Търсене на материали

Родих се последен и дълго останах затворен в най-голямото яйце. Отвън чувах как майка ми въздиша, че чак ѝ дотегнало да чака. Когато най-сетне черупката се пропука, изписках тихо и излязох на св...

Аз бях млада патица и си бях направила гнездо на тихо място край стария чифликчийски дом. Лятото беше хубаво, но на мен ми беше трудно, защото мътих яйцата много дълго и все чаках да се излюпят. ...

1. Кое показва, че приказката е вълшебна? А) В двореца има слуги и карета. Б) Момъкът работи на нивата през лятото. В) Котаракът говори като човек и прави план. Г) Селяните косят сено по ливадите. 2. ...

Цели на урока: „Днес ще се научим: как правилно се пишат степенуваните наречия с по- и най-; кои наречия се пишат слято; кога наречията се пишат с едно н и кога с двойно н; как се произнасят предл?...

1. В кой откъс има минало деятелно причастие? A) Рибарят ловях до здрач. Б) Рибарят ловя мрежите. В) Рибарят ловял край брега. Г) Рибарят обича ловене. 2. Кое е правилното минало свършено деятелно п?...

1. В кое изречение подлогът НЕ е причината за действието? А) В кутията имаше писмо от приятел. Б) Сервитьорът разля млякото върху пода. В) Дъждът отми следите по пътеката. Г) Килимът се намокри от ...

Първата ми среща с любовта не беше като във филмите – без рози, без свещи, без романтична музика. Беше в една обикновена училищна класна стая, миришеща на тебешир и стари чинове, в един съвсем о...

Лятото, в което разбрах какво значи „неразделни“, не беше нито най-горещото, нито най-веселото ми лято. Но беше лятото, в което любовта престана да бъде просто дума от стихотворение и се превъ?...

Миналото лято преживях пътуване, което още пазя като филм в ума си. Не беше нито най-дългото, нито най-далечното, но беше най-интересното, защото за пръв път тръгнах самостоятелно – без родител...

1. В кое изречение връзката между частите е противопоставяне? А) Тръгнахме, след като автобусът отвори вратите на спирката. Б) Прибрах се рано, защото утре имаме контролно по математика. В) Седн?...

Аз съм Серафим. Оня ден, посред лято и голяма жега, тръгнах към кафенето на бай Еньо. Бях навлякъл дълго зимно палто, както винаги си ходех, и носех на рамо малко чувалче. Палтото ми беше старо и ?...

Аз съм Еньо и държах кафенето на мегдана. Един летен ден, в голямата жега, седнах отпред на сянка и видях как към кафенето ми идва един чудноват човек – нито селянин, нито гражданин, дрипав и ок?...