Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 10 резултата
Есе по морален проблем: „Смехът като огледало: защо се смеем на Бай Ганьо“ – когато веселието изведнъж престане да бъде удобно (по книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
При първото четене смехът е лек и весел. При всяко следващо става по-тих, докато накрая се превърне в нещо съвсем друго. Есето по морален проблем тръгва от тази лична промяна и стига до тезата, ...
Есе по морален проблем: „Докато се надсмиваш над недостатъците си, все още имаш шанс“ – смехът като признание, а не като бягство (по книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов)
Един стар признак на здравето, който важи и за отделния човек, и за цял народ: способността да се смееш на себе си. Есето по морален проблем тръгва оттук и защитава тезата, че този смях е първата...
Изпяване на песента отново: пародията в литературата, значение, форма и исторически път
Един жанр живее от чужди книги и точно с това започва представянето на пародията като литературно понятие. Началото изяснява самото наименование и произхода му от гръцки, а след това очертав...
Смехът, който изобличава: сатирата в просвещенската култура, произходът на жанра и разликата между хумор, ирония и сарказъм, учебен обзор
Обзорен учебен текст за сатирата, който проследява жанра от най-древните му форми до върховете му през осемнадесети век. Началото обяснява основното свойство на сатирата, изобличаването чре...
„Сега месечината ще падне“: лунната загадка и абсурдите на цивилизацията, анализ на разказа „Лунатин!... Лунатин!... Лунатин!...“ от Светослав Минков
Анализ на разказа „Лунатин!... Лунатин!... Лунатин!...“, който тръгва от детското желание на героя месечината да падне и стига до цената, която цивилизацията плаща, когато то се сбъдне. В началот...
„Лебеницата“ и „вулканът“: хуморът и сатирата в повестта „Маминото детенце“ от Любен Каравелов, анализ на комичните средства и на героите
Смехът у Каравелов не е забавление, а оръжие, и точно оттук тръгва разработката: писателят иска да лекува „шугавото“ в обществото, а най-силното му средство е осмиването. В началото авторът н...
„В моята къща е рай“: домът и родът през погледа на сатирика, анализ на повестта „Маминото детенце“ от Любен Каравелов
Разработка върху сатиричния поглед на Любен Каравелов към дома и рода в повестта „Маминото детенце“. Началото поставя въпроса как безобидният смях прераства в отрицание на българските нра...
„Мерзко раболепие“: пълният текст на фейлетона „Сеятели на рабски чувства“ от Алеко Константинов
Пред теб е самият фейлетон, а не разказ за него: „Сеятели на рабски чувства“ на Алеко Константинов, поместен изцяло и завършващ с авторовата датировка от 1 октомври 1895 г. Текстът тръгва от дос...
„Ура, да живее амнистията“: пълният текст на втория фейлетон от „Разни хора, разни идеали“ на Алеко Константинов
Вторият фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали“ е поместен тук изцяло, така както го е написал Алеко Константинов, без съкращения и без коментар. Текстът е монолог на маса. Чашата се на...
Смехът като обвинителен акт: Алеко Константинов - анализ на фейлетоните, на „До Чикаго и назад“ и на „Пази, Боже, сляпо да прогледа“
Един писател вижда грозното около себе си и го превръща в смях, а смехът се оказва обвинителен акт срещу цяла една епоха. Обширната разработка върху Алеко Константинов събира на едно място тв...