Анализ на българските трудови народни песни по „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ и „Яно, море, Яно“
Зареждане на оценките…
Сред първите и най-старинни поетични творби, създадени от човека, Възникнали в процеса на труда, са трудовите народни песни.
В прастари времена, при извършването на някаква работа се пеели песни, за да се облекчи нейното извършване, да стане тя по-резултатна и спорна. При по-тежък физически труд като сеченето на дърва, пренасянето или вдигането на тежести и др., непосредствената цел на тези песни била да се уеднаквят движенията на колектива, за да станат ритмични и равномерни. Същността им се свеждала главно до ритъма, а оттук и тяхното съдържание било доста опростено. Основни елементи в него са звукоподражанията и ободрителните възгласи, ритмично повтарящи се и спомагащи за ускоряване на трудовата дейност.
Човекът достига до по-висока степен на обществено и културно развитие. А това води до по-голямо внимание към текста. Съдържанието се обогатява и изразява не само същността и характера на труда, но и мислите и чувствата, които вълнуват преките участници. Жизненият опит и духовният облик на човека постепенно се усложняват и също се отразяват в песните.
Те имат широко разпространение в нашия песенен фолклор, тъй като са посветени на различни видове труд. Няма поминък или професия, за които народът да не е създал песни, като започнем от основния поминък - земеделие и животновъдство, и стигнем до по-специални отрасли като медникарство и др.
Важно е да се отбележи съществената разлика между творбите за свободния и тежкия наемен труд. При първите, даже при трудни условия на работа, липсват песимистични мисли и настроения. Те бликат от радост и любов към труда.
В песните, посветени на земеделието, народът възпява всички моменти в него - от оранта и сеитбата до ожънването на последния клас. Има идеализация на труда и на извършващите го - орачът и първите му помощници - воловете, наричани с най-нежни епитети.
Главен цикъл, част от земеделския, са жетварските песни, изгубили постепенно в своето развитие обредния си характер. За голям брой от тях е характерен елегичният тон - показан е изнурителният труд по време на жътвата. Хората отиват по тъмно на работа, по тъмно се връщат. Търпят жега, измъчени са от умора и жажда.
В епохата на турското владичество съществуват непосилни форми на наемния труд - ангария, ратайство, гурбетчийство и румана (лятна полска работа, далеч от родното място). Песните изразяват мъката на народните маси, страданията, носталгията на гурбетчията по родина и близки. Те са тъжна картина на народната неволя и потискащата социална неправда, гневен протест срещу убийствения труд.
Съобразно вида селски труд се разграничават: жътварски, овчарски, седенкарски, гурбетчийски и др. песни.
В „Зажни, Ружо, тебе лека ръка” народният певец ни запознава с девойката Ружа, надарена с „весела снага ", „лека ръка" и приятен глас. Чрез диалога между нея и здравеца ние си представяме усилното време по жътва. Лятото е в своя разгар. Косачите са по ливадите, овчарите - по пасищата. Всеки си върши работата.
Поканата на дъхавото цвете към момата с красиво име, също на цвете, за надпяване създава празнично, тържествено настроение. Природните картини на зимния сезон с белия сняг и на лятото с дебелите сенки и кипящия полски труд ни правят съпричастни с обичта на Ружа към трудолюбивите овчари, моми, невести, с нейното уважение към стародавната традиция да се дари китка зелен здравец на момите, за да са винаги здрави.
Ние се потапяме в ликуващите, жизнеутвърждаващи чувства на песента. От нея лъха любовта на българина към родната земя, която го изхранва и поддържа неговото самочувствие на добър стопанин.
По тази плодоносна земя стъпват краката на гиздави девойки с приказни гласове. Техните песни галят като с лек ветрец отрудените люде. Неусетно денят преваля. Най-сетне те се прибират вкъщи, доволни от стореното. Ще си починат и на другия ден отново ще продължават. И пак неизменно ще ги следва сладкопойният Ружин глас:
Зажни, Ружо, тебе лека ръка,
лека ръка и весела снага;
леко замени, да е леко лето,
леко лето като леко перо.
Запей, Ружо, ти си гласовита,
леко пееш, далеком се чуе...
В далечната епоха на турското робство, по жътва, напускали моми загорки родния край и потегляли за Тракия или Добруджа, за да спечелят малко пари. От тъмно до тъмно те жънели, далеч от родители и близки. Тъгували по тях. Случвало се от изнурителната работа в горещините, от безводието и лошата храна да се разболеят и да умрат млади-зелени.
Една такава затрогваща песен, съхранена в народната памет и пята от много поколения жени, е „Яно, море, Яно!"
Според народния канон тя е обръщение - запев към Яна, нашата героиня.
Само тя остава жива, осемте й братя умират, един е болен. Мислено тя поема задължението да съобщи страшната вест на майка си. От мъка Яна изрича проклятие:
А ти Румания,
пуста останала, пуста
останала,
равна се сравнила!
Тези думи прозвучат като изстрел и са в рязък контраст с предишните мили спомени за скъпото Загоре, митичните два рога, които свирят и разтапят сърцата на жално пеещите моми...
Засвирили, ми са
два рога ковани
и два нековани.
Та не ми са били
два рога ковани,
току ми са били
две моми загорки -
от Загоре идват,
за Загоре плачат:
- Загоре, Загоре,
мило наше село,
лично, та обично,
яко хлебородно!
По дваж на година
жнеме и вършеме,
жнеме и вършеме,
косиме, береме
по триж на година
бял трендафил цъфти,
по триж на година
пчелите се роят!
Чрез въображаемия диалог вътрешното напрежение расте. Яна е уверена, че майчиното сърце ще прозре истината. А тя трябва категорично, но деликатно, да отговори на въпроса й къде са деветте й сина.
Дадоха ми, мале,
девет черни кърпи
и дадоха, мале,
девет черни пера.
Това са образи символи, които придават морално-философска дълбочина и поетично извисяване. Символ на смъртта е черният цвят на кърпите и перата. Ала тази зловеща дума въобще не е употребена. С първия отговор „вси се изжениха" дъщерята намеква за страшната сватба. Тогава майката сама ще се досети какво се е случило.
В песента ярко е откроено народното отношение към труда, както и съчувствието на хората към участта на неговите синове и дъщери.
Свързани материали
Анализ на трудовите народни песни „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ и „Яно, море, Яно!“
Жътвата започва с песен, а не с работа: първите класове отрязва момата с „лека ръка“, защото от нейната ръка според поверието зависи цялото лято. Оттук тръгва разработката върху двете трудови народни песни „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“ и „Яно, море, Яно!“. Уводът обяснява откъде идват трудовите песни, защо са лирически, а не описателни, и какво разкриват за отношението на българина към труда, докато той носи радост, а не принуда. Първата част разглежда песента за Ружа: поверието за леката ръка, значението на името, взето от нежното цвете, и начина, по който радостта на девойката се разнася до косача, овчаря и здравеца. Изтълкувани са алегорията и олицетворението на ружата и здравеца, похватът „песен в песента“ и защо здравецът е „ергенско цвеке“, а ружата е цвете за моми и невести. Втората част минава към противоположното настроение: елегичната песен за Яна и деветте ѝ братя жътвари. Проследени са отрицателното сравнение с двата рога в началото, лирическото обръщение към родното Загоре, хиперболизираната картина на плодородието, градацията „по дваж“ и „по триж на година“ и контрастът с чуждата Руманѝя заедно с повторената клетва. Финалната част се спира на най-трудния момент в песента: как Яна ще каже на майка си за случилото се, и на фолклорния похват, чрез който смъртта се назовава като женитба. Изводът за силата на българката е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за анализ на трудовите народни песни, за упражнение върху художествените похвати в народната песен и за подготовка по темите за труда, родното място и семейството.
Обредните песни и отношението към живота, света и природата, учебен разбор
Пътеводител през българските обредни песни: откъде идват, защо са се пеели и какво разкриват за отношението на човека към живота, света и природата. Началото поставя песните в тяхната среда: празничните обичаи, родовообщинния бит и зависимостта на човека от природните стихии, магическата вяра в силата на словото и култа към предците. Оттук изложението обяснява как след покръстването езическото и християнското се преплитат и защо обредната поезия не е изцяло религиозна, а е свързана с всекидневните грижи на земеделеца и скотовъдеца. Същинската част подрежда песните в две големи групи. Първата следва земеделския календар и годишния кръговрат със зимния, пролетния, летния и по-краткия есенен цикъл. Втората обхваща семейно-обредните песни, събрани около трите повратни момента в живота: раждането, женитбата и смъртта, всеки със своите обреди и вярвания, включително орисниците, пожеланията за новороденото и погребалните обичаи. Най-подробно разгледаната група са сватбените песни. Проследени са обичаите около грабежа и откупването на момата, образът на невястата и раздялата с бащиния дом, а една кратка сватбена песен е разчетена в детайли: строеж, интонация, поанта, както и оценката на Пенчо Славейков за силата на народната лирическа песен. Отделно място е отредено на календарно-обредните песни с техните обръщения, припеви и благословии. Разгледани са великденските хороводни песни, Гергьовден с обичаите по ниви, стада и люлки, а най-обстойно Коледа и Бъдни вечер: коледуването, обредните хлябове, постната трапеза и обредът с бъдника, придружен от текста на песен, разчетена ред по ред. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за преговор преди изпитване и класна работа, за реферат върху българските празници и обичаи и за самостоятелна работа върху конкретните обредни песни, които се изучават в училище.
ТЕСТ. Входно равнище. Български език – 6 клас (Вариант 3)
Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1 до 4. Българските народни песни са едни от най-хубавите в Европа. С реализма на картините, пресъздаващи бита, обичаите и вярванията на народа ни, те вълнуват с богатата си ритмика и мелодика както млади, така и стари. Как възниква българската народна песен? Първоначално зад всяка фолклорна творба стои един-единствен създател, който остава неизвестен до наши дни, тъй като народните творби се разпространяват по устен път. Създадена веднъж, песента търпи
Анализ на битовите народни песни „Два са бора ред поредом расли“ и „У Недини слънце грее“
Пътеводител през два от най-обичаните образци на битовата ни лирика, събрани в един разбор. Началото очертава почвата, от която израстват тези песни: хорото, седянката, сватбата, лазаруването и коледуването, и обяснява защо мотивите им остават разбираеми за всяка епоха. Първата половина е посветена на песента „Два са бора ред поредом расли“. Проследени са двете ѝ части, природната и битовата картина, разчетено е защо певецът избира точно бора и елата и как отрицателното сравнение прехвърля моста между дърветата и хората. Отделно внимание е отделено на звуковата и смисловата връзка между името на сестрата и растението, което я представя, както и на въпроса какво остава от девойката, когато братята ѝ не са до нея. Втората половина разглежда „У Недини слънце грее“ и следи образа на Неда в развитие: безгрижното моминство в бащината къща и живота след сватбата. Показано е как огледалната композиция и контрастът работят една срещу друг, как двойните епитети рисуват хубостта на девойката и как същите тези епитети по-късно я показват променена. Разгледани са и двата съвета, които песента отправя, единият към девойките, другият към момците. Финалът обобщава какво утвърждават битовите песни за човешките взаимоотношения и подкрепя наблюденията с мнението на Пенчо Славейков за народната песен. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху българския фолклор, за съчинение върху образа на българката и за преговор на изразните средства в народната песен: отрицателно сравнение, постоянен и двоен епитет, символ.
Разработка върху историческите народни песни, от похода на цар Иван Шишман до Балканджи Йово
Обзорна разработка върху историческите народни песни: какво отличава този дял от фолклора и защо тъкмо той е най-прякото доказателство за връзката между историята на един народ и неговата поезия. В началото песните са сравнени с юнашките. Показано е защо в тях няма митологични същества и старинни вярвания, откъде идва по-голямата им историческа конкретност и защо въпреки това от тях не бива да се иска документална точност. Обяснени са и анахронизмите, разместените имена и събития, като последица от устното предаване по памет. Следва подреждането на песните по тематични групи и по епохите, за които разказват, от превземането на България от турците и последните Шишмановци до националноосвободителните движения и войните. Същинската част се спира на две творби. Първата е песента за похода на цар Иван Шишман, започваща с „Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила“: разгледани са военната картина, веригата сравнения за войската, мястото на сражението в Софийско поле и това как народният певец е оценил владетелите си, без да ги идеализира. Втората е песента за Балканджи Йово, четена през композицията, изградена почти изцяло върху диалога, и през пестеливостта, с която е предадена трагедията на брата и сестрата. Финалната част обобщава какво е значението на тези песни за възпитанието и защо те остават сред най-силните художествени постижения на народното творчество. Разработката е подходяща за преговор върху фолклорния дял, за отговор на литературен въпрос и за подготовка на съчинение върху народната песен и историята.
Митическите народни песни: свят, населен със самодиви и змейове, анализ на копнежа за красота и на изпълнения дълг в „Славки си рожба не трае“ и „Троица братя града градяха“
Обзор на митическите народни песни, който първо очертава света, в който те възникват, а после се спира на две конкретни творби. В началото е обяснено защо тези песни са сред най-древните във фолклора ни, каква форма имат повечето от тях и по какви следи съдим за старите вярвания на българина. Изброени са съществата, които населяват песните, и типовете случки, около които те се въртят: отношенията на човека със слънцето и месеца, превръщанията, вгражданията, сбъдването на сънища и клетви. Следва разсъждение за отношението между човека и природата в тези песни: страхът от враждебните сили, но и дързостта да им се противопостави, какъв изход имат тези двубои и какво следва от него за общата картина на живота. Първата разгледана песен е „Славки си рожба не трае“. Проследени са мотивът за бездетието, страхът на майката за красотата на дъщеря ѝ и хитростта, с която се опитва да я опази, срещата със слънцето и обредната картина на Гергьовден, както и недоразумението, което променя всичко. Изводът е формулиран кратко и в него личи гордостта на народния творец. Втората е баладата за вградената невеста „Троица братя града градяха“. Обяснено е вярването, върху което тя стъпва, и как то се отразява в сюжета: обетът на братята, единственият, който запазва тайната, и измамата на строежа. Отделно е откроено онова, което е озадачавало поколения читатели: примирението на героинята и молбата, с която тя се обръща към зидарите. Текстът е подходящ за подготовка върху фолклора и митологичните представи на българина, за съчинение или устен отговор върху мотива за вградената невеста и за преговор върху народните песни.