Към съдържанието
bgmateriali.com

Възникване на баснята и басните на Езоп с поука

Безплатен материал

Сподели:

Зареждане на оценките…

ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСНЯТА. ЕЗОП

 

Баснята може да бъде причислена към най-древните произведения на устното народно творчество. Това е кратка творба в прозаична или стихотворна форма с изобличително-поучително съдържание. Баснята води началото си от приказките за животни. Връзката с животинския свят говори, че тя вероятно е възникнала по времето на древните ловци и скотовъдци. Едва когато към нея е прибавен поучителният елемент, тя се отделя като самостоятелен литературен жанр. Основна задача на баснописците е да осмеят и да изобличат пороците на хората, лошото, нередното в човешките взаимоотношения и да ги отрекат, противопоставяйки им положителен пример. В баснята, често пъти изградена като диалог между двама герои, се говори за едно, а се подразбира друго, т.е. баснята има алегоричен смисъл. Други характерни белези на баснята са олицетворението и афористично изказаният извод (поуката). Ето защо и до днес баснята служи на хората при оформянето на техните етични и естетически възгледи за живота. Обикновено герои на баснята са животни, растения, предмети, които са одухотворени и се проявяват като хора - с човешки черти и нрави. Героите се отличават със свои присъщи качества, които стават иносказателен израз на човешките нрави, характери и поведение. Страхливите хора често са сравнявани със заека, коварните - със змията, лукавите - с лисицата, кротките и глуповатите - с овцата, упоритият и инат човек - с магарето и т.н.

Първата известна басня в писмена форма се свързва с поета Хезиод от VIII в. пр. н. е. Тя показва безсилието на обикновения човек пред знатния и властен господар. Баснята в древногръцката литература обаче се свързва най-често с името на Езоп - писател, роден през VI в. пр. н. е. във Фригия, Мала Азия. Според една легенда, този гърбав фригийски роб е бил изключително умен и съобразителен, прозорлив и находчив. Езоп притежавал дарбата да разказва увлекателно сътворените от народа приказки, да ги обогатява и променя така, че да се открои поуката. Сам измислял нови басни и ги вплитал умело в разговори и спорове. Благодарение на своята мъдрост и талант, той неведнъж спасявал честта и достойнството на господаря си - изтъкнат философ. За награда той му връща свободата, а цар Крез взема Езоп за свой съветник. Веднъж той го изпраща в Делфи да направи жертвоприношение на бог Аполон, но делфийските жреци от храма завиждат на неговата мъдрост и решават да му навредят с измамничество. Те скриват една златна чаша в дисагите на Езоп, а след това го обвиняват, че я е откраднал. Езоп е осъден на смърт и хвърлен от една скала в дълбока пропаст. Така загива прочутият мъдрец и разказвач на басни. Те са събрани и издадени през IV в. пр. н. е. в сборник, съдържащ 462 басни в проза. Чрез алегоричните образи в тях Езоп обобщава нравите на своето време и им дава сатирична оценка. От майсторството на Езоп се учат по-късно Лафонтен във Франция, Крилов в Русия, Стоян Михайловски в България.

В басните си Езоп не описва конкретна историческа действителност, нито пък отнася действието в определено време. Разказът в баснята носи мъдрост и поука за хората, независимо че героите са животни. Тя е внушена както чрез диалога между героите, така и чрез случката, която обикновено е кратка. Сред известните негови басни са „Кон и магаре", „Гарван и лисица", „Лисица и козел". В баснята „Кон и магаре" конят отказва да помогне на магарето и да поеме част от товара му. Затова получава заслужено наказание след смъртта на умореното магаре. Конят нарамва не само багажа на магарето, но и самото него. Осъзнал своята грешка, конят възкликва: „ - Тежко ми на мен, нещастника! Какво ми дойде до окаяната глава ? Не пожелах да взема малко от товара и ето сега нося всичко, дори и кожата!" Горделив и високомерен, конят мисли магарето за по-нисше същество и му отказва приятелството си. Магарето всъщност не е глупаво и упорито, а зад неговия образ прозира работливият и всеотдаен човек. Конят в случая представя горделивия и зъл човек, лишен от чувство за състрадание. Затова остава самотен, след като загубва другаря си. Поуката от баснята е, че човек трябва да се отнася с разбиране към приятелите си, да бъде добър и готов на саможертва за тях: „Баснята разкрива, че когато големите и малките живеят другарски, те един на друг си спасяват живота."

Често срещан персонаж както в приказките за животни, така и в басните, е лисицата, а една от най-често срещаните басни за нея е „Гарван и лисица". Тя е лукава и хитра, лицемерна и пресметлива. Със своите ласкателства успява да подведе гарвана, да го накара да се възгордее. Хитраната му прави комплимент, че той е най-хубавата птица и че „на него най-приляга да бъде цар, че това щяло да е напълно възможно, стига да има глас". Глупав и доверчив, гарванът изпуска парченцето месо, което носи в устата си, за да заграчи и да докаже, че има глас и е певец над певците. Самочувствието и жаждата му за слава стават причина да загуби плячката си. Освен хитра и подла, лисицата в случая е и съобразителна, и сладкодумна: „ - Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици.“ С тази басня Езоп изобличава доверчивите и неразумни хора, които лесно се ласкаят и имат прекалено високо самочувствие за себе си.

Лисицата е героиня и в баснята „Лисица и козел". Тя олицетворява онези хора, които със своята съобразителност и находчивост успяват да постигнат целите си. Лисицата подмамва доверчивия и глупав козел да слезе в кладенеца и да утоли жаждата си, като за целта хвали качествата на водата. И козелът слиза - не само защото е жаден, а защото е и любопитен и иска да се убеди в думите й. Дори за миг не се замисля за най-важното - как ще излезе оттам. Чрез неговия образ се осмиват глупавите и прекалено доверчивите хора, които страдат от своето лекомислие. Лисицата допълва критичната оценка за него: „Ако имаше толкова ум, не би слязъл в кладенеца, преди да помислиш за излизането си." Езоп обобщава поуката с думите: „ Така и разумните хора трябва да обмислят по-напред изхода от нещата и чак тогава да се залавят за тях."

В баснята „Земеделецът и децата му" героите са хора. Действителността е позната - разказва се за поминъка на земеделските стопани. Бащата събира децата си, преди да умре, и им казва, че им оставя богатство, което е скрил в лозето. За да го намерят, те многократно прекопават лозето, но така и не намират съкровището. Затова пък лозето им се отплаща с добра реколта. Поуката е, че трудът дава най-ценните и най-сладките плодове. Именно родителите са тези, които трябва да възпитат децата си, да ги научат на труд, защото това е най-голямата добродетел. Съобразителният баща успява да разпали любопитството им, както и желанието да открият богатството му. Езоп обобщава поуката кратко и ясно: „трудът е съкровище за хората ".

В България басните на Езоп са преведени от възрожденския книжовник Петър Оджаков при посредничеството на преводите на сръбския автор Доситей Обрадович, както и от Петко Рачов Славейков, Теодор Хрулев и Райно Попович, които ползват гръцки извори.

Изобличавайки човешките пороци, противопоставяйки ги на добродетелите, Езоп вдъхва вяра в доброто, оптимизъм в тържеството на красивите мисли и дела.

басня
басни с поука
Езоп
възникване на баснята
алегория
поука
Кон и магаре
Гарван и лисица
Лисица и козел
литература 5. клас

Свързани материали

Литературен анализ на басните на Лафонтен и Езоп – „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“: две истории, две поуки, една човешка мъдрост

Материалът събира в един учебен ресурс два знакови модела на баснята – творчеството на Жан дьо Лафонтен и Езоп – и ги представя чрез „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“. Подходът е особено удобен за ученици, които трябва едновременно да разберат жанровите особености на баснята и да проследят как различни автори изграждат поука чрез кратък сюжет, ярки образи и човешки слабости, представени в художествена форма. Първият дял е посветен на Лафонтен. Той започва с кратко въвеждане в мястото му в басенната традиция и връзката му с Езоп, след което вниманието се насочва към особеностите на неговия стил – достъпния език, авторовото присъствие, приятелския тон и начина, по който нравственото послание се вплита в самия разказ. След този обзор материалът преминава към „Кокошката със златните яйца“, където анализът е организиран около героя, конфликта, развитието на действието и поуката. Така ученикът получава ясен модел как от кратък сюжет се извежда характеристика и нравствен смисъл. Следва отделен обобщителен блок за композицията на басните на Лафонтен. В него са откроени структурата на кратката история, ролята на диалога, бързото развитие на конфликта и финалното обобщение. Този раздел е особено полезен при подготовка за урок или писмен отговор, защото показва кои елементи трябва да се наблюдават при литературен анализ на басня. Втората голяма част е посветена на Езоп и въвежда накратко историческия и жанровия контекст на неговото творчество. След това анализът преминава към „Гарван и лисица“, като разглежда героите, поведението им, функцията на олицетворението и начина, по който кратката случка води към ясна нравствена поука. Така материалът предлага паралелно, но не механично представяне на двамата баснописци и позволява лесно да се видят общите принципи на жанра и различният начин, по който те работят с тях. За ученика това е удобна опора за преговор, домашна работа, устен отговор или подготовка за литературен анализ. За учителя ресурсът може да се използва за сравнителна работа между Лафонтен и Езоп, за урок върху баснята като жанр, за беседа по композиция и поука или като основа за самостоятелни въпроси и задачи. Съчетаването на два автора и две популярни басни в един материал повишава практическата му стойност: вместо отделни разпокъсани разработки, читателят получава подреден обзор с ясни тематични ядра, последователен анализ и възможност за съпоставка. Това го прави подходящ учебен ресурс както за първо запознаване с жанра, така и за обобщителен преговор и подготовка за оценяване.

Безплатно
Лафонтен
Езоп
Кокошката със златните яйца
+7
Разгледай

Кокошката, лисицата и гарванът пред Краля Слънце: анализ на басните на Лафонтен

Учебна разработка върху баснописеца Жан дьо Лафонтен и върху най-известните му басни, съобразена с първата сериозна среща с жанра в пети клас. В началото е представен авторът и времето, в което твори: Франция на Луи XIV, нарастващото народно недоволство и смелостта на един писател да напада чрез алегория онова, което тогава се смята за неприкосновено. Посочени са книгите му, както и парадоксът, че славата му идва точно от жанр, приеман по негово време за нисш. Следва частта за източниците и за приноса му. Обяснено е какво Лафонтен взема от Езоп, от индийските баснописци и от народните приказки за животни и с какво променя самата басня, въвеждайки приказен елемент, по-разгърнат сюжет и собствен глас на разказвача. Същинската част разглежда конкретни творби. „Кокошката със златните яйца“ е разчетена през алчността и през алегорията със златото и блясъка; „Лисицата и гроздето“ е съпоставена с Езоповия вариант, за да се види разликата в подхода; „Гарванът и лисицата“ и „Погребението на лъвицата“ са свързани с темата за ласкателството и раболепието, а „Вълк и агне“ е разгледана като сатира срещу правото на по-силния. Поуките са цитирани и обяснени, а не само изредени, като е показано кой човешки порок стои зад всеки алегоричен образ и защо героите са именно тези животни. Финалната част извежда защо басните на Лафонтен продължават да важат и за днешния читател. Разработката е подходяща за урок и за преговор върху баснята като жанр, за отговор на въпрос по литература и за подготовка за изпитване в пети клас.

Безплатно

Подробен и разширен анализ на одата „Левски“ от Иван Вазов, от лирическия цикъл „Епопея на забравените“. Въпроси и отговори.

Един монах стои в килията си посред нощ, четири пъти казва „мисля“ - и после излиза. Между този изход и бесилото се побира цял един живот, превърнат в житие. Оттук тръгва и този пълен анализ на най-известната Вазова ода. Материалът започва с обстоен портрет на Иван Вазов - биография, място в българската култура, жанрово разнообразие на творчеството, позицията му на народен поет и полемиките с кръга „Мисъл“. Следва общ поглед върху одата, творческата ѝ история с автентични свидетелства на самия Вазов и художественият контекст на създаването ѝ. Аналитичната част се разгръща последователно през мястото на творбата в цикъла, смисъла на заглавието „Епопея на забравените“, жанровата ѝ природа като ода, житие и похвално слово, значението на самото име „Левски“, композицията с нейните три части и скъсени стихове, художественото пространство като нравствен избор и художественото време с неговите три пласта. Разгледани са проблемите, мотивите и образите - апостолското слово, предателството, сакрализацията, романтическите черти на героя. Отделен дял е посветен на метафората и метонимията с конкретни примери, следван от речник на важните понятия. Допълнителните точки обхващат стихосложението, образа на народа, мотива за словото и мълчанието, безсмъртието и значението на творбата днес. Практическата част е много обширна: тринайсет наблюдения върху текста с подробни отговори, девет въпроса и задачи - включително систематизирана таблица с художествените средства, съпоставка с одата „Паисий“, резюме на нови исторически изследвания и коментар върху кинотворбите за Левски. Следва размисъл върху един исторически парадокс, четири тези за дискусия по модела „да, защото… / не, защото…“ и двайсет допълнителни въпроса за проверка на знанията. Материалът е подходящ за класно съчинение, интерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, подготовка за матура и изпитване, преговор и самостоятелна работа.

1 кредит

Пътят на едно сърце към дома. Анализ на „Косачи“ от Елин Пелин. Въпроси и отговори

Анализ, при който ученикът първо предполага какво ще стане, а после проверява дали е познал. Такъв е този прочит на „Косачи“. В началото е поставен въпрос за автора и за онова, което вече знаем от него, а веднага след това какво подсказва заглавието. Същинската част върви по откъси. За първия са зададени въпроси за наблюдение: какво видяхме и чухме, а после защо един от селяните е наречен Благолаж. След това идват предположенията: какво ще избере да разкаже Благолажът и защо, а веднага след тях спорът за приказките и проверката съвпаднало ли е очакването. При втория откъс схемата се повтаря: какво разбрахме за Лазо, одобрявам ли думите, отправени към него, и какво смятам, че ще се случи по-нататък. Именно това редуване на предположение и проверка учи на четене с разбиране, а не на запомняне. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо приказката вътре в разказа е по-важна от самата случка и защо Елин Пелин ѝ отделя толкова място. Материалът може да се използва и при първо четене на творбата, тъй като въпросите вървят по реда на текста. Подходящ е за работа в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелно четене.

1 кредит

Анализ на народната приказка „Болен здрав носи“: двубоят между Кума Лиса и Кумчо Вълчо

Кой всъщност печели в приказката и защо победата на по-умния не носи радост? Материалът разглежда „Болен здрав носи“ като приказка за животни и стига до отговор, който изненадва мнозина петокласници. Началото поставя творбата в широкия свят на приказките за животни: каква е била ролята на животните в бита на древния човек, откъде идват вълчите празници и поверията, защо героите животни толкова приличат на хората и как народът е разпределил чертите на характера между лисицата, вълка, таралежа и мечката. Същинската част следи сюжета епизод по епизод. Първо срещата със стареца и откраднатата риба, после гостуването на Кумчо Вълчо, риболовът на реката, случката при воденичаря и накрая сватбата, от която идва и самата реплика в заглавието. Всеки епизод е свързан с конкретно качество на героите, а наблюденията са подкрепени с цитати от текста на приказката. Отделно внимание е отделено на думите, с които народният разказвач характеризира своята героиня, и на въпроса докъде хитростта е ум и откъде нататък става коварство. Финалната част съпоставя двамата герои като носители на противоположни качества и извежда поуката на народния творец. Материалът е подходящ за подготовка на устен отговор и на характеристика на герой в 5. клас, за преговор преди класна работа и за самостоятелна работа върху приказките за животни.

Безплатно

Анализ с 39 въпроса и задачи с подробни отговори върху „История“ от Никола Вапцаров – от страниците на историята към гласа на безименните

„Въпроси и задачи с подробни отговори върху стихотворението „История“ от Никола Вапцаров“ е богато разработен учебен материал, който превръща работата с творбата в последователна система от 39 въпроса и задачи с аргументирани отговори. Подходящ е за ученици, които искат да проверят не само дали познават текста, но и дали умеят да разчитат неговите образи, композиция, език и послания, както и за учители, които търсят готова основа за беседа, дискусия или преговор. Основната част е организирана според трите смислови ядра на стихотворението. Първият блок насочва към началното обръщение, образа на историята, колективния говорител и отношението между официалната памет и човешкия живот. Вторият преминава към разказа за поколението и предлага въпроси върху характерни езикови, пространствени и конфликтни решения. Третият е съсредоточен върху финалната част, поетическото слово и връзката между преживяното и неговото съхраняване. Силна страна на материала е, че въпросите не се ограничават до възпроизвеждане на готови знания. Те изискват работа с конкретни думи и изрази, проследяване на художествени средства, тълкуване на композиционни отношения и осмисляне на поведението на лирическия говорител. Подробните отговори показват как от текстовото наблюдение се стига до аргументирана литературна интерпретация и така дават практичен модел за самостоятелна работа. Отделният раздел „Критическа дискусия“ разширява подготовката отвъд непосредствения анализ на стихотворението. Задачите насърчават ученика да съпоставя позиции, да защитава становище и да осмисля по-общи въпроси за историята, паметта и стойността на поезията. Така материалът развива едновременно литературни знания, аргументативни умения и критическо мислене. „Литературна работилница“ добавя още едно равнище на работа. В нея се използват варианти на текста и други изказвания на Вапцаров, за да се проследи как се изгражда художественото послание и как авторовите решения променят внушението. Блокът е полезен за по-задълбочена подготовка, сравнение на текстове и формулиране на самостоятелни наблюдения. Финалният раздел с 20 въпроса за проверка на знанията функционира като цялостен преговор. Той връща вниманието към композицията, образите, езика, художествените средства, личното и колективното, времето, пространството, паметта и актуалността на творбата. Така ученикът може лесно да установи кои аспекти владее уверено и към кои трябва да се върне. Материалът е отличен избор за подготовка за урок, класна работа, писмено изпитване, интерпретативна задача или ДЗИ. Ясното разделяне на въпросите, подробните отговори и разнообразните типове задачи позволяват той да се използва както последователно, така и избирателно според конкретната учебна цел. Това е практична разработка за преминаване от познаването на „История“ към уверено, аргументирано и текстово подкрепено литературно мислене.

1 кредит