„Нещо черно е легнало в пътя ни“: текстът на „Съвест“ от Никола Фурнаджиев в трите ѝ части, „Мъка“, „Пред пролет“ и „Ужас“

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

Поетът се обръща към собствената си песен като към жена, която се завръща при него след дълго скитане: тук е поместен целият текст на творбата, без съкращения и без коментар между строфите. Стихотворението започва със завръщането, с наведената глава и с думите, че назад няма какво да се гледа. Оттам нататък следва дълга поредица от въпроси, с които говорещият изрежда местата, където песента е била без него и заедно с него: при бедния труженик в прихлупената изба, при селянина в полето, из тъмните балкани над гроба на великаните, пред развратницата и пред невинността. Средната част е разказ за самото преследване, за ревността и безсилието, за претърсените на миг пленени души и за онова, което търсенето на истината и на лъжата в тях оставя накрая. Последните строфи преобръщат посоката: от скитането се стига до върха на самотата и до финал, изграден върху образите на пламъка, дима и горенето. Творбата е удобна за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху символизма у Яворов и за наблюдение върху обръщението, реторичния въпрос и повторението като организиращи похвати.

1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ В) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Пловдив“ Б) „Да се завърнеш...“ B) „Помниш ли, помниш ли“ Г) „Спи градът“ 3. Кое от посочените произведения е сонет? A) „Тиха победа“

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Пълният текст на стихотворението „Писмо“ от Никола Вапцаров, поместен без съкращения и без коментар. Творбата започва с познатото обръщение към спомена за морето, машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак, и продължава с копнежа по далечните пристанища и по едрите звезди, а оттам стига до онова, което е останало от този копнеж. Страницата дава текста такъв, какъвто е, с оригиналната му строфична подредба и пунктуация. Тя е полезна, когато стихотворението трябва да се прочете наизуст, да се цитира точно в съчинение или в отговор на литературен въпрос, или да се провери как точно звучи даден стих, преди да бъде използван като опора в анализ. Тук няма да намерите анализ, тълкуване, въпроси или готови изводи. Има само творбата, но цялата и в достоверен вид, което при цитиране е по-важно от всяко обяснение. Стихотворението е сред най-често изучаваните творби на Вапцаров и се среща както в класни работи, така и в изпитни варианти, затова точният му текст трябва да е под ръка при всяка подготовка. Материалът е подходящ за заучаване наизуст, за точно цитиране при писане и за самостоятелен прочит преди работа върху анализ на стихотворението.

Четиридесет и три въпроса, четири раздела и две попълнени таблици. Всичко това по три стихотворения от един-единствен автор. Материалът съдържа въпроси и задачи с подробни отговори върху „Арменци“, „Две хубави очи“ и „В часа на синята мъгла“ от Пейо Яворов. Устройството е ясно и много улеснява работата. Първите три раздела следват трите творби поотделно, всяка със свой набор въпроси. Четвъртият е общ и свързва произведенията през централното понятие в тази поезия. Накрая идват двадесет въпроса за проверка на знанията, които обхващат и трите творби заедно. Ще получите въпроси от пет различни вида, което е и основното предимство на този набор пред обикновените помагала. Едните проверяват разбирането на конкретен образ или израз — какво означава дадена дума в контекста, откъде идва даден символ, каква е неговата функция в цялото. Другите изискват съпоставка: между две творби на същия автор, между Яворов и Ботев, между Яворов и Вазов. Такива задачи се падат често и се пишат трудно, а тук отговорите са напълно разгърнати. Третите излизат извън литературата: изискват проучване на символиката на един предмет в различни култури, включително в окултните учения от деветнадесети век. Това е задача за проект, а не за един час, и отговорът към нея е особено богат. Четвъртите са за лично разсъждение и позволяват на ученика да формулира собствено мнение, опирайки се на готов образец. Петите са за самия автор — за неговите избори, за псевдонима му, за мястото му в българската литература. Две от задачите са с таблици, дадени попълнени. Едната събира примери от текста по два мотива с обяснение на всеки. Другата съпоставя две състояния по пет признака. И двете се раздават направо и спестяват часове подготовка. Отговорите не са упътвания от два реда. Всеки е завършен текст с подредени доводи, годен за използване наготово при устно изпитване, в домашна работа или като част от съчинение. Няколко са изградени с номерирани точки и се възпроизвеждат по памет. Приведени са и цяло стихотворение, и откъси от други творби, така че не се налага да търсите текстовете другаде, докато работите. Езикът е ясен и достъпен. Всяко понятие се обяснява при първата си поява, а остарелите думи в цитатите са разтълкувани. Какво печелите като преподавател: набор за няколко часа и за няколко различни изпитвания, без да се повтаряте. Таблиците и въпросите за проверка се раздават направо, без преработка, а задачата с проучването върши работа като домашно за цяла седмица. Четвъртият раздел може да се използва и като основа за дискусия в клас. Какво печелите като ученик: отговор на почти всеки въпрос, който може да ви бъде зададен по трите творби, плюс готови съпоставки — точно каквито се искат при по-високите оценки. Годно за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос и за преговор преди класно. Три творби, четиридесет и три въпроса и нито един отговор, който да ви остави с усещането, че нещо още не е обяснено докрай.