Към съдържанието
bgmateriali.com

Новият ученик с нелепата фуражка: началото на „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер, откъс от Част първа

Безплатен материал

Сподели:

Зареждане на оценките…

    Гюстав Флобер
    Мадам Бовари

    На Мари-Антоан-Жюл Сенари
    Член на адвокатското съсловие в Париж, бивш председател на Народното събрание и бивш министър на вътрешните работи.

    Скъпи и знаменити приятелю,

    Позволете ми да поставя начело на тая книга и над посвещението — Вашето име; защото най-много на Вас дължа нейното публикуване. Минало през Вашата великолепна защита, моето произведение придоби сякаш за самия мене непредвидена значителност. Приемете прочее тук знака на моята благодарност, която, колкото и голяма да е, никога не ще стигне висотата на Вашето красноречие и на Вашата преданост.

    Париж, 12 април 1857 г.
    Гюстав Флобер

    Част първа

    I

    Бяхме в занималнята, когато влезе директорът, а след него един нов, облечен по градски, и училищният прислужник, който носеше висок чин. Ония, които спяха, се събудиха и всички станаха, като че бяха изненадани сред работата си.
    Директорът ни направи знак да седнем, после се обърна към възпитателя.
    — Господин Роже — каза той полугласно, — водя ви тоя нов ученик. Той постъпва в пети клас. Ако работата и поведението му са задоволителни, ще мине в отдела на _големите_, което отговаря и на възрастта му.
    Останал в ъгъла зад вратата, така че едва се виждаше, _новият_ беше селско момче, около петнадесетгодишно и на ръст по-високо от всички ни. Косата му бе подрязана по права линия над челото като на селски псалт, изглеждаше смислен и много смутен. Макар да не бе широкоплещ, дрешката му от зелено сукно с черни копчета като че го стягаше под мишниците, а през отвора на ръкавите се виждаха червени ръце, свикнали да бъдат на открито. Краката му, в сини чорапи, се подаваха от жълтеникави панталони, които бяха силно изопнати от презрамките. Обут беше с яки обуща, нелъснати, подковани с гвоздеи.
    Почнаха да разказват уроците. Той цял се превърна в слух, съсредоточен, като че се намираше на проповед в църква, не смеейки дори да кръстоса крака или да се облакъти, и в два часа, когато звънецът удари, възпитателят трябваше да му каже да застане в редиците при нас.
    Имахме обичай, влизайки в клас, да хвърляме фуражките си на земята, за да останат ръцете ни свободни; трябваше още от прага да ги запращаме под чина, та да се ударят в стената и да вдигат много прах: така беше _установено_.
    Но било че не забеляза това, което правехме, било че не се реши да го усвои, молитвата свърши, а _новият_ все още държеше фуражката на коленете си. Тя беше една от ония сложно направени шапки, в които могат да се открият елементите на калпака, на шапската*, на кръглата шапка, на видровата фуражка и на нощната шапчица — с една дума, едно от ония жалки неща, мълчаливата грозота на които е дълбоко изразителна като лицето на глупак. Яйцевидна, издута от банели, тя започваше с три обиколки, прилични на кървавици; сетне се редуваха, разделени от червена ивица, ромбове от кадифе и от заешка плъст; после идеше нещо като торбичка, която завършваше с мукавен многоъгълник, покрит със сложна везба от лъскав ширит, отдето се провесваше като пискюл на тънка червена връвчица една кръстовидна висулка от преплетена сърма. Фуражката беше нова; козирката лъщеше.
    [* Шапска — военна каска, заимствана от поляците и носена във Франция от копиеносците през Втората империя.]
    — Станете — каза учителят.
    Момчето стана, фуражката му падна. Целият клас се разсмя. То се наведе да я вдигне. Съседът му я бутна с лакът и тя падна; то отново я вдигна.
    — Освободете се най-сетне от каската си — каза учителят, който беше духовит човек.
    Учениците избухнаха в гръмовит смях, което съвсем обърка клетото момче, и то не знаеше вече да държи ли фуражката си, да я остави на земята ли, или пък да я сложи на главата си. То седна и я тури на коленете си.
    — Станете — поде учителят — и ми кажете името си.
    _Новият_ смотолеви някакво неразбираемо име.
    — Повторете!
    Чу се същото смотолевяне на срички, заглушено от дюдюканията на класа.
    — По-високо — викна учителят, — по-високо!

Мадам Бовари
Гюстав Флобер
начало на романа
откъс
Част първа
новият ученик
фуражката
посвещение
френска литература
роман

Свързани материали

„Дотогава, докато на земята ще съществува мрак и нищета“: „Клетниците“ от Виктор Юго. Текстът на романа за четене

Книга, която самият Виктор Юго определя като необходима дотогава, докато на земята съществуват мрак и нищета. Тук тя е дадена с текста си, разгърнат в части и глави със собствени заглавия, а изданието се открива с краткия авторов предговор от 1862 година, в който писателят формулира трите проблема на своя век. Първата част носи името „Фантин“ и започва с обстоен портрет на епископа на Дин, господин Мириел: неизвестното му минало, скромният му бит, срещата му с императора и начинът, по който разбира службата си. Оттам повествованието стига до вечерта, в която на вратата му потропва странник с жълт паспорт, представящ се като Жан Валжан, и до онова, което тази среща променя у двамата. Текстът върви на къси глави със заглавия, което го прави удобен за четене на части и за връщане към определен епизод. Диалозите са запазени изцяло, а българският превод е четивен и подходящ за самостоятелно четене. Романът поставя въпросите, заради които се чете и до днес: за вината и изкуплението, за милосърдието и закона, за бедността и човешкото достойнство, за това дали един човек може да започне живота си отначало. Отговорите обаче остават в самия текст. Изданието върши работа за читателски дневник, за подготовка за час по литература, за цитиране при характеристика на герой и за проследяване на сюжетните линии по глави. Може да се използва и за преговор преди изпитване, когато е нужно бързо да се намери конкретен епизод.

Безплатно
Клетниците
Виктор Юго
роман
+7
Разгледай

Провинцията срещу мечтата: подробен анализ на романа „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер с акцент върху седма глава

Питането на Ема Бовари „Защо, боже мой, се омъжих?“ стои в сърцевината на този разгърнат анализ на романа на Гюстав Флобер. Разработката проследява творбата в нейната цялост и същевременно отделя самостоятелно внимание на седма глава от първа част, в която героинята прави равносметка на брака си. Началото въвежда историята на самото произведение: как се ражда замисълът, откъде идва реалният случай, вдъхновил сюжета, колко време Флобер работи върху текста и защо романът се озовава в съда още при първата си поява. Следва подробно проследяване на сюжета, от ученическите години на Шарл до съдбата на малката Берта. Отделен раздел е посветен на жанра: обяснено е кои белези определят творбата като роман на социалния реализъм, къде в нея прозират елементи на натурализъм и по какво повествованието на Флобер се различава от това на Балзак. В частта за героите Ема е разгледана не просто като главно действащо лице, а като призма към света на провинцията, а до нея са поставени Шарл, Леон, Родолф и аптекарят Оме. Потърсен е и един неочакван литературен паралел, който обяснява защо прочетените книги предопределят съдбата на героинята. Композицията е представена по части, с уточнение къде стоят завръзката, кулминацията и развръзката, а седма глава е разгледана отделно, със собствената си вътрешна постройка и с разминаването между сюжетно и реално време. Темите обхващат отношението между личността и средата, различните представи за щастие, снизената любов и говорещите предмети: калните ботуши, белият цвят, кутията за шапки. Материалът включва и историческия фон на Франция през втората половина на XIX век, както и раздел „Мозайка“ с екранизациите на романа, писмо на Флобер до Луиз Коле за мъчението да се пише „Бовари“ и откъс от сцената на земеделското изложение. Подходящ е за подготовка за час и за писмени работи, както и за целенасочена работа върху седма глава от първа част.

1 кредит

Хищникът на парижките салони: „Бел Ами“ от Ги дьо Мопасан, пълният текст на романа в български превод

Класическият роман на Ги дьо Мопасан „Бел Ами“ е събран тук в български превод и в пълния си вид, разделен на части и номерирани глави така, както е замислен от автора. Началото въвежда героя в един съвсем обикновен ден: бивш подофицер с внушителна външност и почти празен джоб пресмята дали да обядва, или да вечеря, и се движи из вечерния Париж с походка, останала му от казармата. Още на първата страница погледът, с който оглежда посетителите в ресторанта, е сравнен с погледа на хищна птица, избираща жертвата си, и тази подробност задава посоката на цялата книга. Оттам действието бързо очертава средата, в която ще се разиграе всичко: срещата със стар другар от полка, вратата към парижката журналистика, която тя отваря, първата вечеря в дом, където се решават кариери, и жените, чиито портрети Мопасан рисува с по няколко изречения. По-нататък текстът проследява пътя на героя нагоре през редакциите и салоните на столицата. Форматът е удобен за ученици, които трябва да прочетат творбата в оригиналния ѝ обем, а не в преразказ: текстът е непрекъснат, с ясно обозначени части и глави, което позволява бързо намиране на епизод, търсене на цитат и подготовка на анализ, характеристика на герой или съчинение. Подходящ е за четене по програмата по световна литература, за подготовка за час и за изпитване, както и за самостоятелна работа върху образа на Жорж Дюроа и върху картината на френското общество, която романът изгражда.

Безплатно

Когато читателят влезе в книгата: „Приказка без край“ от Михаел Енде, романът за четене с кратко въведение

Романът на Михаел Енде е даден тук за четене в български превод, а преди самия текст стои кратко въведение: кога и къде излиза книгата, какви адаптации е получила и кой е нейният главен герой. Историята започва с представяне на Бастиян Балтазар Букс, момче на десет-единайсет години, което обича да чете и да фантазира, но у дома живее в мълчание, а в училище е обект на подигравки и груби шеги. В едно дъждовно ноемврийско утро, бягайки от съучениците си, той се озовава в антикварна книжарница и там попада на книга, която собственикът не би му дал по никакъв начин. Оттам нататък четенето се превръща в събитие. Композицията е построена като книга в книгата: докато Бастиян чете на училищния таван, читателят следи едновременно неговата съдба и събитията в света, за който се разказва в открадания том. Двете линии са отделени и графично в текста, така че се вижда ясно кога героят чете и кога живее. Светът вътре в книгата е населен с най-различни създания, а при първата им поява става ясно, че там се случва нещо необяснимо и заплашително, заради което те тръгват на път. Какво е то, кой може да го спре и каква роля ще отреди приказката на своя читател, се разбира едва от нататъшното четене. Текстът е подходящ за четене по избор и за извънкласно четене, за читателски дневник, за подготовка на преразказ и на характеристика на героя, както и за съчинение по темите за въображението, за самотата, за приятелството и за смелостта да бъдеш себе си.

Безплатно

Анализ на романа „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер – творческа история, съдебният процес, сюжет, композиция, образи, символика и боваризмът

Роман, роден от кратка дописка в криминалната хроника на един нормандски вестник. И анализ, който проследява как от нея се стига до един от върховете на европейската литература. Литературен анализ на романа „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер, изграден като непрекъснато изложение, което следва хода на творбата от замисъла до последното ѝ изречение. Началото възстановява случая, дал повод за романа — със съдбите на действителните лица, които стоят зад героите. Оттам работата минава през целия път на ръкописа: кога е започнат и кога завършен, на кого е продаден, как излиза на части в списание, какви съкращения му налагат и как авторът реагира, кога и в какъв вид излиза като книга. Отделно внимание е отделено на съдебния процес срещу автора: кога започва, какво твърди обвинението, с какво завършва и как повлиява на интереса към книгата. Приведени са и думи от обвинителната реч. Следва съпоставка с творби от двама други големи френски романисти по няколко признака — произхода на сюжета, времето на действието, обстановката, типа на героите. Тук е и спорът за продуктивността на автора и за прословутите му мъки над стила, с привлечено мнение на съвременен английски писател. Сърцевината е проследяването на творбата по части. Читателят върви заедно с героите: от появата на съпруга в класната стая и прочутото описание на един предмет, през срещата в чифлика и портрета на героинята, през възпитанието ѝ и четивата, оформили представите ѝ за света, през едно преломно събитие в живота ѝ, преместването в друго градче, двете любовни истории и натрупването на дългове, до развръзката и епилога. При всяка стъпка анализът спира върху художественото решение: какво издава един детайл, защо едно име е избрано точно така, как е построена сцена, при която любовно обяснение звучи на фона на съвсем друг текст, и защо един епизодичен образ носи символично значение. Второстепенните лица са разгледани поотделно — аптекарят, в чиято характеристика е вложена най-много сатирична страст, търговецът, който се превръща в екзекутор, и двамата любовници, съпоставени помежду си. Накрая е обяснено понятието, което името на героинята дава на европейската култура, с определението на въвелия го философ и с тълкуването му в три различни плана, както и двете прочути изказвания на автора за неговата героиня. Цитатите са многобройни — портрети, реплики, пейзажи, откъс от речта на прокурора, откъс от предговор на френски изследовател — и всеки е следван от тълкуване. Езикът е ясен и достъпен въпреки обема. За преподаването: готова опора за няколко часа, при които сцената със съвпадащите два текста се разиграва в клас, а понятието с трите му плана става отделен урок. Историята на процеса върши работа и при разговор за свободата на изкуството. За подготовка: цялата творба на едно място — история, сюжет, герои, композиция, символика, критика. Годно за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос, за класна работа, за устно изпитване и за преговор. Роман, който прокурорът иска да забрани. И книга, която днес се изучава навсякъде по света.

1 кредит

Кръстопътят на илюзиите и реалността в живота на Ема Бовари. Подробен анализ на седма глава от първа част на романа „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер с въпроси и отговори

Романът е разгледан по всички елементи, а после и през една ключова глава. Началото представя Гюстав Флобер, живял от 1821 до 1880 г., една от най-значимите фигури в европейската литература на XIX век. Следват раздели за произведението, за сюжета, за жанра, за героите, за композицията и за темите. Отделни части свързват литературата с историята и добавят любопитни подробности. Въпросите и задачите изискват да се представи жизненият и творческият път на писателя, да се изложи творческата история на романа, да се обясни чия история той разказва и защо седма глава е ключова, с искане случващото се в нея да бъде пресъздадено подробно. Петнадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за писмен текст и за подготовка за час. Обяснението защо седма глава е ключова е най-полезната част, защото насочва вниманието към момента, в който всичко в съдбата на героинята се решава. Отговорите са разгърнати и с препратки. Обемът позволява подготовка и за въпрос за автора, и за въпрос за творбата. Всеки раздел е кратко и ясно озаглавен, така че нужното се намира бързо при подготовка за час.

1 кредит