Кой, чий, какъв и колко: определението като второстепенна част на изречението. Учебен материал по български език с примери, видове определения и правилата за членуване

„Русото момче хвърли снежна топка в градината на съседите“ е изречение, в което се крият три определения, но само едно от тях е съгласувано. Разработката тръгва точно от такъв пример и обяснява какво представлява определението, към какво се отнася винаги и защо няма самостоятелно място в модела на изречението. Следва кратък двустъпков начин за откриване на определенията, приложен върху пример, в който има и определение към определение. Основната част разграничава съгласуваните от несъгласуваните определения: първите с промяната по род и число и с разликата между пълния и краткия член при подлог и при допълнение, вторите с предложните конструкции, чиято форма остава непроменена. Отделен раздел въвежда приложението и показва как един и същ признак може да бъде изразен по три различни начина, с прилагателно, с предлог или със съществително до съществително. Следват частите на речта, чрез които се изразява съгласуваното определение: прилагателните имена с разграничението между качествени и относителни и с проверката чрез степените за сравнение, както и числителните имена, бройни и редни, с особеностите на формите за лица и за неодушевени предмети и с членуването на редните числителни. Кратък раздел обръща внимание на правописни особености и на дублетните форми при числителните. Обобщението подрежда изводите в четири точки, а упражнението накрая включва три задачи, откриване и определяне на вида на определенията, съставяне на свои изречения с всеки от трите начина за изразяване и разпознаване на качествени и относителни прилагателни. Разработката е подходяща за преговор на определението в изречението преди изпитване в 5 клас, за упражнение по синтактичен разбор и за подготовка на устен отговор по темата.

Една и съща дума може да е съществително име по част на речта и подлог по служба в изречението, а именно това смесване обърква най-често учениците. Материалът е подреден справочник, който разделя ясно двата въпроса и дава към всяко понятие кратко определение и подбрани примери. Първата част изброява последователно десетте части на речта в българския език, от съществителното и прилагателното име през местоимението, числителното име и глагола до наречието, предлога, съюза, частицата и междуметието, като всяка е обяснена с какво назовава или какво изразява и е онагледена с примерни думи. Втората част преминава към частите на изречението. Разгледани са главните части, подлогът и сказуемото, с въпросите, чрез които се откриват, и с начина, по който се подчертават. След тях идват второстепенните части: определението, допълнението с разграничението между пряко и непряко и с ролята на предлозите, обстоятелственото пояснение с неговите разновидности за място, начин, време, количество, причина и цел, както и приложението и сказуемното определение. Всяка част е придружена с изречения, в които съответната служба е откроена, така че правилото веднага да се види в действие. Материалът е удобен за преговор преди контролна или класна работа, за самостоятелна подготовка вкъщи и за бърза справка при синтактичен разбор на изречение в прогимназиалния етап.

Часът започва с обещание за кратка история и още на втората минута класът вече търси кои думи в нея добавят повече информация. Оттам нататък разработката върви като готов сценарий: всяка реплика на учителя е изписана, а до нея стои очакваният отговор на учениците. Планът е разчетен по етапи с посочено време за всеки от тях, от настройването на класа до домашната работа. Новото знание е въведено чрез наблюдение върху кратък текст, а не чрез готово правило: учениците първо откриват думите, после сами стигат до въпроса към коя част на речта се отнасят те. Следва обяснението какво е определение, подкрепено с двойка изречения, в която разликата се усеща веднага. Централните части на урока разработват въпросите, на които отговаря определението, знака при разбор и петте начина то да бъде изразено, като всеки от тях има свой пример и свой бърз въпрос към класа. Отделен етап е посветен на разширената част на изречението, а най-обемният раздел разграничава съгласуваното от несъгласуваното определение и решава въпроса с пълния и краткия член чрез мини-проверка на дъската. Последната третина съдържа устно упражнение с готови изречения и въпроси към тях, обобщение в няколко изречения, финален въпрос към класа и домашна работа с ясно условие. Разработката върши работа както за учител, който иска готов ход на часа, така и за родител или ученик, който наваксва темата стъпка по стъпка.

Тест по български език върху определението като второстепенна част на изречението. Двадесетте задачи са с избираем отговор и по четири варианта, а по-голямата част от примерите са кратки словосъчетания, което прави проверката ясна и достъпна. Началните задачи изискват откриване на определението в дадено словосъчетание или изречение. Материалът е подбран така, че постепенно да се разширява представата за това какво може да бъде определение: най-напред прилагателно име, после местоимение, числително, наречие за количество и накрая съчетание от предлог и съществително. Тази подредба е сполучлива, защото ученикът обикновено свързва определението само с прилагателното и се затруднява при останалите случаи. Втора група задачи проверява въпросите, на които определението отговаря. Проследени са разликите между питането за качество, за принадлежност и за количество, което помага определението да бъде разпознато и когато е изразено с необичайна за него дума. Отделни задачи разглеждат същността на понятието: коя част на речта се пояснява от определението и по какъв начин то се отбелязва при синтактичен разбор. Тези въпроси са теоретични, но кратки и без излишни подробности. Обособена е и линия за видовете. Проверява се какво отличава съгласуваното определение, кой пример е несъгласуван и в кое словосъчетание към едно съществително има повече от едно определение наведнъж. Особено ценни са двете задачи, които свързват темата с членуването. При първата трябва да се посочи изречението, в което определението пред допълнението е членувано правилно с кратък член. При втората определението стои пред подлога и изисква пълен член. Тези задачи показват на ученика защо разпознаването на службата в изречението не е самоцелно упражнение, а условие за правилен правопис. Включена е и задача, която показва как чрез определение една част на изречението се разширява. Малкият обем на примерите е предимство при тази тема. Тъй като повечето задачи стъпват върху две-три думи, вниманието на ученика остава изцяло върху връзката между тях и не се разсейва от дълги конструкции. Така се изгражда навикът да се пита кое коя дума пояснява – а именно този въпрос води до верния отговор при всеки синтактичен разбор. Неверните варианти навсякъде са съставени от действителните части на същото словосъчетание или изречение. Затова отговорът не може да се даде по изключване: ученикът трябва да определи службата на всяка от предложените думи, преди да избере. Отговорите са изнесени след задачите. Всеки от тях е придружен с кратко обяснение, което посочва коя дума какво пояснява и на какъв въпрос отговаря, а при задачите за членуване е обяснено и защо се изисква точно този член. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, подходяща и за кратко упражнение в началото на час. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение с пряка полза при членуването, където правилният избор зависи от това дали думата е подлог, или допълнение.

Тестът разглежда определението като част, която винаги върви заедно със съществителното и се променя според него. Затова и повечето задачи изискват първо да се посочи поясняваната дума, а после да се определи връзката помежду им. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта – в едни случаи цели изречения, в други кратки словосъчетания. Първата група е върху разпознаването и въпросите: къде има определение, кой въпрос го открива при принадлежност, кога отговаря на въпроса за количество и кой е точният въпрос при описание на предмет. Втората група обхваща начините за изразяване. Проверяват се определения, изразени с прилагателно име, с числително – бройно и редно, с местоимение и с предлог и съществително. Отделни задачи изискват да се посочи съществително с две определения към него и да се определи коя точно дума се пояснява в конкретно изречение. Третата група е върху съгласуваното и несъгласуваното определение. Задачите използват проста проверка – преобразуване в множествено число – и показват кога формата се променя заедно с думата и кога остава непроменена. Четвъртата група е върху разширените части: кога допълнението има свое определение и кога такова получава обстоятелственото пояснение. Петата група свързва темата с членуването: пълен член, когато определението пояснява подлога, и кратък, когато пояснява второстепенна част. Отговорите са изведени накрая, с посочен проверяващ въпрос при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за разбор на дъската. Преимуществото на този вариант е широкият обхват на начините за изразяване. Определението не е само прилагателно и когато ученикът види, че тази роля може да изпълнява и числително, и местоимение, и цял израз с предлог, разборът престава да зависи от разпознаването на част на речта. Полезна е и задачата за подчертаването. Тя изисква да се прецени коя точно дума носи службата на определение – проверка, която подготвя за оформянето на синтактичен разбор в тетрадка. Ценни са и въпросите за членуването. Правилото се прилага веднага след като се установи дали поясняваната дума е подлог, или второстепенна част, и тук двата случая са дадени един до друг. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като наръчник с готови въпроси за проверка.

Тестът проверява разбора на изречението по практически път – чрез въпроси, замени с местоимения и разпознаване по смисъл. Никъде не се иска определение наизуст; навсякъде се работи с готово изречение. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, като изреченията са кратки и от всекидневната реч. Първата група е върху главните части. Проверява се откриването на сказуемото в изречения с различна подредба на думите, разпознаването на подлога, включително когато той не е извършителят на действието, и умението подлогът и допълнението да бъдат заменени с подходящите местоимения – най-надеждната проверка при разбор. Втората група е върху второстепенните части. Разгледано е допълнението и начинът да се провери чрез кратка местоименна форма; определението с въпросите за какъв и за чий, както и определението за брой; обстоятелственото пояснение за място, за начин и за причина. Отделна група поставя един и същ израз в различни изречения и изисква да се прецени в кой случай той пояснява съществителното, а в кой – действието. Тези задачи показват, че службата на думата не се определя от вида ѝ, а от връзката ѝ с останалите в изречението. Следват въпросите за разширените части – кога подлогът и допълнението имат свое определение – и една задача за подхода при сложно изречение: какво трябва да се направи, преди да започне разборът. Отговорите са изведени накрая, с посочен въпрос за проверка при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за разбор на дъската. Силната страна на теста са проверките. При всеки верен отговор е посочен въпросът или заменящото местоимение, чрез които службата на думата се доказва. Така ученикът получава не само правилния отговор, а и метод, приложим при всяко следващо изречение. Особено полезна е задачата за подлога, който не е извършител на действието. Тя разграничава граматичното от смисловото и предотвратява честа грешка при разбор на изречения със страдателна конструкция. Ценна е и задачата за подхода при сложно изречение. Разделянето на прости изречения преди разбора е първата стъпка, която мнозина пропускат, и точно затова се обърква цялата задача. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готов начин за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък наръчник по синтактичен разбор.