Търсене на материали

Историческите песни ни предлагат най-ясното доказателство за тясната връзка между историята на народа и неговото поетично творчество, тъй като възпяват важни събития и лица от гражданската...

Песента “Заплакала е гората” е едно от най-поетичните обобщения на героико-романтичната същност на хайдутството. Тя е метафоричен израз на жалбата на народа за юнака – закрилник. Пречиства?...

Те идват до нас от дълбините на времето с дъх на романтика и красота, понесли у себе си зрънце истина за сътворението на света, за обикновените хора и историческите истини, за вярата и вярвания...

Остарявал владетелят на прабългарите хан Кубрат. Той извикал своите пет синове и им поръчал да не се разделят, да са винаги заедно. Знаел мъдрият баща, че само така могат да дадат отпор на враг...

Устните фолклорни разкази за герои и местности се вписват в общата представа за приказното. С поетична обаятелност сладкодумният народен творец задоволява любопитството на народа за околни...

Разнообразен и привлекателен е светът на легендите. Образни и красиви, те разказват за митични същества и библейски герои, отразяват одухотворения свят на природата. Една част от тях са посве...

Битовите приказки черпят съдържанието си от реалната действителност, от социалните и битовите отношения между хората. В тях преобладава реалистичният елемент поради отразените реалистични...

Приказките за животни са най-разпространените приказки, отразили естествената връзка между човек и природа. Светът на животните става част от бита и начина на живот на всеки народ с древна ис...

Приказките за животни са от най-старинните фолклорни съчинения. Първобитният човек не е познавал добре животните. Често те са били по-силни от него. Затова той им приписвал своите собствени с?...

Фолклорната приказка „Златното момиче“ пресъздава по един интересен начин живота на едно обикновено момиче и вижданията на народа за доброто и злото, красивото и грозното. Сюжетът на прик?...

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопи?...

Ние, хората, сме доста странна порода. Бием се по между си. Егоисти сме. Завиждаме един на друг. Никога не сме доволни от това което имаме, дори когато е даденост. Безкористните постъпки в това в?...