Тест по български език за 5. клас: „Видове изречения по състав“ – 15 задачи с отговори от подлога и сказуемото до сложното изречение

Този тест пита два вида неща: какво знаеш и какво можеш. Едните задачи проверяват определения и твърдения, а другите изискват те да бъдат приложени върху конкретно изречение. Осемнадесет задачи с изборен отговор, следвани от отговорите към всяка. Първият кръг е за видовете сказуеми. Три задачи се въртят около съставното именно сказуемо и го подхождат от различни страни – веднъж се търси изречението, в което то присъства, друг път изречението, в което го няма, а трети път то трябва да бъде отличено сред други съставни конструкции, които външно му приличат. Това последователно връщане към едно и също понятие е добър начин то да се затвърди. Вторият кръг е за обособените части. Задачите обхващат кои части на изречението могат да бъдат обособени и кои не, с какви препинателни знаци се отделят и кое твърдение за тях не отговаря на истината. Към тях е добавена и практическа задача – да се открие изречението с пунктуационна грешка при обособяване. Третият кръг е върху видовете сложни изречения. Проверява се разпознаването на сложното съставно и на сложното смесено изречение, от колко прости изречения може да се състои то и какво свързване е възможно между частите му. Тук отново се редуват теоретични и практически задачи. Четвъртият кръг е пунктуационен и е сред най-трудните. В него се търси ту изречението с грешка, ту единственото безупречно, като случаите са подбрани така, че да покриват различни съюзи и различни позиции на подчиненото изречение. Задачите изискват внимателен прочит, защото грешката често е една запетая встрани. Подредбата върви от частта към цялото: първо сказуемото, после второстепенните обособени части, след това цялото сложно изречение и накрая начините, по които в него влиза чужд глас. Отделно място заемат двете задачи за връзката между думите в словосъчетанието – да се посочи изразът с подчинителна връзка и обратно, редът, в който такава връзка липсва. Тази проверка се пропуска често, а е основа за разбирането на строежа на изречението. Особено ценна е задачата за цитирането. В нея трябва да се открие грешно оформеният цитат сред четири примера, взети от познати литературни текстове. Тя свързва граматиката с реалното писане на съчинение и е от малкото места, където това умение се проверява целенасочено. Последните задачи са за чуждата реч – кои са начините за предаването ѝ в художествен текст и как пряката реч се отделя от авторовата. С тях темата се затваря. Отговорите на всичките осемнадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова контролна работа върху темата – за текущо оценяване, за упражнение в час или за домашна работа, с осигурени отговори и с обхват, който покрива целия раздел. На ученика материалът е самопроверка преди контролно: показва дали различава видовете сказуеми и изречения, дали владее пунктуацията при обособяване и при сложно изречение и дали умее да оформи цитат правилно.

Синтаксисът не се проверява с определения, а с изречения, които трябва да бъдат разчетени. Тази контролна работа тръгва точно оттам: осемнадесет задачи върху раздела „Изречението в текста“, в които всяко правило се търси вътре в конкретен пример. Началото е свързан художествен откъс и пет задачи към него. Върху един и същ текст последователно се определят видът на сказуемите, броят на обособените части, строежът на първото изречение, възможността за синонимна замяна на част от него и видовете изречения по състав, които в него липсват. Това е задача от изпитен тип – работи се с реален текст, а не с изкуствено съставени примери. Оттам проверката се разгръща по темите на раздела. Отделни задачи са посветени на разграничаването на съставно глаголно от съставно именно сказуемо, при това с изречения, в които сходни глаголни форми стоят една до друга и различаването изисква вникване, а не разпознаване по образец. Друг блок работи с обособените части – техния вид, откриването им сред близки по строеж изречения и пунктуационното им оформяне. Сложното изречение получава подобаващо място. Проверява се отграничаването на главно от подчинено изречение по номерирани части, разпознаването на сложно смесено сред сложно съчинено и сложно съставно, както и обратната задача – в кой ред такова изречение няма. Формулировките редуват положителна и отрицателна логика, така че отговорът да не се налучква. Финалният блок е върху цитирането – какво представлява цитатът, как се оформя правилно и кога кавичките изпълняват друга функция. Тук примерите стъпват на изучени литературни творби, което свързва езиковите знания с работата върху художествен текст и с изискванията към писмените ученически работи. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначен верен отговор, а отговорите са приложени накрая – проверката и точкуването отнемат минути. За учителя това е готова контролна работа без нужда от подготовка. Обхваща целия раздел в оценима форма, съчетава работа с текст и работа с отделни изречения и показва веднага дали затруднението е при сказуемото, при обособяването или при сложното изречение. Първите пет задачи вършат работа и самостоятелно, като кратко упражнение по анализ на текст. За ученика е реална подготовка – както за контролното, така и за формата на изпитните задачи. Позволява самопроверка по приложените отговори, изяснява най-често бърканите видове сказуемо и сложни изречения и затвърждава правилата за цитиране, които потрябват при всяко писмено изложение върху литературна творба.

Петнадесет кратки задачи, които за няколко минути показват дали основите са налице. Материалът е компактен, но обхваща най-съществените неща от синтаксиса, морфологията и пунктуацията – с приложени отговори и с обяснения там, където е нужно. Началото е при понятията. Първите задачи проверяват какво точно правим, когато определяме частите на изречението, и кои са главните части. Това са въпроси, които изглеждат елементарни, а всъщност отсяват онези, които бъркат синтактичния с морфологичния разбор. Следва блокът за видовете изречения. Разграничават се просто кратко и просто разширено изречение, а две от задачите изискват работа с цял свързан текст: да се преброят простите изречения в него и да се посочи кое е сложно съчинено. Този формат е далеч по-труден от разпознаването в отделно изречение и точно затова е сред най-ценните задачи в теста. Отделни задачи разглеждат еднородните части и вида на сложното съчинено изречение според смисловата връзка между простите – съединителна, противопоставителна или разделителна. Практическата линия е сред най-полезните в материала. Три задачи поставят изречения с допуснати грешки и изискват да се преброят – веднъж правописните, веднъж пунктуационните – а друга задача изисква да се посочи изречението, което се нуждае от редактиране чрез добавяне на липсваща част. Този тип работа развива редакторско око и е най-близка до реалната писмена работа, при която грешките трябва да се забележат сами. Правописният блок е фокусиран върху две от най-честите грешки: пълния и краткия член при съществителни от мъжки род и удвоените съгласни при прилагателни имена и при членувани съществителни от женски род. Всички задачи са с по три възможности и еднозначно решение. Отговорите са приложени накрая, като при задачите с грешки е изписан и целият поправен вариант на изречението, а при правописните – формулирано е самото правило. Така проверката се превръща в кратък преговор. За учителя това е готова бърза проверка, която се събира на един лист и се оценява за минути. Подходяща е за начало на час, за преговор преди контролно или за диагностика какво е усвоено от предходния раздел. Може да се използва цяла или на части. За ученика ползата е ясна. Задачите обхождат основите, без които не се минава нататък, а обясненията към отговорите изясняват точно онези правила, които се смесват най-често. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.

Седемнадесет задачи, а най-ценното в тях е един похват: едни и същи думи се повтарят в няколко поредни изречения, но всеки път изпълняват различна служба. Именно тази поредица прави контролната работа различна от обичайните. Ученикът вижда, че две имена могат да бъдат подлози в едното изречение, допълнения в другото и определения в третото – и че разликата е само в устройството на изречението, не в самите думи. Материалът е върху еднородните части и сложното съчинено изречение, събран на три страници. Началото е с разпознаване. Три задачи изискват да се открие изречението с еднородни части, изречението без такива и редът, в който определенията са еднородни. Още тук се появява разграничението, което създава най-много затруднения: кога две сказуеми правят изречението сложно и кога имаме еднородни части. Оттам следва блокът за пунктуацията – четири задачи, разпределени в целия тест. Проверяват се запетаята при повтарящ се съюз, при съпоставителни съюзи и при изброяване, а сред възможностите винаги стоят изречения, които изглеждат правилно оформени. Средището са четирите поредни задачи с еднакви думи в различни служби. При всяка се търси конкретен вид еднородни части – определения, подлози, обстоятелствени пояснения, – а изреченията са построени така, че отговорът зависи от синтактичен разбор, а не от догадка. Особено находчива е задачата, при която сред четири изречения с обстоятелствени пояснения трябва да се посочи онова, в което те не са еднородни. Разграничение, което иначе се обяснява трудно. Финалната част е върху отношенията между простите изречения в сложното съчинено. Четири задачи разглеждат последователни действия, редуващи се действия и случая, при който само едно от действията е възможно. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове спират до разпознаването на сложното съчинено; тук се иска да се определи и какво отношение свързва частите му. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до седемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за цял раздел, която не изисква никаква подготовка и се проверява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за сложното съчинено изречение. За ученика ползата е ясна: синтаксисът е упражнен в седемнадесет различни положения, а поредицата с еднакви думи показва нагледно от какво зависи службата на една дума в изречението. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Петнадесет задачи, а последните пет искат нещо, което тестовете обикновено спестяват – ученикът да напише отговора сам. Именно това деление е основното предимство. Първата част е с избираем отговор, втората изисква разпознаване и записване, а разликата между тях е и разликата между това да познаеш и да знаеш. В затворената част въпросите се движат от общото към частното. Тръгва се от най-широкото – кои са частите на речта – и се стига до значението на една-единствена дума. Между тях са глаголните времена, числителните бройни и редни имена, видът на изречението по цел на общуване и начините за редактиране, като последният въпрос е с обърната формулировка и търси онова, което не е начин за редактиране. Правописните и граматичните капани са подбрани от най-упоритите. Единият въпрос противопоставя две изречения, в които една и съща двойка думи веднъж се пише слято, а веднъж разделно. Другият проверява пълния и краткия член при съществително от мъжки род, като грешката е скрита в третото изречение и се забелязва само при внимателно четене. Отворената част е кратка, но покрива четири различни умения. Изисква се да се посочат подлогът и сказуемото в изречение, в което подлогът е местоимение – случай, който бърка мнозина. Следват граматичните признаци на глагол и на съществително име, а последната задача пита защо конкретна дума се пише по определен начин. Тук отговорът не е форма, а обяснение – и точно той показва дали правилото е разбрано, или е запомнено. Приложените отговори са изписани и за отворените задачи, включително с пълните граматични характеристики и с обосновката към правописния въпрос. Обхватът е широк за толкова кратък тест: части на речта, време и лице на глагола, вид на изречението, лексикално значение, синоними и антоними, сложни думи, членуване, слято и разделно писане, главни части на изречението. Учителят получава бърза проверка, която се събира на един лист; ученикът – упражнение, при което половината задачи няма как да бъдат налучкани.

Обобщението на темата за изречението изисква ученикът да съчетае две различни умения — да разпознава частите на изречението и да ги пунктуира правилно. Точно на това е посветен настоящият тест: 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности, подредени така, че трудността да нараства постепенно. Началото проверява познанията върху частите на изречението, но с по-аналитични формулировки от обичайните. Задачите изискват допълнението да бъде разпознато чрез възможността да се замести с кратка местоименна форма, обстоятелственото пояснение — по въпроса, на който отговаря, а определението — включително когато е изразено чрез словосъчетание с предлог. Отделен въпрос е посветен на разширения подлог, а друг проверява умението в едно изречение да се различат едновременно допълнение и обстоятелствено пояснение, без да се смесват с определенията. Средната част въвежда еднородните части. Тук задачите обхващат еднородни допълнения, еднородни обстоятелствени пояснения от един и същ вид, еднородни определения и еднородни подлози, както и по-фините случаи, в които две части след сказуемото само изглеждат еднородни, но отговарят на различни въпроси. Включена е и задача за определения, които не се разделят със запетая, макар и да поясняват едно и също съществително — един от най-често погрешно решаваните случаи. Проверяват се и двойките съюзи, свързващи еднородни части, и значенията, които те внасят: редуване, изключване, отрицание, съчетаване. Следващият смислов блок е пунктуационен. Задачите обхващат запетаята при еднородни части и при противопоставяне, случаите, в които запетая не се пише, употребата на двоеточие след обобщаваща дума пред изброяване и поставянето на точка и запетая между по-самостоятелни части. Няколко въпроса са с обърната формулировка — търси се изречението, в което няма допусната грешка, което изисква не разпознаване на правило, а реален контрол върху написаното. Финалната част на теста е върху сложното изречение. Проверяват се броенето на сказуемите като начин за отличаване на просто от сложно изречение, сложното съчинено изречение със съюз и безсъюзното сложно съчинено, отношението между действията в частите му, както и разграничаването на сложно съчинено от сложно съставно изречение. Включена е и задача върху смислово отношение между еднородни части — кога една дума е вид на другата и защо това променя изброяването. Материалът завършва с раздел с верни отговори и кратки обяснения. Към всеки от 25-те въпроса е добавено пояснение в едно-две изречения — не само кой е верният отговор, но и на какъв въпрос отговаря съответната част или кое правило определя пунктуацията. Погрешните възможности в задачите са построени върху типични ученически грешки, така че резултатът показва къде точно е пропускът. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителен урок, за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа — без съставяне на задачи и без изготвяне на ключ за проверка. Задачите се разделят удобно на три групи: части на изречението, еднородни части и пунктуация, сложно изречение. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Решава се сравнително бързо, обясненията позволяват работа без чужда помощ, а обхватът му го прави подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на пунктуационните правила при еднородни части и при сложно изречение.