Разказ по въображение на тема: „По дългите прашни пътища“
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
По дългите прашни пътища вървях сам, а слънцето печеше силно над главата ми. Земята беше суха и ронлива, и при всяка стъпка прахът се вдигаше като тънка мъгла. Понякога ми влизаше в очите и аз присвивах клепачи, за да виждам пътя напред. Бях тръгнал към един голям град, защото там щях да търся работа и място, където да пренощувам. Нямах каруца, нито кон, затова носех всичко в една торба на рамо.