Анализ на Сонет 91 и Сонет 130 от Уилям Шекспир

Двата сонета са разгледани поотделно и с много съпоставки. Началото представя Уилям Шекспир като най-ярък представител на английската литература от епохата на Ренесанса. Следва раздел за жанровите и културно-историческите характеристики на първия сонет, а после подробни отговори: коя е темата, какви размисли за ценностите пораждат първите две строфи, какъв е смисълът на пети и шести стих и каква е ролята им в структурата, кои две гледни точки за стойностното в живота се съпоставят. Отделни въпроси излизат към днешния ден и питат кои са ценностите в съвременното общество и в какво се открива съвременното звучене на творбата, а една задача изисква паралел с мисъл на Марсилио Фичино. Следват същите раздели за втория сонет и част за любовта според неоплатонизма. Излизането към днешния ден и паралелът с ренесансов философ разширяват анализа отвъд учебника и дават материал за самостоятелен писмен текст върху ценностите. Обемът е голям, а подредбата по сонети улеснява намирането на нужното. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.

Единият сонет издига любовта над всяко земно богатство, другият ѝ отказва дори обичайните украшения на поезията, а зад двата стои един и същ поглед към човека. Разработката започва с представяне на Уилям Шекспир и на цикъла от 154 сонета, с мястото на сонета като форма през Ренесанса и с двата адресата, познати като Младия благородник и Мрачната дама. След това всяка от двете творби е разгледана самостойно и по една и съща схема: сюжет и хуманитарни търсения, конфликт като сблъсък на ценности, герои като мяра за човешкото, образ на света и място в културната история. В частта за Сонет 91 са подредени светските основания за гордост, характерни за феодалната йерархия, и е показано защо героят е готов да се откаже от тях, но и в какво се състои драмата на неговата зависимост. В частта за Сонет 130 вниманието е насочено към отричането на петраркистките сравнения и към предпочитанието към живата, несъвършена жена пред измислената красавица. Най-ценният раздел е съпоставката: общото и различното между двата сонета са изведени в няколко точки, които показват как едно и също противопоставяне между външното и вътрешното работи по два различни начина. Заключението обобщава ренесансовия дух в двете творби и обяснява защо те остават актуални за учениците днес. Разработката е подходяща за писмена работа върху Шекспировите сонети, за подготовка на съпоставка между две творби и за преговор по темата за любовта в литературата на Ренесанса.

Кое прави човека богат и коя красота заслужава да бъде възпята: анализът разглежда Сонет 91 и Сонет 130 заедно, защото едва в съседство се вижда общата им логика. Началото очертава ренесансовия контекст и напомня строежа на сонета, за да стане ясно защо финалното двустишие носи най-силното. В частта за Сонет 91 е проследено изброяването на светските ценности, рязкият обрат към друго щастие и парадоксът в последните два стиха, където най-богатият човек признава, че е и най-уязвимият. В частта за Сонет 130 са разгледани отрицанията, с които поетът отказва звездите, коралите и перлената кожа, и е обяснено защо любимата, която просто стъпва по земята, се оказва по-въздействаща от богините на традиционната лирика. Следва съпоставката: и в двете творби общоприетото се сблъсква с личния избор, но в единия случай залогът е богатството, а в другия истината. Отделно внимание е отделено на художествените средства във всеки от текстовете, на вътрешните конфликти в тях и на въпроса защо честният език звучи по-искрено от украсения. Финалната част свързва двата сонета с днешните представи за успех и за безупречна външност. Анализът е подходящ за съпоставителна работа върху сонетите, за подготовка на устен отговор и за преговор върху любовната лирика на Ренесанса.

Сонетите са разгледани по строга схема, приложима и към други лирически творби. Началото представя Уилям Шекспир като един от най-великите творци на европейския Ренесанс и произведението. Следват раздели за жанра, за сюжета, за героите и за композицията, а после темите на всеки от двата сонета поотделно. Частта, наречена от значенията към смисъла, показва как от отделните думи се стига до цялостно тълкуване, а рубриката за начина на четене учи на самопроверка. Въпросите и отговорите изясняват по кое време е създаден сонетният сборник и колко творби съдържа, какво означава самата дума, кога се заражда литературният сонет и кой е най-авторитетният му автор, защо сонетът няма ясно изразен сюжет и с какво е свързана сюжетната последователност в сонетните сюити. Двадесет и пет въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Схемата, по която е разгледано произведението, може да се приложи и към други лирически творби, което прави разработката полезна отвъд конкретните два сонета. Отговорите са разгърнати и с точни термини. Въпросите обхващат както теорията на жанра, така и конкретните текстове, и стигат за подготовка на цялостен писмен анализ.

С какво се гордее човекът и какво остава от тази гордост, ако единственото истински ценно нещо си отиде? Анализът въвежда Сонет 91 през епохата, която го е родила: Ренесансът и хуманизмът, поставили в центъра личността, чувствата и стремежа към духовно съвършенство. Първата част проследява вътрешния монолог на лирическия говорител и изброените в него светски основания за гордост, от знатния произход и богатството до модните дрехи и аристократичните развлечения, за да покаже кое от всичко това героят е готов да изостави. Следва разделът за конфликта, който е представен като сблъсък между преходно и вечно, между притежанието и чувството, зависещо и от другия човек. Самостоятелна част е отделена на двамата участници в сонета, лирическия говорител и обичания, като е обяснено защо в лириката героите се разбират по друг начин, отколкото в романа или пиесата, и как точно те стават мяра за човешкото. По-нататък е описан двуполюсният образ на света в творбата: материалното благополучие и общественото одобрение от една страна, духовната пълнота на любовта от друга. Отделен раздел поставя сонета в културната история, сред цикъла от 154 сонета и разцвета на поезията при двора на кралица Елизабет, и обяснява какво ново постига Шекспир с формата. Финалната част подрежда основните послания на творбата в няколко ясни точки. Анализът е подходящ за подготовка на устен отговор върху Сонет 91, за преговор по темата за Ренесанса и за работа върху ценностния конфликт в лириката.

Двата сонета са разгледани заедно и с много място за собствено мнение. Началото представя Уилям Шекспир, чието име е синоним на английския Ренесанс, и неговата творба. Следва раздел, който обяснява защо сонетът се смята за висша поетическа форма и какви изисквания поставя тя пред поета. Анализът на сонет № 91 показва любовта като най-висша ценност, а анализът на сонет № 130 разглежда как поетът разрушава клишетата за женската красота. Въпросите и задачите съчетават теория и разговор: какво е сонет, защо сонетите са висша форма на поезия, кое прави човека по-щастлив, любовта или богатството, има ли един идеал за красота или той е различен за всеки влюбен. Отделни въпроси канят ученика да опише в какво според него се крие чарът на другия, а после да определи каква представа за жена утвърждава Шекспировият герой. Четиринадесет въпроса с отговори и задачи правят разработката подходяща за работа в час и за писмен анализ. Личните въпроси не са украса: те подготвят ученика да заеме позиция, преди да чете какво утвърждава героят на Шекспир, и така анализът се превръща в разговор, а не в лекция.