Подбор от седемдесет български пословици, поговорки и устойчиви изрази
Зареждане на оценките…
1. Ако не знаеш, няма да можеш.
2. Ако гониш два заека, не можеш да хванеш ни един.
3. Ако правдата не помогне, кривдата-никога.
4. Бащина поука - синова сполука.
5. Без наука няма сполука.
б. Бий го по краката, за да не те бие по главата.
7. Блага реч железни врати отваря.
8. Брат брата не храни, ала тежко му, който го няма.
9. Бързата работа - два пъти работа.
10. Бързата работа - срам за майстора.
11. Виното не седи мирно в главата както в бъчвата.
12. Вино, вино, голо вино, продаде ми вола, а на брата дори двата, пък на тате и колата.
13. Всяка работа плаче за майстора си.
14. Вярна дружина, яка твърдина.
15. Вълкът разкъсва оня, който се държи като агне.
16. Вълкът козината си мени, но нрава си не мени.
17. Гарван гарвану око не вади.
18. Голям залък глътни, голяма дума не казвай.
19. Да ти направи нещо, то да ти продума!
20. Два лешника един орех надвиват.
21. Два остри камъка брашно не мелят.
22. Две дини под една мишница не се носят.
23. Дели Марко вино пие, децата му трици лижат.
24. Дорде не си убил мечката, не продавай кожата й.
25.Дорде се мъдро намъдрува, лудо се налудува.
26. Докато не попаднеш във вира, не можеш да се научиш да плуваш.
27. Дума стрела не е, пък в сърце се забива.
28. Дъл6ока рана заздравява, а лоша дума не се забравя.
29. Дървото се превива, докато е младо.
30. Един тупа тъпана, друг събира парсата.
31. Една крастава коза всичкото стадо окраставява.
32. 3агрижил се като вълк за овцете.
ЗЗ. Изтъка си платното, подритна кросното.
34. Казана дума-хвърлен камък.
35. Каквато попара си надробиш, такава ще сърбаш.
36. Камък да улови, на злато става.
37. Капка по капка - вир се навира.
38. Книгата дъно няма.
39. Книгата има очи.
40. Книгата е четири очи.
41. Книгата на зло не учи.
42. Който копае гроб другиму, сам пада в него.
43. Който на младини пирува, на старини робува.
44. Който последен се смее, най добре се смее.
45. Който се учи, той ще сполучи.
46. Който се хвали, не пали.
47. Много думи малко пари струват.
48. На каквото си постелеш, на такова ще легнеш.
49. На страха очите са големи.
50. Не вижда гредата в своите очи, а сламката в чуждите.
51. Не гледай мома на хорото, а на нивата.
52. Не се ли помъчиш, няма да сполучиш.
53. Ока жито да имаш и него дай на майстор да го смели.
54. Пиян човек - съдран чувал.
55. Поп и калугер не дават, защото имат две ръце - с едната вземат, с другата благославят.
56. Попът прави, селото тегли.
57. Попът на закон учи, а закон не варди.
58. Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
59. С гнило въже в кладенец не влизай.
60. Сговорна дружина от сеймени не се бои.
61. Силом заек не се лови, ами с колай.
62. Вятър работа.
63. На две - на три.
64. Навирил нос.
65. От дъжд на вятър.
66. От трън, та на глог.
67. От игла до конец.
68. През куп за грош.
69. След дъжд качулка.
70. След сватба булка.
Свързани материали
Сборник от български пословици и поговорки
Едно изречение, зад което стои опитът на цели поколения - така работи българската пословица. Сборникът събира на едно място най-често срещаните народни пословици и поговорки, подредени по азбучен ред, така че нужният израз да се открива бързо. Подборът обхваща основните области, в които народът е изразявал своята мъдрост: отношението към труда и мързела, силата на изреченото слово, приятелството и изпитанията, ученето и човешкия ум, възпитанието и уважението към старите, честността и лъжата, единството и сговора, както и разминаването между външност и същност. Материалът е полезен при работа върху фолклора и устното народно творчество в часовете по литература, при задачи за тълкуване на преносен смисъл, при съчинения и разсъждения, които изискват подкрепа с народна мъдрост, както и при упражнения по български език върху устойчиви изрази. Може да служи като готов сборник за преписване, за подбор по определена тема или за работа в клас, когато е нужен точен пример за нравствена поука.
Български народни пословици и поговорки
Учебен преглед на двата най-кратки фолклорни жанра, който започва с произхода на самите термини и с имената на книжовниците, събрали първите сборници с пословици и поговорки. Обяснено е как тези умотворения пренасят натрупания опит от поколение на поколение и защо придават изразителност и убедителност на речта. Първата част е посветена на пословиците: какво ги отличава като строеж, какви страни от живота отразяват, кои прослойки и взаимоотношения намират място в тях и колко разнообразни са темите им. Дадени са примери за пословици, които утвърждават знанието, труда, правдата и приятелството, както и такива, които заклеймяват мързела, грубостта и глупостта, всяка с кратко тълкуване. Отделен акцент е поставен върху връзката между приказката и пословицата: показано е как поуката от народни приказки и анекдоти се отделя и заживява като самостоятелна мъдрост. Проследен е и сюжетът на приказката „Добър урок“, в която Хитър Петър намира начин да вразуми разглезения си племенник. Втората част разглежда поговорките: с какво се различават от пословиците, защо преносното им значение се губи при подмяна дори на една дума и как се употребяват в ежедневната реч. Обяснени са няколко от най-често срещаните. Материалът завършва с мястото на народните умотворения сред ценностите на общността и е подходящ за подготовка по литература в 5. клас, за упражнения върху преносното значение и за самостоятелни задачи по фолклор.
Жизнената философия на българина в пословиците и поговорките (анализ)
Разработка върху най-краткия жанр на българския фолклор: пословиците и поговорките, разгледани не като списък от примери, а като подредена ценностна система. В началото е обяснено какво представляват тези народни умотворения и защо в максимално лаконичната им форма се събира вековният житейски опит на българина, заедно с трезвия размисъл и самокритиката на народния творец. Същинската част върви по теми. Първата група пословици е свързана с рода и кръвното родство, втората с трудолюбието и майсторлъка, третата със скромността и с превъзходството на делата над думите, четвъртата с чувството за отговорност и с идеята за възмездието, а последната със силата на изречената дума, която народът познава и като отровна, и като лековита. Във всяка група са цитирани конкретни пословици и е показано какъв житейски съвет стои зад тях, като смисълът е изведен от самия израз, а не наложен отвън. Тълкуванията са направени на достъпен език и са свързани с познати житейски ситуации, което ги прави удобни за преразказване със свои думи в клас или за цитиране в писмена работа. Финалната част обобщава защо тези кратки текстове напътстват, поучават и предпазват от прибързани решения и постъпки, и с какво остават полезни и днес. Разработката е подходяща за урок и за преговор върху фолклора, за съчинение или устно изложение върху народната мъдрост и като готов набор от примери с готови обяснения.
Български народни пословици и поговорки, произход, разлики и примери
Защо от пословицата не може да се махне дума? Отговорът е скрит в самата ѝ природа и точно оттам тръгва тази разработка за българските народни пословици и поговорки. Началото определя какво представлява пословицата, как изглежда като изречение, какъв вековен опит стои зад нея и с какви устойчиви изрази тя се въвежда в живата реч. Обяснено е и защо тези кратки мъдрости са характерни най-вече за устното общуване. Основната част проследява откъде идват пословиците. Разграничени са три различни източника, като за всеки е даден конкретен пример и е разтълкувано скритото в него послание. Показано е и как един обикновен израз се превръща в пословица, когато конкретният смисъл придобие преносно значение. Следва преглед на темите, които българинът е вложил в кратките си мъдрости: учението и знанието, семейството и родителите, трудът, приятелството и правдата. Всяка тема е илюстрирана с познати примери, обяснени с прости думи. Отделен раздел е посветен на поговорките: по какво се различават от пословиците и как се разчита преносният им смисъл, показано върху два всекидневни израза. Финалната част дава и историческа справка: кой възрожденски книжовник въвежда самите термини, кой е първият български фолклорист и колко умотворения събира той, както и имената на други изследователи. Накрая е обяснено кога употребата на пословици наистина придава убедителност на мисълта. Текстът е подходящ за урок и за домашна работа по български език, за подготовка на съчинение и за бърза справка при разграничаването на пословица от поговорка.
Входно равнище по български език и литература за 6. клас – 30 задачи с отговори, критерии и скала за оценяване
Входното равнище по български език и литература за 6. клас е готов диагностичен ресурс, с който още в началото на учебната година може да се установи доколко учениците са овладели основните знания и умения от предходния етап. Тестът съдържа 30 задачи, разпределени между български език и литература, и комбинира затворени въпроси, задачи със свободен отговор, езиков анализ, работа с литературни знания и трансформиращ преразказ. Езиковият компонент проверява няколко ключови области едновременно. Включени са задачи върху езиковите единици, речевата ситуация, логическото ударение, темата и подтемите, видовете текст, прякото и преносното значение, омонимите и правописа. Следват по-разгърнати упражнения върху речниково и граматично значение, части на речта, морфемен анализ, местоимения, глаголни времена и причастия, синтактични функции, наречия, предлози и редактиране на грешки. Така проверката не остава само на равнище разпознаване, а включва и практическо прилагане на знанията. Литературната част обхваща митологични, библейски и фолклорни представи, вълшебната приказка, календарните празници и изучени художествени произведения. Задачите изискват разпознаване на автори, заглавия, герои, жанрови особености и сюжетни моменти, но включват и по-свободни въпроси, при които ученикът трябва да формулира самостоятелен отговор, да свързва знания и да дава примери. Особено практична е финалната задача за трансформиращ преразказ от името на герой. Тя позволява в рамките на същата диагностика да се провери дали ученикът може да запази последователността на събитията, да смени гледната точка, да предаде мисли и чувства и да създаде кратък свързан текст в първо лице. Към теста е приложен подробен ключ. За затворените задачи са посочени верните отговори, а за свободните – примерни решения, допустими варианти и конкретни насоки за оценяване. Последната задача е придружена и от примерен трансформиращ преразказ, което улеснява проверката и създава ясна база за сравнение. Ресурсът включва и точкова система с максимален резултат 64 точки, разпределение на точките по задачи и готова примерна скала от Слаб (2) до Отличен (6). Това позволява тестът да бъде използван директно за входно равнище, без учителят да изработва допълнително ключ, критерии и система за преобразуване на резултата в оценка. Материалът е подходящ за реална работа в 6. клас, защото съчетава бърза проверка на базови знания с по-сложни задачи, които показват как ученикът анализира, обяснява, редактира и създава текст. В един комплект получавате тест, ключ, критерии, примерен отговор и скала – цялостна диагностична система, която може да се разпечата и приложи веднага в началото на учебната година.
Класна работа по български език и литература за 5 клас – 25 задачи с точки и отговори: работа с текст, речево общуване, лексика, митове и приказки
Двадесет и пет задачи с обозначени точки при всяка – и обща сума, изведена накрая. Не просто тест, а класна работа, готова за оценяване без допълнителни пресмятания. Именно точкуването я отличава. То не е равномерно: повечето задачи носят по една точка, две носят по две, а една – цели осем. Така тежестта веднага показва кое се смята за най-важно. Материалът обхваща едновременно езика и литературата и е събран на пет страници. Накрая има готови полета за оценка, за подпис на преподавателя и на родителя. Началото е приведен исторически текст за основаването на държавата. Върху него са зададени три задачи – за кого е предназначен, каква е целта му и към какъв вид спада. Проверява се работа с текст, а не помнене на дати. Следват задачи за общуването. Тук са речевата ситуация в заведение, разграничаването на непрякото неофициално общуване, правилата в мрежите и накрая речевият етикет. При всяка сред възможностите стоят реплики, звучащи като чути в живота. Средището на езиковата част е задачата за осем точки. Тя изисква пълен граматичен разбор на четири думи – с вид, род, число и членуване за всяка. Единствената задача в цялата работа, при която не се избира, а се пише. Оттам следват въпросите за значението на думите: коя е употребена преносно, коя пряко, коя е многозначна и в какъв речник се проверява значението. Четири задачи, които заедно покриват цял раздел. Литературната половина започва с митологията. Тук са въпросът кое твърдение не се отнася до митовете, двете божества от старогръцкия разказ за началото и трите задачи върху библейското сътворение. Особено полезна е задачата за началото на народна приказка. Приведени са четири начални изречения от различни текстове и трябва да се разпознае онова, което принадлежи на приказката. Финалната част е за приказките. Проверяват се видовете, принадлежността на две конкретни творби и подробности от тях – включително цвят, който трябва да се помни точно. Отговорите са изведени накрая в компактен вид, а при задачата с разбора са изписани изцяло и четирите отговора. Преподавателят получава готова класна работа с разпределени точки и с обща сума – без нужда да измисля скала и без подготовка. Двете половини вършат работа и поединично, като кратки проверки в различни часове. Ученикът упражнява наведнъж работа с текст, речево общуване, лексика, граматика и литература от три различни раздела. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома преди самата класна работа.