Есе по морален проблем: „Какво печелим и какво губим, когато отмъщаваме за стореното зло?“. Веригата, която мъстта не прекъсва, а удължава (по трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир)

Есето подрежда печалбите и загубите и оттам стига до извод. Началото поставя отмъщението сред най-древните морални проблеми и се позовава на първата библейска история за двамата братя. Първата част признава очевидната печалба: възстановяването на нарушения баланс и чувството за справедливост. Втората обаче показва, че тези печалби са повърхностни, и започва да изброява загубите. Първата загуба е моралната, защото отмъщавайки, човек става подобен на онзи, срещу когото се обръща. Втората е свързана с времето и енергията, които отмъщението изисква. Третата засяга физическото и душевното здраве и се позовава на мисъл на известен философ. Аргументацията е балансирана и не осъжда прибързано, а стига до заключение по своя път. Разработката е подходяща като образец при писане на есе по морален проблем и при подготовка за класна работа върху трагедията на Шекспир. Есето не осъжда прибързано, а признава и печалбата, и цената, и точно това балансирано разглеждане отличава сериозното разсъждение от общото порицание. Изводът е формулиран ясно и следва от аргументите. Обемът съответства на изискванията за есе в час.

Трагедията е разгледана изцяло, от епохата до превода. Началото представя Уилям Шекспир и времето, в което живее, а следващият раздел се спира на така наречения Шекспиров въпрос. После сюжетът е изложен действие по действие, от първо до пето, което дава ясна опора при преговор. Следват части за произведението, за Хамлет като ренесансов човек, за темите, мотивите и героите и за стила и художественото майсторство. Отделен раздел съпоставя двата български превода на прочутия монолог, което е рядкост в училищните разработки и показва как изборът на думи променя смисъла. Последната част описва театъра по времето на Шекспир и обяснява за каква сцена е писана пиесата. Двадесет и два въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Обемът и подредбата правят разработката удобна и за цялостна подготовка, и за работа върху отделно действие. Съпоставката между двата превода е особено ценна, защото показва, че една и съща реплика може да звучи различно на български, и учи да се чете внимателно. Отговорите се опират на конкретни сцени и обхващат всички действия на трагедията. Обемът е голям, а подредбата позволява бързо намиране на нужното.

Една реплика от нощната стража в Елсинор обяснява цялата пиеса, а анализът тръгва именно от нея и през целия си ход стъпва върху точни цитати от текста, така че всяко твърдение да има опора в самата трагедия. Началото поставя творбата в епохата на Ренесанса и показва двойния свят на високите идеали и мръсната политика, а след това се спира на автора и на онова, което той търси в човешката душа. Следва атмосферата на замъка, значението на заглавието и връзката между началото и края, при която разклатеният ред се възстановява на непосилна цена. Същинската част се движи по мотивите. Разгледани са прочутият монолог и конфликтът между разума и вярата, който той разкрива, мотивът за привидността и истината с ролите, които почти всички герои играят, мотивът за театъра и начина, по който истината трябва да бъде изиграна, за да излезе наяве, както и мотивът за разложението и гнилостта, който превръща едно престъпление в морална зараза за цялата държава. Героите са представени поотделно, с онова, което ги мотивира: принцът и различието му от традиционния отмъстител, владетелят и сцената на неговата молитва, майката и границата, до която синът стига с нея, съветникът, девойката и младежът, който е негово огледало с обратен знак. Конфликтите са подредени на няколко нива, от външния сблъсък до вътрешния, а също и между старите норми на честта и християнския морал, и между истинската държавна грижа и жаждата за власт. Отделни раздели обобщават жанровите белези на трагедията, ренесансовите ценности и кризата им, както и възможния прочит от гледна точка на съвременния ученик. Финалът формулира посланието в няколко посоки, без да ги свежда до един готов извод. Материалът е подходящ за подготовка по темата, за характеристика на героите и за писане на интерпретативно съчинение.

Пред ученика е разгърнат цялостен прочит на най-известната трагедия в световния театър. Началото представя Уилям Шекспир и мястото на творбата в неговото наследство, след което са изяснени сюжетът и стилът на трагедията. Анализът следва действието: първият монолог на Хамлет, съветите на Полоний към Лаерт и появата на призрака, престореното полудяване и размисълът за човека, прочутият монолог за живота и смъртта, съдбата на Офелия и финалът на трагедията. Всеки епизод е свързан с водещата идея за разглобения век и за самотата на ренесансовия човек в един свят, останал средновековен. Практическата част е разделена на две групи въпроси и задачи и обхваща близо петдесет питания с отговори: за смисъла на ключов литературоведски термин, за това хуманист или мизантроп е Хамлет, вярващ ли е той или неверник, убеден ли е във вината на майка си и какво го възпира да действа. Обемът и подредбата правят разработката удобна както за подготовка за матура, така и за работа върху отделен епизод от трагедията. Предимство е и че цитатите са дадени в контекст: всеки от тях е обяснен чрез мястото си в действието, което улеснява запомнянето им и използването им в собствен текст.

Анализ, в който върху един герой са наслоени пет различни тълкувания – и нито едно от тях не отменя останалите. Точно това превръща разработката от преразказ на трагедията в истински разбор, а ученика – в човек, който има какво да каже. Изложението е изградено на три равнища и всяко от тях води естествено към следващото. Първото е контекстът. Тръгва от идеала, донесен от Витенберг, и веднага го сблъсква със заварената действителност. Оттам следват характеристики на обкръжението – Клавдий, Полоний, двамата бивши приятели, Гертруда и Офелия, – като при всеки е обяснено какво точно нарушава той. Тази част не е изброяване на герои, а картина на един разпаднал се свят. Второто равнище е сърцевината на анализа: защо героят се колебае. Тук са петте гледни точки, всяка в свой абзац – психологическата, културно-историческата, интелектуалната, тази за меланхолията като ренесансов темперамент и накрая психоаналитичната. Последната е рядкост в ученическите разработки и веднага повишава равнището на един отговор, а е представена справедливо: като допълнение, не като окончателна истина. Третото равнище е темата за избора. Тя е проведена последователно през всички герои: какво избира всеки, каква е цената и как изборът предопределя съдбата му. Именно тази част дава на анализа обща ос и позволява героите да се съпоставят помежду си, вместо да бъдат описвани поотделно. Особено ценен е разборът на финала. Показано е, че колебанието е приключило още преди дуела и че смъртта не отменя моралната победа – наблюдение, което рядко се формулира толкова ясно. Отделно внимание е отделено на последните думи към Хорацио и на това какво означава молбата историята да бъде разказана. Предпоследната част свързва трагедията със съвременния читател, при това без насила – чрез простия въпрос дали да се приспособиш, или да отстояваш своето. Преход, който прави героя близък, вместо музеен. Езикът е достъпен, а термините са обяснени в самия текст. Изложението не изисква предварително познаване на епохата и се чете от един път. Преподавателят получава разбор, годен за няколко учебни часа. Петте тълкувания могат да се раздадат по групи и да се обсъждат едно срещу друго – готов повод за спор в час, при това без нужда от допълнителна подготовка. За ученика ползата е ясна. Творбата е обемна и лесно се преразказва, а тук е разчетена през понятия, които носят точки. Материалът върши работа за характеристика на образ, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.

Трагедията е разгледана по всички елементи, преди да се стигне до тълкуването. Началото представя Уилям Шекспир, роден през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън, и произведението. Следват раздели за заглавието, за времето и мястото на действието, за композицията, за действащите лица, за структурата и за героите. Въпросите и задачите обхващат и по-широки теми: в какви литературни жанрове твори Шекспир, кои са предпоставките за появата на така наречения Шекспиров въпрос, имало ли е причини авторът да се съобразява с вкуса на масовата публика и как се коментират времето, пространството и героите според представата, изградена в експозицията. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, който обхваща първите три действия. Обемът е голям, но подредбата е ясна, така че текстът върши работа и като справочник при работа върху отделна сцена. Разделянето по елементи дава готова структура за писмен анализ, а въпросите за епохата и за публиката поставят творбата в контекста, в който е създадена. Отговорите се опират на конкретни сцени. Обемът е голям, а подредбата позволява бързо намиране на нужното.