Тест по литература: Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“ – обръщението на „ти“, ъгълът и ниско дръпнатият каскет (23 задачи с отговори)

Град, който свети с всичките си витрини, и деца, които стоят пред тях с празни ръце – върху този сблъсък е построено стихотворението и върху него е построен и този тест. Двадесет и три задачи проверяват дали ученикът разчита творбата като обвинение, отправено към цял начин на живот, а не като тъжна градска картина. Началните условия изясняват основите: какво подсказва самото заглавие, коя е водещата тема и какво чувство преобладава в гласа на лирическия говорител. Оттук нататък задачите се движат по посока на все по-фин анализ. Отделен смислов кръг е посветен на образа на града. Проверява се защо той е представен като живо същество със свой характер, каква е ролята на многобройните въпроси, отправени към него, и какъв е градският пейзаж, изграден в творбата – ярък отвън и безучастен към слабите. Задачите изискват разбиране, че одухотворяването тук има точно определена цел, а не украсна функция. Няколко условия работят с ключовите образи. Изисква се тълкуване на светлините, които греят, без да топлят, и на витрините, зад чието стъкло стоят мечти, недостижими за героите. Отделно се проверява смисълът на повторението, което подсказва, че целият блясък е напразен пред една неразрешена несправедливост. Самите герои са предмет на няколко задачи: кои са те, какво изразяват лицата и очите им и какъв смисъл носи определението за незаслужена обида. Проверява се и композиционният похват, при който началната строфа се връща в края и затваря творбата в кръг без изход. Отделни условия въвеждат литературни понятия и знания за автора: значението на думата мотив, кой мотив е водещ в творбата, псевдонимът на поета, времето, с което е свързано творчеството му, и мястото на стихотворението сред другите му произведения за градските деца. Работата завършва с три задачи за писмен отговор. Едната изисква разсъждение върху смисъла на обвинението към града, втората – откриване на израз, в който се смесват пряко и преносно значение, и обяснение какво внушава той, третата – наблюдение върху необичайния словоред и преценка какво постига поетът с него. Тези задачи развиват умение за самостоятелен анализ на художествен текст. Задачите с избираем отговор са построени така, че всяка от четирите възможности да звучи допустимо при бегъл прочит. Разликата между тях е в тълкуването, затова наизустеното съдържание не е достатъчно – необходимо е ученикът да е вникнал в смисъла на образите. Обобщаващите условия извеждат посланието на творбата и назовават конфликта, който я движи. Именно към тях водят всички предходни въпроси, така че тестът има ясна вътрешна логика и може да се използва като план за анализ в час. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на творбата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците свързват художественото средство със смисъла, а ученикът получава сигурна опора за устно изпитване, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.

Една дума решава смисъла на цялото стихотворение: „всуе“. Всичко, което блести в него, блести напразно – и точно този извод трябва да бъде изведен от ученика. Настоящият тест го подготвя стъпка по стъпка чрез двадесет и три задачи, които съчетават проверка на знания за автора, на разбирането на текста и на владеенето на литературните понятия. Началните условия са биографични. Проверява се кога живее поетът, какво име стои зад известния псевдоним, къде е родно неговото място, кога е създадена творбата и към кой поетически цикъл принадлежи тя. Тези задачи дават на ученика опората, без която анализът остава повърхностен. Следващият смислов кръг е посветен на съдържанието. Изисква се назоваване на основния проблем, определяне на ролята на града в творбата и обяснение на контраста, върху който е изградена цялата картина. Отделно се проверява разбирането кои са героите и какво е станало с тях – деца, изоставени и подведени рано от живота. Значително място заемат задачите за езика на творбата. Проверява се значението на архаичната дума в един от най-важните стихове, разпознаването на олицетворението при описанието на града, откриването на израз със смесено пряко и преносно значение и разпознаването на необичаен словоред, чрез който обвинението звучи по-остро. Тези условия въвеждат ученика в анализа на художествените средства по достъпен начин. Няколко задачи се спират на композицията и на въздействието: какво постига връщането на началната строфа в края, какъв тон преобладава в текста, какво предизвикателство отправя творбата към читателя и кое послание стои най-близо до нейния смисъл. Отделно се определя и жанрът. Работата завършва с три задачи за писмен отговор. Едната изисква обяснение на значението на ключовата дума и на нейната роля, втората – разсъждение върху въздействието на витрините върху чувствата на героите, третата – откриване на пример за необичаен словоред и преценка какъв ефект постига той. Тези задачи развиват умение да се говори за художествен текст с точни понятия. Съчетаването на трите вида проверка в един тест е предимството му: ученикът не може да мине само със заучени дати, нито само с общо впечатление от текста. Всяка от двадесет и трите задачи изисква нещо различно, а заедно те очертават пълна картина на подготовката. Възможностите за отговор са премислено близки и всяка от тях звучи допустимо при бегъл прочит. Затова изборът изисква вглеждане, а грешката веднага показва къде точно е пропускът – в знанието за автора, в разбирането на образа или в понятието. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи, показващи как се строи кратко и точно разсъждение. Условията са кратки и съобразени с възрастта, а езикът им е ясен и без излишни усложнения. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на творбата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят получава ясна представа дали учениците свързват биографичното знание с разбирането на текста, а ученикът – опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.

Учениците влизат в часа с уговорката да четат като детективи и да следят какво им подсказва всяка дума. Планът започва с ясно формулирани цели за края на часа и с кратко въведение, а оттам минава през разговор за града като образ и през кратка част за автора и времето, в което той пише. Първото четене е обвързано с въпрос за първите впечатления, след което часът се спира на заглавието, на това кой е Гаврош и какво добавя думата братчета. Отделни блокове са посветени на двата основни образа, на лирическия говорител и на конфликта в творбата, както и на съвпадението между първата и последната строфа. Най-обширната част въвежда понятието мотив и разглежда четири мотива с готови въпроси и очаквани отговори. Следват два практически раздела за преносното значение и за необичайния словоред, с конкретни изрази за обсъждане в клас. Всяка стъпка е дадена с думите на учителя, с въпрос към класа, с очакваните отговори и с ориентировъчно време. Часът завършва с формулиране на посланието, с кратка устна проверка и с домашна работа по избор от две задачи. Планът е подходящ за учители, за стажанти и за бърза подготовка на урок върху творбата.

Един старец говори, а зад думите му се разгръща цял спор за това какво прави живота смислен. Настоящият тест проверява дали ученикът е чул не само какво казва героят, но и как го казва — защото при Хайтов формата на речта е част от посланието. Съдържа двадесет и три задачи. Първите двадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора. Формулировките са разгърнати и близки по смисъл, което изисква действително познаване на текста и прави теста подходящ за клас с добра подготовка или за подготовка за изпитване с повишени изисквания. Началните задачи разглеждат строежа на творбата: ефекта от обръщението към слушателя, организацията на времето като редуване на спомени и настояще, ритъма на разказването. Отделно място е отредено на речевата характеристика — на фразеологизмите в езика на героя и на противопоставянето между неговия начин на говорене и този на младите. Следваща група задачи е посветена на образите и символите: звуковата картина на града, вратата в стария дом, ливадката, изразът, с който героят описва жилището си. Разгледан е и спорът за една дума, който на пръв поглед е езиков, а всъщност е ценностен, както и мотивът за имената като знак за прекъсната родова връзка. Други въпроси се отнасят до вътрешния конфликт на героя, до функцията на медицинската лексика, до противопоставянето между човека и вещите, до ролята на реторичните въпроси и до мястото на природата в ценностната система на разказа. Включени са и задачи за смисъла на финалното решение и за мястото на автора в българската литература. Трите отворени задачи с готови редове за писане изискват обоснован отговор с конкретни опори: за представянето на града като затвор за духа чрез два художествени детайла, за приноса на епизода с птицата към разбирането за достойнство и за разликата между материалната грижа и истинската близост. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към отворените са дадени примерни отговори с цитирани изрази от текста. За учителя тестът е готов за час за упражнение, за писмено изпитване или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е практика в анализ на композиция, речева характеристика и символика.

Разказът на Хайтов се държи изцяло върху един глас — този на стареца, който говори. Затова и проверката върху него трябва да следи не толкова събитията, колкото речта, детайла и внушението. Настоящият тест е съставен именно така. Съдържа двадесет и три задачи. Първите двадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора, формулирани кратко и ясно, което го прави удобен за работа в клас с различно равнище на подготовка. Началните въпроси са посветени на начина на разказване: как встъпителното обръщение изгражда отношението с читателя, как се променя ритъмът на речта според състоянието на героя и каква е функцията на иронията в неговите подмятания. Оттук вниманието се насочва към битовите детайли, зад които стои същинският конфликт — дребните забрани, представата за свободното време, вечерите пред телевизора. Следваща група задачи разглежда символите в текста: понятието, с което героят описва своя нов дом, вратата в стария дом като носител на природен ритъм, значението на самото заглавие и посланието на епизода с птицата. Отделно място е отредено на спора за една дума, който на пръв поглед е езиков, а всъщност е ценностен, и на епизода с ливадата. Други въпроси се отнасят до езика на младите като характеристика, до присъствието на природата в текста, до състоянието, което издават нощните мисли на героя, и до най-осезаемия знак за прекъсната връзка с рода. Включена е и задача за мястото на автора в българската литература. Трите отворени задачи с готови редове за писане изискват обоснован отговор с конкретни опори: за влиянието на градската среда върху семейните отношения чрез посочени детайли, за въздействието на реторичните въпроси с пример и тълкуване, и за разбирането на труда като лек във връзка с основната идея. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към отворените са дадени примерни отговори — годни за критерий при оценяване и за образец пред класа. За учителя тестът е готов за час за упражнение, за писмено изпитване или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е практика в разчитане на подтекст и символика в текст, изграден като жива устна изповед.

Този вариант е насочен най-вече към художествената страна на творбата – кой похват къде работи и какъв ефект постига. Наред с това проверява и разбирането на общата идея, така че анализът на средствата да не остане самоцелен. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси са върху позицията на говорителя и върху смисъла на изброяването, което обединява различни социални групи в едно цяло. Следват задачи за ефекта на грубите битови детайли, за функцията на повторените въпроси и за противопоставянето между външната рамка и липсващото в нея съдържание. По-нататък се разглеждат сезонните образи, разривът между поколенията, значението на един жест на отказ и символът на очакването. Отделна група въпроси е върху художествените средства – какво постига олицетворението на времето, защо изказът е определен като суров, кое сравнение внушава масовост и кой образ най-точно предава общата участ. Заключителните задачи засягат отказа от признание, смисъла на финалното искане, доминиращото време в творбата, водещата антитеза, посланието към бъдещите поколения и тона на последните стихове. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение какво липсва в официалните исторически съчинения и защо това е проблем за паметта, подбор на два битови образа с коментар как променят отношението на читателя и тълкуване на формулата за простите думи – какво изключва и какво включва тя. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху творбата, за упражнение след анализа и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преимуществото на този вариант е, че свързва похвата с ефекта. Не се пита само кое сравнение или коя метафора е употребена, а какво постига тя в конкретния стих. Така разпознаването на художествените средства престава да бъде отделно упражнение и се превръща в част от тълкуването. Особено полезна е задачата за битовите детайли. Именно те правят страданието в творбата осезаемо и обясняват защо текстът въздейства толкова силно, без да прибягва до патетика. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък анализ по строфи, а примерните решения на отворените задачи показват как наблюдението върху детайл се превръща в извод за цялата творба.