Поезия на Христо Смирненски: списък на стихотворенията

1. Посочете НЕВЕРНИЯ отговор! Христо Смирненски се отличава от другите български поети с: а) излъчването на възторжена младост и очарование б) състраданието към унижените и оскърбените жертви на града в) опиянението на очакването на „бурята”, на „празника”, които ще променят света г) експресионистичните си творби 2. Смирненски наследява поетиката на

Стихотворението, дало заглавието на първата стихосбирка на Христо Смирненски, е поместено тук изцяло, в целия си строфичен ход. Картината започва от нощта, черна, зловеща и ледна като смърт, минава през димящите развалини, безокия демон на войната и грамадния кръст, който стърчи сред непрогледния мрак, и стига до хилядните тълпи, подгонени от яростта на златния бог. Последните стихове обръщат посоката: жаждата за въздух и светлина се събира в един копнеж и в призива, който дава името на творбата. Текстът е подходящ за наизустяване, за четене в час, за упражнения по анализ на лирическа творба и за точни цитати при интерпретативно съчинение или есе върху ранната поезия на Смирненски, върху темата за войната и за вярата в новия ден. Анализ не е добавен, за да остане мястото за собствения прочит.

Прочит, който тръгва от едно неудобно твърдение: че знанието ни за Христо Смирненски страда от недостатъчност и че поетът отдавна е сведен до няколко повтаряни теми и готови изводи. В началото е обяснено защо биографията и обществената дейност на Смирненски са останали слабо документирани: младият творец пише бързо, често без подпис или с псевдоними, импровизира и не пази преписи и архиви. Оттам разсъждението минава към матрицата, в която е вкаран поетът, и към онова, което тя оставя встрани. Показано е как в революционната му лирика хронологията е размита и как митология, история и настояще се преливат едно в друго, а Улицата, Градът, Свободата и Бъдещето се превръщат в обобщени понятия. Обсъдено е и старото недоумение около съжителството между символистичната форма и социалното съдържание. Отделно място е дадено на по-малко познати страни от творчеството: на руската тема отвъд най-известните стихотворения, на бохемските песни и на възможния паралел с Димчо Дебелянов, на хумора, сатирата и гротескните изображения. Същинската част разглежда Смирненски като градски поет и го поставя в традицията на българската градска поезия. Тук са контрастите на Града, обитателите на „Зимни вечери“ с техния студ, мъгла и нищета, двуизмерният свят на „Цветарка“ с витрините и осветените локали и обречените деца от „Братчетата на Гаврош“. Последният раздел е посветен на „Приказка за стълбата“: определянето ѝ като фейлетон или като есеистична проза, сблъсъкът между Момъка и Дявола и алегорията на стълбата. Смисълът на вложения рефрен е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Христо Смирненски, за теми върху града и социалната неправда, за анализ на „Приказка за стълбата“ и за подготовка на есе, интерпретативно съчинение или устен отговор.

1. Смирненски е типичен: А) романтичен поет Б) реалистичен поет В) символистичен поет Г) постсимволистичен поет 2. Посочете ВЯРНОТО твърдение. В поезията на Смирненски НЕ откриваме: А) Вазовата патриотична патетика Б) хумор В) пародиране на всички стилове на българската поезия Г) иронично отношение към света 3. В кой ред всички думи са образи-символи от поезията на

Кратка биографична справка за поета, чийто живот се побира в двадесет и пет години, а стиховете му остават сред най-четените в българската литература. Началото посочва истинското име на Христо Смирненски, родния му град и годината на раждане, ранното учение и преместването в София по здравословни причини. Обяснено е в чий дом живее момчето и с кои класици на художественото слово се среща лично още като ученик. Следва годината, в която семейството напуска опожарения роден град, установяването в София, училищата, в които се записва бъдещият поет, и работите, с които подпомага бедстващото си семейство. Същинската част представя творчеството: първите стихотворения и хумористичния талант, темите на зрялата поезия, „децата на града“ и заглавията, в които те живеят. Описано е и как пише Смирненски, къде и защо. Финалът съобщава от какво и на каква възраст умира поетът. Справката е подходяща за представяне на автора преди урок върху негово стихотворение, за отговор на въпрос за живота и творчеството му и за кратко въведение към поезията на града и бедността.

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.