красота и вроденият недъг, ранната скандална любов, болезнената страст към обществено признание и едновременното отегчение от елита, порива към странстване и ожесточението от изгнаничеството. Същинската част следва творческия път в хронологичен ред. Разгледани са първата стихосбирка и неблагоприятната реакция на критиката, сатирата срещу водещите английски поети, голямото пътешествие през Испания, Португалия, Гърция и Албания и творбите, родени от него. Проследена е поемата за Чайлд Харолд песен по песен, както и поредицата „Източни поеми“ с постоянния й герой, гордия и свободолюбив самотник. Отделно са представени произведенията от швейцарския и италианския период, драматургичните опити на поета и най-зрялата му творба. Самостоятелен акцент е поставен върху това как Байрон създава романтичния мит за самотната бунтарска личност, какво стои зад понятието мирова скръб и къде този мит се разминава с действителните факти от живота му. Финалният раздел „Литература и история“ дава конкретния обществено-политически контекст: движението на лъдитите и знаменитата реч на поета в Камарата на лордовете, тайната организация на карбонарите и борбата за независимост на Италия, а накрая ангажимента към освободителното движение на гърците и последните месеци в Месолонги. Текстът е подходящ за подготовка на урок и на изпитване върху романтизма, за реферат или доклад за Байрон, както и за въведение към четенето на „Чайлд Харолд“ и на лириката му.

Едно понятие, което липсва в английските речници, но без което романтизмът трудно се обяснява, стои в центъра на този литературоведски очерк. Началото проследява произхода на термина байронизъм: защо морфологията му издава неанглийски характер, къде той се появява в литературоведската практика, как е определен в руски и в български справочници и какво остава непокрито от тези определения. Обяснено е защо авторът не приема понятието за рожба на естетическия догматизъм и къде вижда истинския проблем при неговото дефиниране. Следва частта за Гьоте. Показано е как ваймарският мъдрец следи публикациите на младия англичанин, колко пъти той става тема на разговорите с Екерман и каква мисъл за мисията на изключителните личности изрича Гьоте по повод преждевременната му смърт. Отбелязано е и какво остава непроследено, тъй като поканата за гостуване така и не е приета. Самостоятелен акцент е поставен върху харизматичността. Изяснено е какво означава харизма в древните и какво в модерните общества, по какво романтическата харизматичност се различава от тази на религиозните и на политическите водачи и как крайният индивидуализъм превръща личността в аутсайдер и изгнаник. Тук е поставен и въпросът защо Ботев се вписва в същата категория. Биографичната част разглежда гибелния чар на поета: аристократичния произход и наследената титла, физическия недъг редом с прочутата красота, родовото проклятие след убийството, извършено от негов прародител, опита за изкупление чрез любовта и съдбата на жените, свързали живота си с него. Отделна част свързва живота с творчеството: защо Манфред, Каин и Дон Жуан са духовно автобиографични образи и с какво Байроновият Дон Жуан е обърнат наопаки спрямо класическия севилски прелъстител. Финалът проследява как след смъртта на поета байронизмът прераства в легенда и защо изводът за него минава през една парадоксална мисъл на Оскар Уайлд. Текстът е подходящ за преговор на европейския романтизъм, за реферат върху байронизма и за подготовка на устен отговор.

Кратък биографичен очерк за английския поет Джордж Гордън Байрон, подреден по годините на неговия живот. Началото проследява произхода, наследените на десетгодишна възраст титла и родово имение, престижното училище и следването в Кеймбридж. Оттам разказът минава през първите поетични опити, през лошия им прием и обрата към сатирата, а после през традиционното за младите английски благородници пътешествие из Европа, което ражда книгата, донесла му внезапната слава, отбелязана със собствените му думи. Отделено е място на срещата с Изтока и на произведенията, родени от нея, на несполучливия брак и скандалите, на напускането на Англия, на срещата в Швейцария с Шели и с бъдещата авторка на „Франкенщайн“ и на годините в Италия, когато се пише най-мащабната му творба. Финалът е посветен на последната година: призивът на гръцкото движение за независимост, пристигането в Месолонги и краят там. Очеркът е подходящ за въведение към творчеството на Байрон, за справка при подготовка за изпитване и за кратко представяне пред клас.

Може ли човек да бъде истински свободен в общество, което цени материалното над духовното? Този въпрос води цялото разглеждане на „Как искам пак да съм дете…“ като творба за сблъсъка между личността и обществото. В началото е показано как носталгичният зов към детството въвежда основния конфликт и защо образът на робските чада се превръща в присъда над хората, поддали се на властта и материализма. Следва разделът за опозицията между природата и обществото, в който социалната среда е разчетена като затвор, а природата като пространство на чистота и сила. Същинската част проследява личната криза на героя и загубата на идеалите чрез екзистенциалния въпрос за мрачните сенки в последния час и чрез контраста между блажените детски сънища и суровата действителност. Отделен акцент е поставен върху самотата, разгледана не като слабост, а като форма на бунт срещу общественото признание, и върху изгубената любов, чиято избледняла усмивка се превръща в знак за вледеняване на духа. Следващият раздел разглежда природата и копнежа по крилете като спасителен изход. Финалната част обобщава посланието на творбата чрез въпросите, които тя задава: какво губи човек, когато приема социалните правила, и какво печели, когато ги отхвърля. Анализът е подходящ за подготовка на съчинение или интерпретация по темата за личността и обществото, за устен отговор върху романтическия конфликт и за преговор преди изпитване върху Байрон.

Едно детство, превърнато в мярка за свобода и в мълчалива присъда над зрелостта. Разработката проследява как в „Как искам пак да съм дете…“ носталгията по детските години прераства във философски размисъл за живота, самотата и свободата. Началото очертава как още първата строфа изгражда детството като време на простота и щастие и защо пещерите, морето и горите в него не са само пейзаж, а знак за неподправена връзка с природата. Следва разделът за критиката към обществото, в който са разгледани презрението на лирическия герой към угодниците и към хората, обвързани със златото, сана и властта, както и изводът за духовната празнота на такива отношения. Трета тема е самотата: разгледано е защо любовта и приятелството не носят на героя трайно щастие и как контрастът между очакванията и действителността изостря болката. Четвъртата тема е копнежът по духовно освобождение и образът на крилата и небето като възможен изход. Самостоятелен раздел е посветен на художествените средства, сред които емоционално наситената лексика, природните символи, контрастите и звуковите повторения, а следващият очертава философските измерения на текста и въпросите, които той задава за щастието и за мястото на човека в света. Финалната част подрежда посланията към читателя. Разглеждането работи с точни цитати от стихотворението, включително стиховете за родената на свобода душа и за устрема към небесата. Анализът е подходящ за подготовка на съчинение или устен отговор върху романтизма у Байрон, за преговор върху темите и художествените средства в творбата и за работа върху образа на лирическия герой.

Изложението обяснява как един поет се превръща в цяло направление на европейския дух и защо името му остава в литературната история като понятие. Първата част представя Байрон така, както той изглежда от съвременна гледна точка: аристократичен произход, богатство, необикновена красота и в същото време отхвърляне от официозното английско общество. Показано е как поетът сам оформя биографията си по модела на романтически герой и как за него се говори от Лондон и Париж до Петербург, Рим и Атина, при положение че масови средства за информация още няма. Оттам изложението минава към другата, сериозната страна на славата му: ролята на водач на либерализма в епохата на всеобщата политическа реакция и на певец на националноосвободителните движения. Тук е въведено и самото понятие байронизъм. Същинската част разглежда водещия мотив на байронизма, разочарованието след крушението на надеждите на Френската революция, и обяснява защо това разочарование засяга и вярата в разума. Съпоставката между Манфред и Гьотевия Фауст въвежда чувството, познато на европейската публика като мирова скръб. Отделен акцент е поставен върху типичния Байронов герой: отделеността му от обществото, необикновените качества, демоничността, тайната, която го обгражда, и краят, който го очаква. Обяснено е и какъв символен смисъл носи гибелта на любимата. Финалната част извежда влиянието на байронизма върху духовния живот на Европа през 19. век и посочва поетите, поели ролята на духовни водачи в отделните страни, включително и у нас. Текстът е удобен за подготовка върху романтизма, за характеристика на романтическия герой и за теми върху бунта, свободата и разочарованието.

Един отегчен петербургски аристократ, едно писмо, написано в разрез с всички правила на средата, и една среща, която идва твърде късно. Върху тази линия е изградена разработката върху „Евгений Онегин“, подредена в ясно отделени раздели. Първо е представен Александър Пушкин и обстоятелствата, при които романът се пише в продължение на осем години, през които талантът на автора видимо се променя. Следва разделът за произведението, а после и жанровият въпрос: защо творбата е роман в стихове, а не поема, и какво носи онегинската строфа. Композицията е разгледана през огледалната симетрия на двете писма и през ролята на лирическите отстъпления, които превръщат автора в отделен герой. Темите са изведени поотделно, а образите са анализирани в движение: Онегин като излишен човек, Татяна в пътя ѝ от провинциалното момиче до жената, която избира дълга, Ленски и неговата романтична поза. Практическата част включва подробни въпроси и задачи с готови отговори, блок за самопроверка на прочетеното, задачи за писане върху творбата и раздел с по-трудни задачи за напреднали. Добавени са и любопитни факти: двете произведения на Пушкин с еднакво заглавие, свързани с българска тематика, както и екранизациите на романа. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа и за изпит, за отговор на литературен въпрос и за писане на интерпретативно съчинение.

Обширен литературоведски разбор на „Евгений Онегин“, подреден в няколко големи дяла, който покрива всичко необходимо за задълбочена работа върху творбата. Началото проследява творческата история на романа: кога и къде е започнат, какво се случва с изгорената десета глава, защо авторът преработва последователността на главите и колко години отнема писането. Следва обстоен раздел за жанра. Обяснено е защо определението роман в стихове предизвиква полемика сред критиката, как творбата се съотнася с байроновската традиция и с европейския роман от XVIII век, къде минава границата между Пушкиновата ирония и сарказма на Байрон и защо се говори за свободен роман и за многожанровост. Голяма част е посветена на строежа: двете сюжетни линии и тяхната йерархия, системата от двойки антитези, контрастите в персонажната система, липсата на събития и ролята на писмата и ответните монолози, пророческият сън, дуелът, кръговата композиция и принципът на огледалността, както и характерът на финала. Отделни подробни раздели са дадени на образите. Онегин е разгледан през светското възпитание и скуката, през въпроса за трагическата вина, през еволюцията на характера и през спора за бъдещето му. Татяна е представена като въплъщение на руския дух, с разбор на писмото ѝ, на вътрешното ѝ развитие и на нравствения избор във финала. Ленски е разгледан като антипод, с двата възможни варианта за неговата съдба. Следват частите за авторовия образ и подвижната му дистанция спрямо героя, за лирическите отстъпления и за онегинската строфа с нейната схема и изключенията от нея. Накрая е обобщено значението на романа за руската литература и е добавен преглед на рецепцията на Пушкин в България, с имената на преводачите и почитателите му. Текстът е подходящ за девети клас, за подготовка на урока по литература, за домашна работа, за интерпретативно съчинение и за реферат.

Есето тръгва от въпрос, който Пушкин оставя открит в романа си в стихове: може ли човек да изгради щастието си върху нещастието на друг. Поводът е разминаването между Татяна и Онегин, а опората е самият текст на „Евгений Онегин“, откъдето идват и характеристиките на героя като „страдащ“ егоист и „печален чудак“. В началото е откроен проблемът: любовта и дългът се появяват в живота на двамата герои по различно време и именно това несъвпадение задвижва драмата им. Оттам разсъждението минава през писмото на Татяна и през стремежа ѝ сама да реши съдбата си, през мечтите за щастие и разочарованието, което идва след срещата с човек, неспособен да разбере чувствата ѝ. Отделно място е отредено на Онегин като личност във взаимодействие с обществото: как смяната на средата, столицата и селото, променя навиците и поведението му и докъде стигат лицемерието и пренебрегването на етикета. Аргументацията се връща към Татяна в сцената на последната среща между двамата, където се проявяват чистотата, правдивостта, верността и решителността на героинята. Финалната част поставя личния избор в по-широка рамка: маскарадният морал на обществото, зад който всеки крие своята лична трагедия, и значението на романа за руската литература и за представата за руския характер. Отговорът на поставения нравствен въпрос и оценката за това какво губят двамата герои остават да бъдат прочетени в самото есе. Текстът е подходящ за подготовка за класна работа и за есе по морален проблем в девети клас, както и за опора при собствено разсъждение върху сблъсъка между чувство и дълг.

Кой всъщност носи мярата за човешкото в „Евгений Онегин“? Разработката тръгва от простото наблюдение, че при цялото многолюдие на романа основните герои са трима, Онегин, Татяна и Авторът, и последователно изяснява каква е функцията на всеки от тях. Първата част е посветена на Евгений Онегин: какъв е бил първоначалният замисъл на Пушкин за този образ, кои са светските му достойнства, защо героят стои извън служебната йерархия и какво прави със свободата, която тази позиция му дава. Оттук изложението стига до промяната, която образът претърпява с развитието на действието, и до причината за личната драма на героя. Втората част разглежда противоречията в образа на Татяна, разположени между искреността и привързаността ѝ към простия живот, от една страна, и книжните модели, които оформят представите ѝ за света, от друга. Проследено е и израстването на героинята от наивна девойка до зряла жена. Третата част обяснява може би най-често подминаваната фигура в романа, Авторът, който не съвпада с биографичния Александър Сергеевич Пушкин. Показано е какви идеали носи той, как оценява постъпките на героите и защо именно неговата позиция е решаваща за идейното внушение на творбата. Разработката е подходяща за характеристика на образите, за отговор на литературен въпрос и за подготовка на съчинение върху романа в стихове на Пушкин.

Разработка върху любовната линия в романа в стихове „Евгений Онегин“ и върху въпроса защо чувството между двамата главни герои се превръща в изпитание, а не в щастие. Началото представя Пушкин като изразител на противоречията в руското общество и обяснява какво търси Онегин, когато напуска градското еднообразие и заминава на село. Оттам анализът се насочва към характеристиката на Онегин: противоречивата му природа, прикритостта, себелюбието и самотата, която го съпътства и в приятелството, и в любовта. Успоредно с това е изграден портретът на Татяна като въплъщение на руската народност, с нейната затвореност, искреност и романтична нагласа, а писмото ѝ е разгледано като смела постъпка за нормите на тогавашното общество. Същинската част съпоставя двамата герои по линията на романтичното и прагматичното отношение към живота и обяснява защо срещата им завършва така, както завършва. Отделно място е дадено на второстепенните образи: на Владимир Ленски и на онова, което Онегин вижда в него, на дуела и неговия смисъл, както и на Олга Ларина, чиято външна красота е противопоставена на бедния ѝ вътрешен свят. Финалната част се връща към последната среща след години, към пламенното писмо на Онегин и към нравствения избор на Татяна, без да го изчерпва. Текстът е подходящ за съчинение върху любовта в романа, за характеристика на Татяна и на Онегин и за преговор по руска класическа литература.

Едно писмо, изпратено твърде рано, и едно, изпратено твърде късно: около тази асиметрия е подредена голяма част от разработката върху романа в стихове „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин. Началото очертава епохата и обществото: Русия в началото на деветнайсети век, пробуждането на националното самосъзнание, недоволството на дворянската интелигенция и трите лица на дворянството, които Пушкин рисува сатирично, тоест петербургското висше общество, московското дворянство и провинциалните помешчици. Оттук изложението минава към основната тема за духовното противоречие на личността и разочарованието от обществената система и я разгръща чрез образите. Онегин е представен като столичен аристократ, чиито качества са потиснати от средата, а оценката на Пушкин за неговия път е изведена ясно. До него са поставени мечтателят Ленски и Татяна, чиято близост до руския народен живот я отличава от двамата. Самостоятелно е разгледана и Олга Ларина като пълна противоположност на сестра си. Втората част носи заглавието „Писмата на Татяна и Онегин - изповеди на две души“. В нея са включени откъси от двете писма и е показано какво издава всяко от тях за характера на своя автор и защо признанието на Татяна е било голям риск за нея. Третата част разглежда проблема за неосъществената любов: кои разлики в характерите и възгледите правят връзката невъзможна, как се променя Онегин след дългото време, прекарано на село, и какво стои зад отговора на Татяна при последната им среща. Разработката е подходяща за подготовка за час и за класна работа по литература в 9. клас, за устен отговор върху епохата на романтизма и за писане на съчинение върху образите на Татяна и Онегин.