Народните песни, ритуалите, обредите и обичаите

Обзор на митическите народни песни, който първо очертава света, в който те възникват, а после се спира на две конкретни творби. В началото е обяснено защо тези песни са сред най-древните във фолклора ни, каква форма имат повечето от тях и по какви следи съдим за старите вярвания на българина. Изброени са съществата, които населяват песните, и типовете случки, около които те се въртят: отношенията на човека със слънцето и месеца, превръщанията, вгражданията, сбъдването на сънища и клетви. Следва разсъждение за отношението между човека и природата в тези песни: страхът от враждебните сили, но и дързостта да им се противопостави, какъв изход имат тези двубои и какво следва от него за общата картина на живота. Първата разгледана песен е „Славки си рожба не трае“. Проследени са мотивът за бездетието, страхът на майката за красотата на дъщеря ѝ и хитростта, с която се опитва да я опази, срещата със слънцето и обредната картина на Гергьовден, както и недоразумението, което променя всичко. Изводът е формулиран кратко и в него личи гордостта на народния творец. Втората е баладата за вградената невеста „Троица братя града градяха“. Обяснено е вярването, върху което тя стъпва, и как то се отразява в сюжета: обетът на братята, единственият, който запазва тайната, и измамата на строежа. Отделно е откроено онова, което е озадачавало поколения читатели: примирението на героинята и молбата, с която тя се обръща към зидарите. Текстът е подходящ за подготовка върху фолклора и митологичните представи на българина, за съчинение или устен отговор върху мотива за вградената невеста и за преговор върху народните песни.

Пътеводител през българските обредни песни: откъде идват, защо са се пеели и какво разкриват за отношението на човека към живота, света и природата. Началото поставя песните в тяхната среда: празничните обичаи, родовообщинния бит и зависимостта на човека от природните стихии, магическата вяра в силата на словото и култа към предците. Оттук изложението обяснява как след покръстването езическото и християнското се преплитат и защо обредната поезия не е изцяло религиозна, а е свързана с всекидневните грижи на земеделеца и скотовъдеца. Същинската част подрежда песните в две големи групи. Първата следва земеделския календар и годишния кръговрат със зимния, пролетния, летния и по-краткия есенен цикъл. Втората обхваща семейно-обредните песни, събрани около трите повратни момента в живота: раждането, женитбата и смъртта, всеки със своите обреди и вярвания, включително орисниците, пожеланията за новороденото и погребалните обичаи. Най-подробно разгледаната група са сватбените песни. Проследени са обичаите около грабежа и откупването на момата, образът на невястата и раздялата с бащиния дом, а една кратка сватбена песен е разчетена в детайли: строеж, интонация, поанта, както и оценката на Пенчо Славейков за силата на народната лирическа песен. Отделно място е отредено на календарно-обредните песни с техните обръщения, припеви и благословии. Разгледани са великденските хороводни песни, Гергьовден с обичаите по ниви, стада и люлки, а най-обстойно Коледа и Бъдни вечер: коледуването, обредните хлябове, постната трапеза и обредът с бъдника, придружен от текста на песен, разчетена ред по ред. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за преговор преди изпитване и класна работа, за реферат върху българските празници и обичаи и за самостоятелна работа върху конкретните обредни песни, които се изучават в училище.

Змейове, самодиви и русалки населяват свят, в който всяка стихия има лице, и точно този свят е описан тук. В началото е изяснена представата на древния човек за космическото единство между земя, хора, небе, водни стихии и подземно царство, от която тръгва цялата образност на митическите народни песни. Следва преглед на водещите мотиви: вграждането на жив човек или на сянката му в строеж, отношенията между човека и небесните тела, клетвите и сънищата, съживяването на мъртъвци. Посочени са и песни, върху които тези мотиви се разпознават. Най-обширната част е посветена на персонажите. Разгледани са самовилите, техният облик, местата, които обитават, и начинът, по който се придвижват; русалките и единствената седмица в годината, в която идват при хората; самодивите, нощните им игри и двойствената им роля на помощници и пакостници. Обяснено е и какъв копнеж влага народният певец в образа на тези необикновени жени. Отделен раздел следва змейовете и змеиците: човешките им черти, мотивът за отвличането на моми, любовта на змеица към овчар и нейният изход, както и песните, в които девойката сама не желае да се раздели със змея. Изложението е подкрепено с откъси от самите песни. Самостоятелен акцент е поставен върху цикъла за Слънцето: обожествяването му още в славянската митология, персонификацията на светилото, роднинските му връзки със звездите и двата основни мотива, около които се въртят песните за него. Финалната част обобщава мистичната атмосфера на този песенен свят и обяснява какво търси народният певец, като се откъсва от действителността. Подходящ е за уроците върху българския фолклор и митологичния модел за света, за подготовка на анализ на конкретна митическа песен и за задачи, свързани с фолклорните персонажи и мотиви.

Кратък обзор върху българските народни легенди, който тръгва от най-общия въпрос: откъде идват те и защо у нас са запазени по различен начин от митовете на други народи. Първата част обяснява разликата между мит и легенда и посочва историческата причина, поради която българското творчество не пази митовете в тяхната първична пълнота. Следва прегледът на онова, което все пак е оцеляло: прабългарските образи на змейове и чудовища и техният отглас в песните, приказките и легендите. Като пример е разгледана легенда, свързана с Никулден, и връзката ѝ с представата за смяната на годината. Оттам изложението стига до поверието за полазника и до поганните дни между Коледа и Ивановден, за да покаже колко близо стоят легендата, обредът и вярването. Отделено е място и на обреда Ладуване, а последната част подрежда останалите видове легенди: за исторически личности и събития, за имена на местности и за природни явления, като извежда общото между тях. Обзорът е подходящ за въведение в темата за народното творчество, за подготовка на кратко изложение в час и за примери, когато се говори за митове, легенди и предания.

Защо коледарската дружина тръгва по домовете едва след полунощ и защо границата на фолклорната памет спира в XIV век? Обзорът представя българския фолклор като цялостна културна система, а не като сбор от отделни песни и обичаи. В началото е изяснено какво се разбира под фолклор в българската наука: коя част от традицията се приема за класически фолклор, кои са неговите форми в музиката, в словесното творчество и в пластичното изкуство и как от средата на XIX век насетне се пораждат новите, градски фолклорни форми. Следва частта за ареала и за произхода: землището на българския етнос, диаспората в Южна Русия, в Украйна, в Молдова и в Банат, приемствеността с духовния живот на древните траки и трансформацията на славянската и прабългарската традиция след приемането на християнството. Обредността е разгледана поотделно: календарният и жизненият цикъл, зимните дружини на коледарите и сурвакарите, пролетните лазарки, маскарадните обичаи, седенките и тлаките, сватбената и погребалната празничност. Отделно място е дадено на героическия епос с образа на юнака и на баладичните образи на последния цар и на мъчениците за вярата, както и на митологичните представи за самодиви, змейове, вампири и талъсъми. Разгледани са също регионалните песенни области и явления като двугласа и неравноделните тактове, битовата приказка с нейния хумор и главният ѝ герой, връзката с православието и българският религиозен епос. Финалната част проследява проучването на фолклора: сборникът на братята Миладинови, „Сборник за народни умотворения и народопис“, главният изследователски център у нас и днешните специализирани издания. Статията е подходяща за уводен урок по фолклор, за реферат, за презентация и за подготовка на изпит.

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1 до 4. Българските народни песни са едни от най-хубавите в Европа. С реализма на картините, пресъздаващи бита, обичаите и вярванията на народа ни, те вълнуват с богатата си ритмика и мелодика както млади, така и стари. Как възниква българската народна песен? Първоначално зад всяка фолклорна творба стои един-единствен създател, който остава неизвестен до наши дни, тъй като народните творби се разпространяват по устен път. Създадена веднъж, песента търпи