Търсене на материали
Намерени 136 резултата
Виелица - Йордан Йовков
Шейната се бухна в една пряспа и затъпа. Аго слезе, поутъпка снега наоколо, поведе конете и ги изкара на чисто място. След туй пак се качи. Захария се чудеше отгде Аго взема тия сили: слизал беше ...
Вълчицата - Йордан Йовков
Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по р...
Борба до смърт - Йордан Йовков
След Богоявление хвана тежка зима. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Или небето потьмняваше пак и започваше да вали сух ситен сняг, който вякаш не падаше на земят...
Сватбата на Василена - Йордан Йовков
— Е, Аго, харесваш ли ми годеника? Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тя?...
Вълци - Никола Фурнаджиев
Глутница вълци яростно се спуща, посевите в мъглите сиви спят и ние със железните обуща от ранина вървиме пак на път.
Съвест - Никола Фурнаджиев
Много мъка ли стене в душите ни, много кръв ли е в наште души, но езиците пак ненаситени над ушите ми шепнат: руши!
Антихрист - Емилиян Станев
Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умов?...
Апатията - Иван Вазов
Бъди герой пословичен и чуден, разбивай спънките в живота труден, от камък имай воля в тоя час, от стомана обятията, но тебе пак ще те разбий у нас апатията.
Калиопа - Пейо Яворов
„Де, момче, ума ти хвърка? Все навън са ти очите! Дявол някой тук се бърка: пак разтеглихме ушите.
Басня (Орел и рак и щука…) - Петко Р. Славейков
Орел и рак и щука, не зная по каква сполука, такваз им работа дошла да теглят наедно кола. И ето те са впрягат, напъват са, напрягат, ей тъй, че ще са пукнат чак, а пус...
Малък Пенчо - Петко Р. Славейков
Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…
Последна радост - Йордан Йовков
Градът бързо се подновяваше и растеше. Но все пак оставаха много улици, където още можеше да се видят тихи, едновремешни къщурки, скрити в гъстия листак на асми и овошки, обградени с високи кат?...