Фолклорната приказка - характерни черти, видове и постоянните формули на разказването

Откъде идват приказките и защо, макар да знаем, че са измислица, продължаваме да им вярваме? Този учебен материал събира на едно място основното, което ученикът трябва да знае за приказката като вид словесно народно творчество. Началото обяснява връзката между мита и приказката и защо в нея истината и измислицата вървят заедно. Оттам текстът минава през времето и мястото на приказното действие и показва какъв смисъл се крие зад познатите формули „едно време“, „в едно царство“, „някога, някъде“. Следва преглед на героите и на техните обобщени качества, а после и на видовете приказки: фолклорни (за животни, битови и вълшебни), преразказани и авторски, с обяснение по какво се различават една от друга. Втората, по-подробна част е посветена на вълшебната приказка. Разгледано е как е изграден сюжетът ѝ и защо приключението е водещо в него, кое поставя героя на път и през какви изпитания минава той. Отделно е описано приказното пространство с неговите непознати места и странни същества, както и вълшебните помощници, които героят открива там. Финалната част систематизира участниците във вълшебния сюжет и ролята на всеки от тях, както и значението на вълшебните предмети за разграничаването на доброто от злото. Материалът е удобен за въвеждащ урок върху приказката, за преговор преди изпитване и като опора при работа върху конкретна приказка в час.

Защо в приказките лисицата винаги е хитра, вълкът глупав, а заекът страхлив, и защо никой не се учудва, че животните говорят? Този учебен разбор отговаря на такива въпроси, като подрежда особеностите на народните приказки за животни от произхода им до строежа на сюжета. В началото е обяснено какво представлява този вид фолклорен разказ и по какво се различава от вълшебната приказка, включително защо там животните само съпътстват героя, а тук самият човек присъства епизодично. Изведен е и основният художествен похват, върху който всичко се крепи. Следващата част е посветена на произхода: връзката с митологията, вярата в тотемните животни като родоначалници и покровители, кои животни са били смятани за свещени у различни народи и у тракийските и прабългарските племена, както и следите от тази почит в народния календар и в празниците. Отделно е разгледано мястото на животните в митологичните представи за устройството на света, разделен на горен, среден и долен свят, както и ролята им при осмислянето на месеците и сезоните. Същинската част се спира на персонажите: устойчивите качества, които им се приписват, случаите, в които тези качества се обръщат, роднинските връзки между героите и особеното място на лисицата като най-популярен образ в българските приказки за животни, включително сюжетите, в които тя е главно действащо лице, и темата за възмездието. Разгледано е и как в тези творби се появява човекът. Финалната част разглежда строежа: по-малкия обем, опростената сюжетна схема, редуването на разказ и диалог и смисъла на финалния епизод. Показано е и как съдържанието на много приказки може да се събере в една пословица. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху фолклора, за преговор на разликите между видовете приказки и за самостоятелна работа върху народното творчество.

Разработка върху народните приказки за животни и върху възпитателната роля, която те изпълняват от най-ранна детска възраст. Началото обяснява откъде идват тези приказки: от наблюденията на човека върху животните и от откриването на човешки черти у тях. След това е показано защо децата ги възприемат толкова живо и кои качества стоят зад най-често срещаните образи, между които лисицата и вълкът с неговите противоречиви черти. Централно място заема приказката „Вълк и лисица“ от нашия прозаичен народен епос. Проследени са срещите на гладния вълк с животните, които могат да утолят глада му, но се измъкват с хитро поставено условие, и какво следва за него след всяка от тези срещи. Отделно е разгледана срещата с лисицата, измамата, с която тя си служи, и подигравката, останала като поговорка. Разборът обръща внимание и на подредбата на епизодите: те не се нижат случайно, а следват вътрешна закономерност, която води до определен край. Финалната част извежда общото: алегоричният характер на приказките за животни, съчетаването на забавното със сериозното, ролята на диалога и на олицетворението и мястото на фолклора като извор на знание, мъдрост и житейски опит. Поуките и изводите остават в самия текст. Разработката е подходяща за час по литература върху народните приказки, за подготовка на устен отговор или писмена работа и за преговор на фолклорните жанрове.

Битовите приказки нямат змейове и вълшебни ябълки, а въпреки това остават сред най-разказваните. Този учебен разбор обяснява защо, като първо очертава жанра, а после го показва в действие върху две конкретни приказки. Първата част е теоретична. В нея са изведени източниците на битовата приказка, основните ѝ теми (трудолюбие и мързел, хитрост и глупост, измама и честност, богатство и сиромашия), отношенията, които тя изобразява, и хумористично-сатиричният елемент, който я отличава от вълшебната. Отделно е представен Хитър Петър с типичните за него сюжети и е обяснено какво от характера на българския селянин от миналото стои зад този образ. Следва разглеждане на строежа: какви са героите и защо отначало изглеждат простовати, кои лица се явяват отрицателни, как се изгражда началото, каква роля играе диалогът, защо повествованието тече по-бързо, отколкото във вълшебната приказка, и къде се появява хиперболизацията. Практическата част е посветена на две приказки. „Ученият син и неученият татко“ е разгледана като построена изцяло върху контраста: проследени са отношенията между бащата и сина след завръщането му, урокът, който старият човек му дава на софрата, и изводът за разликата между образование и житейска мъдрост. „Неволята“ е разгледана през задачата, която бащата поставя на двамата братя в гората, и през смисъла, който той разкрива едва накрая. Всяка от двете приказки е обвързана с пословица, която обобщава поуката ѝ, а финалът обяснява защо тези фолклорни творби продължават да въздействат възпитателно и днес. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху народните приказки, за преговор на разликите между битова и вълшебна приказка, за съчинение по поука от приказка и за самостоятелна работа върху народното творчество.

1. Пословиците и поговорките са: А) произведения, в които се разказва случка; Б) кратки народни умотворения, които изказват в обобщен вид някаква мъдрост; В) занимателни главоблъсканици. 2. Довършете пословиците и поговорките. А) Вълкът козината си мени, Б) Два остри камъка В) Казана дума - 3. Към кой вид се отнася народната приказка “Тримата братя и златната ябълка”? А) битови приказки; Б) приказки за животни; В) вълшебни приказки. 4. Образът на добрия юнак винаги присъства: А) в приказките

Трима братя тръгват за златна ябълка, а се връща само единият. Часът разгръща приказката за петокласници. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, а часът е предвиден за 40 минути. Ходът е разчертан на етапи. Пет минути отиват за встъпителна част с мотивация, като са описани дори влизането в клас и поздравът. Двадесет и седем минути са за въвеждане на новите знания. Първите две от тях са за жанра, автора и епохата, което при народната приказка изисква отделно обяснение, защото автор в обичайния смисъл няма. Нататък часът минава през заглавието, през сюжета стъпка по стъпка, през героите и през поуката, като на всеки етап е указано времето. Отделно е предвидено и как се говори за предателството между братята, без часът да се превърне в морализаторство. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се обяснява числото три в приказката: защо братята са трима, защо изпитанията са три и защо това не е случайност. Планът е подходящ за преподаване в 5. клас, за въвеждане във вълшебната приказка и като модел за собствен план.