Как се създава описание на предметна обстановка в художествен текст, указания и въпроси за подготовка

Урокът е построен така, че ученикът първо да разбере понятието, а после да го приложи. В началото е обяснено какво означава предметна обстановка и по кои признаци се описват вещите: изработка, форма, цвят, предназначение. Следва най-важната част, посветена на функциите на описанието: как то създава зрителни и осезателни представи, как показва обстановката на действието, подсказва характера на случката и разкрива ценностите, характера и социалното положение на героите. Наблюденията са илюстрирани с примери от художествени текстове, в които вещите говорят за мизерия, за героизъм или за духовния свят на героя. Практическата част включва над десет въпроса с отговори и задачи, чрез които се упражнява разпознаването на функцията на конкретно описание и се създава собствен текст. Всеки раздел е кратък и ясно озаглавен, което позволява урокът да се използва и на части. Разработката е удобна за подготовка за урок по създаване на текст, за домашна работа и за преговор преди контролно върху описанието в художествен текст. Ученикът получава и ясен модел как сам да построи описание: от избора на предмети през подредбата на детайлите до целта, заради която описанието изобщо се прави.

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за трите литературни рода, образността и въздействието на художественото слово Резюме: Този тест проверява основното: умее ли ученикът да разпознае художествения текст сред другите, да назове кой говори в него и да обясни какво постига авторът с образите си. Върху тези три умения стъпва всяко следващо занятие по литература. Разработката съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс с напрегната, тайнствена атмосфера, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида художествен текст, разпознаване на говорещия, преценка на основното внушение, откриване на конкретно художествено средство и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Изборът на образен и емоционално наситен откъс не е случаен — той позволява понятията да се приложат веднага, върху жив материал. Следващите дванадесет задачи обхващат теорията на раздела. Проверява се кое определя художествения текст и коя характеристика не му принадлежи, какво отличава лирическата творба, какво представлява темата и как се разпознава авторовото послание. Отделни въпроси разграничават лирическия говорител от повествователя, изброяват какво не е художествен текст, обясняват същността на художествената измислица и функцията на епитетите и сравненията. Включена е и задача върху драматургичния текст, с което са застъпени и трите литературни рода. Трите отворени задачи с готови редове за писане нарастват по самостоятелност. Първата изисква обяснение на едно от най-трудните понятия в раздела и на начина, по който то се разпознава. Втората — изброяване на художествени средства. Третата е творческа: ученикът трябва сам да напише кратък откъс, в който да употреби художествена измислица и да изрази чувство чрез образ. Така проверката завършва с проба на умение, а не със заучен отговор. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден израз не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори с конкретни примери за всяко художествено средство, а към творческата задача — готов кратък откъс, който може да се използва като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка — решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Началото е разговорно: когато четем книга, авторът често ни завежда на едно конкретно място и точно това умение е предмет на урока. Първата част изяснява какво е описание на предметна обстановка, втората обяснява защо то е толкова важно за художествения текст, а третата изброява какво трябва да съдържа едно добро описание. Отделни раздели са посветени на глаголното време, което се използва, и на разликата между устно и писмено описание. Най-практичната част дава стъпките при създаването му: как се обмисля съдържанието, как се подрежда последователността, какво място заемат образите на героите и как се подбират елементите и детайлите. Девет въпроса с отговори и допълнителни задачи проверяват усвоеното. Разработката е насочена към създаване на собствен текст и затова е особено полезна преди писмена работа в час, при домашна работа и при подготовка за изпитване върху описанието. Показано е и как един и същи предмет може да бъде описан по различен начин според това какво трябва да усети читателят, а звуците и ароматите са включени наравно с видимото, защото именно те правят картината жива.

Едно и също дърво може да бъде описано по три различни начина и всеки от тях е правилен. Този учебен текст обяснява кога кой е подходящ и как се стига до най-трудния от тях. Началото извежда описанието от естественото човешко любопитство и го определя като специфичен тип текст със собствена композиция. Веднага след това са разграничени научното, разговорното и художественото описание според целта и условията на общуването, като е обяснено кое отличава последното от останалите и защо то подбира само част от признаците на предмета. Оттам изложението стига до описанието пейзаж като най-сложната разновидност. Посочено е какви умения изисква то, каква роля играят наблюдателността и въображението и защо възприемането на природата почти винаги е съпроводено от одухотворяване и от съчетаване на жизнената правда с художествената измислица. Практическата сърцевина е петстепенната композиционна схема на съчинението описание. Тя води от определянето на замисъла и изходната гледна точка, през насочването на вниманието и цялостното възприемане на обекта, подбора и систематизирането на детайлите, обособяването на идейно-емоционалната оценка, до обмислянето на езиковите средства. За всяка стъпка е обяснено какво точно се прави и в кое звено на текста се проявява. Финалната част разглежда самия език на описанието: кои части на речта носят най-силен образен заряд, как се изграждат одухотворени образи, каква е ролята на епитета и кои видове изречения са подходящи за насечен изказ или за обединяване на картината. Накрая пейзажът е поставен и в жанров контекст, с посочване на описателните жанрове. Текстът е подходящ за подготовка преди писане на съчинение описание, за преговор на теорията при работа върху пейзажна лирика и импресия и за самопроверка дали описанието е изградено по всички изисквания.

Как се описва обстановка така, че тя да разказва за хората в нея. Урокът учи точно на това. В началото е обяснено какво е предметна обстановка и какво тя върши в художествения текст: рисува картина, показва къде се случва действието и подсказва какви са хората. Добавено е и просто правило за запомняне. След това е даден примерен текст за загрявка, а веднага след него е формулирана задачата на самия урок. Същинската част работи върху конкретен откъс, придружен с кратки сведения за повестта, от която е взет, за да не остане изваден от контекст. Работата върви по стъпки. Първата е планирането на описанието и започва с два въпроса: къде в текста се намира описанието и кой го прави, разказвачът или герой. Именно този втори въпрос е ключовият, защото от него зависи целият тон на описанието. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо описанието на обстановка не е изброяване на предмети и защо това е най-честата грешка при такова съчинение. Стъпките са построени така, че ученикът да стигне сам до готов текст, а не да преписва образец. Подходящ е за подготовка за класна работа, за писане на собствено описание и за упражнение.

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за образността, темата, посланието и разликите между лирическия и епическия текст Резюме: Литературните понятия имат неприятното свойство да звучат познато, без да са усвоени. Тема и послание, лирически говорител и повествовател, образност и научност — границите между тях се размиват точно когато трябва да бъдат приложени. Настоящата разработка проверява дали тези граници са ясни. Тестът се състои от двадесет задачи. Началото е кратък поетичен откъс, изграден изцяло върху природни образи, а върху него са построени първите пет въпроса: определяне на жанра, разпознаване на говорещия, разчитане на конкретен образ, откриване на художественото средство в даден израз и обобщение за целта на текста. Този подход поставя ученика в позицията да работи с текст, а не да възпроизвежда определения. Следващите дванадесет задачи покриват понятийния апарат на раздела. Проверява се кое е характерно и кое не е характерно за художествения текст, какво представлява лирическият говорител и с какво се различава от повествователя, какво означава авторовото послание, коя форма принадлежи към художествената литература и кой жанр не е лирически. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица, на особеностите на лириката, на понятието тема и на наименованието на вложеното от автора внушение. Трите отворени задачи с готови редове за писане вървят по нарастваща самостоятелност. Първата изисква посочване на основни характеристики на художествения текст. Втората — обяснение на разликата между две близки и често смесвани понятия. Третата е творческа: ученикът трябва сам да съчини четиристишие, в което да употреби поне едно художествено средство. Така тестът завършва не с проверка на знание, а с проба на умение. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден образ не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, а при творческата задача е приложено готово четиристишие с обозначени в него художествени средства, което може да послужи като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка и същевременно повод сам да опита да напише нещо в стих. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.