Анализ на приказката „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ от Шарл Перо с въпроси и отговори

Какво прави една история приказка и защо точно тази е останала жива три века? С такива въпроси започва разработката и с тях подхожда към творбата – не като към забавен разказ, а като към литературен текст с ясни жанрови белези. Всичко е поднесено под формата на въпроси и задачи, следвани от развити отговори. Въведението представя автора – кой е бил, с какво се е занимавал и как е стигнал до приказките, – както и сборника, в който творбата излиза, заедно с останалите известни заглавия в него и с една негова характерна особеност. Първите два въпроса са жанрови: защо произведението е приказка и защо сюжетът му е типичен за вълшебните приказки. Отговорите извеждат чудесното, приказната схема и повтарящия се фолклорен модел за наследството и за най-малкия брат. Следва блок от три въпроса за наследството. Освен какво се случва в началото, тук се иска и лична преценка – справедлива ли е подялбата и как читателят би я направил, – а накрая се стига до въпроса какво всъщност се оказва наследството на най-малкия син. Голяма част от разработката следи хода на четенето и поставя въпроси така, както те възникват у ученика: изненадва ли поведението на героя, какво ще каже той на царя, одобряват ли се лъжите му, как бихме постъпили на негово място, какво очакваме да се случи и съвпада ли очакването с развитието. Тази поредица е особено удобна за работа в клас, защото поддържа диалог, а не изслушване. Отделни въпроси разглеждат одобрението и неодобрението към постъпките на героя, както и поведението на неговия противник – какво би направил разумен човек на негово място. Финалът има свой блок: изненадва ли краят, как би постъпил читателят на мястото на главния герой, какво е станало с по-големите братя и каква лична поука би извел всеки. Следва въпрос кое е невероятното в приказката. Особено ценна за подготовка е частта за ролята на героя и за това какво е особеното при него. Тук отговорът въвежда представата за вълшебен помощник, разглежда двойствената му природа и обяснява устойчивата литературна двойка, към която принадлежат двамата главни герои. Следва разделът за темите и за двете авторови поуки, а след него – преглед на героите и определение на художествения похват, чрез който животното е представено като човек, с обяснение къде се среща той. Разработката включва и задача за труден или смущаващ момент и за ясен момент в текста, съпоставка с други произведения, в които главни герои са животни – с посочени прилики и разлики, – творческа задача за собствен домашен любимец като герой на приказка, както и въпрос кои човешки качества са приписани на животното. Накрая е изведен план с основните моменти – готов за преразказ. На учителя разработката дава готови въпроси, задачи и отговори за няколко часа, включително дискусионни, творчески и терминологични задачи. На ученика материалът служи при подготовка за преразказ, за изпитване и за отговор на литературен въпрос, като показва как се отговаря пълно и обосновано по всяка тема от творбата.

Тази разработка тръгва от нещо съвсем практично – от готов план за преразказ – и стига до въпроси, на които и възрастните отговарят трудно. Между двете стоят единадесет раздела, всеки построен като въпрос или задача с подробен отговор. След кратко въведение за автора, годината и сборника, в който приказката излиза, следва първата и най-полезна за час част: разделянето на текста на епизоди. Седемте епизода са назовани с отделни заглавия и накратко очертани, а от тях е изведен готов план за преразказ, подреден по хода на действието. Втората задача е върху жанра. Отговорът извежда белезите, по които произведението се определя като вълшебна приказка, и ги показва един по един върху конкретния текст, включително чрез общата схема, по която е изградено действието. Следва въпрос за семейството на мелничаря и за отношението на най-малкия брат към неговия дял. Отговорът разглежда как протича подялбата, какво издава тя за героите и защо точно тази изходна точка задвижва цялата история. Четвъртата задача изисква откриване на местата в текста, в които най-ясно личат качествата на главния герой. Отговорът извежда четири отделни качества и към всяко посочва конкретен епизод или реплика – с цитати, подбрани от самата приказка. Отделен раздел се занимава с двойното заглавие и с въпроса защо героят е наречен наставник. Разгледани са конкретните наставления, които той дава на своя стопанин, и какво изисква от него в замяна. Кулминационната сцена има свой самостоятелен въпрос: как е надхитрен противникът и от кои негови слабости се възползва героят. Отговорът проследява разговора стъпка по стъпка и обяснява механизма на манипулацията, без да го свежда до „хитрост“. Особено интересна е творческата задача за сценично представяне. В отговора са разработени четири различни пространства от приказката – с предложения за декор, осветление, тон на репликите и начин на изиграване. Това е готова основа за драматизация в клас. Следва дискусионният въпрос кога хитростта служи на доброто и кога на злото. Отговорът защитава ясна позиция и я подкрепя с примери от литературата, от киното и от всекидневието – материал, който може да се използва направо за спор в час или за аргументативен текст. Разработката включва и въпрос защо краят на приказката е щастлив, с отговор на две нива – видимото и по-дълбокото. Следват задачите върху поуките: как се оценяват днес двете поуки на автора и каква съвременна поука би могла да се добави, с предложен вариант. Финалната задача насочва към други творби на същия автор – с кратък преглед на познатите заглавия и съпоставка между две от тях. На учителя разработката дава готови въпроси, задачи и отговори за няколко часа – с план за преразказ, с дискусионна и с драматизационна задача. На ученика материалът служи при подготовка за преразказ, за изпитване и за отговор на литературен въпрос, като показва как изглежда пълен и обоснован отговор по всяка тема от творбата.

Приказката е кратка, позната от детството и привидно изчерпана още с първия прочит. Точно затова е трудна за час – какво да се каже за нея, освен че е забавна? Тази разработка отговаря на въпроса: тя е изградена изцяло като поредица от въпроси и задачи с пълни, развити отговори към всеки от тях. Началото е кратко въведение – авторът, годината и сборникът, в който приказката се появява, и кръгът от проблеми, които тя поставя. Оттук нататък изложението върви по тематични раздели, като във всеки от тях са поставени по два или три въпроса и веднага след тях следват отговорите. Първият раздел е за бащиното наследство. Въпросите тук са насочени към отношенията между тримата братя и към положението на онзи, който получава най-малко; отговорите разглеждат подялбата и характерите, които тя издава. Вторият раздел съдържа въпроси за жанра и за строежа на творбата. Единият отговор извежда белезите, по които приказката се определя като вълшебна, а другият разделя текста на епизоди – всеки назован и обособен, което дава готов план за преразказ. Към този въпрос е добавена и лична преценка кой епизод е най-въздействащ. Третият раздел поставя три въпроса за ума и хитростта на главния герой. Отговорите посочват конкретните места в текста, в които тези качества личат, проследяват стъпките на изграждания нов образ и разглеждат отделно въпроса кой епизод буди неодобрение – задача, която рядко се поставя в час. Следва въпрос, посветен изцяло на двубоя с човекоядеца, с подробен отговор върху механизма на манипулацията и върху контраста между силата и находчивостта. Отделни въпроси разглеждат качествата на героя: кое от три предложени качества е най-важното и има ли друго, което води до успеха. Отговорите съпоставят и подреждат, вместо да изброяват. Особено ценна е частта със задачата за съпоставка. В нея са дадени две противоположни твърдения за героя, поставени са въпросите кое от тях се избира и защо, както и възможна трета гледна точка – и трите позиции са разгърнати в отговорите. Тази задача е готова опора за дискусия в клас и за аргументативен текст. Разработката съдържа и въпроси за поуките: доколко авторовите поуки важат днес и каква съвременна поука би могла да се съчини – с предложен отговор и към двата. Следват въпроси за наставничеството – как се различава добрият от лошия съветник, кого бихме избрали и подходящ ли е главният герой за такава роля. Финалната част включва две творчески задачи – избор на роля за сценична постановка и избор на момент за илюстрация, също с развити отговори. На учителя разработката дава готов набор от въпроси, задачи и отговори за цял урок или за няколко часа, включително дискусионни и творчески задания. На ученика материалът показва как се строи пълен аргументиран отговор по всяка от темите – опора при домашна работа, при подготовка за изпитване и при отговор на литературен въпрос.

Откъде идва думата приказка и защо между разказвача и читателя има леко намигване: с този въпрос започва анализът, който после поставя творбата на Шарл Перо в основата на един напълно житейски проблем, този за наследството. Първата част разграничава приказката от мита, припомня думите на Елин-Пелиновия Благолаж за приказките и посочва къде стои „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ сред битовите приказки, приказките за животни и вълшебните приказки. Оттам изложението минава към подялбата между тримата сина на мелничаря и към положението на онзи, чийто дял е мизерен, и оставя на читателя сам да реши кое наследство е по-важно: добрият ум и занаятът или материалните блага. Същинската част проследява двата пласта на творбата. Разгледано е реалистичното начало и всичко, което приказката казва за бита на XVII век: мелницата и земеделските дейности, косачите и жътварите, разбойническите банди, човекоядецът и царят като два различни образа на властта. После е показано откъде започва фантазното и как котаракът се превръща във вълшебен помощник със собствена стратегия за оцеляване. Самостоятелен акцент е поставен върху степенуването на действията му по числото три: хитрините с даровете за царската трапеза, случката край реката, при която селското момче става маркиз дьо Карабас, и трите коварства по пътя към престола. Проследени са и хуморът, иронията към царската власт и към благородниците, ролята на дрехите и на титлата, любовта на принцесата и двете поуки в стихотворна форма в края на приказката. Финалната част свързва творбата с народната мъдрост за занаята и ума. Анализът е подходящ за характеристика на котарака и на най-малкия брат и за съчинение върху проблема за наследството.

Приказката на Шарл Перо за находчивия котарак е разказ за това как умът надделява над положението и над силата. Настоящите седемнадесет задачи проследяват сюжета и извеждат от него основните литературни понятия. Първите петнадесет въпроса са с избираем отговор. Те тръгват от водещата идея на творбата и от различието между тримата братя – двамата получават практично наследство, а най-малкият на пръв поглед остава ощетен. Следва задача за ролята на помощника, който не е просто спътник, а истински водач и стратег. Друга група въпроси е насочена към същността на конфликта – противопоставянето между хитростта и грубата сила – и към отделните хитрости, чрез които е постигнат успехът: убеждаването на селяните да сочат нов господар на земите, случката край водата и представянето пред владетеля. Отделни задачи разглеждат мястото на царската дъщеря в сюжета и значението на преобразяването на човекоядеца. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до поуката от поведението на котарака, до онова, което той въплъщава, до промяната у младия господар, до отношенията между двамата и до начина, по който е превзет замъкът, както и до развръзката на приказката. Последните две задачи изискват кратък свободен отговор в 1 – 2 изречения: каква е разликата между успеха на героя и този на братята му и какво би направил самият ученик на мястото на находчивия помощник. Втората задача насърчава самостоятелното мислене и личното отношение към текста. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки на задачите със свободен отговор.

Този вариант на теста върху приказката на Шарл Перо проследява стъпка по стъпка плана на находчивия помощник – от първия подарък за владетеля до превземането на замъка. Седемнадесетте задачи проверяват както познаването на сюжета, така и умението да се обобщи неговият смисъл. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от отношението на котарака към господаря му в началото на разказа и от първата хитрост – поднасянето на дивеч, което създава добро впечатление у владетеля. Следват задачи за случката край реката, за начина, по който са убедени селяните, и за надхитряването на човекоядеца. Друга група въпроси е насочена към отклика на владетеля, към онова, което помощникът въплъщава, и към образа на света, изграден в приказката – свят, в който умът дава възможност и на по-слабия да успее. Отделни задачи разглеждат мястото на царската дъщеря в развръзката, качествата, довели до успеха, и отликата на главния помощник от останалите герои. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до промяната у младия господар, до значението на човекоядеца като въплъщение на несправедливо натрупаните богатство и власт, до финала на приказката и до поуката, която тя извежда. Последните две задачи изискват свободен отговор: как точно помощникът превръща бедния младеж в богат и уважаван човек и коя е поуката от приказката. Под тях е оставено място за писане. Приложени са верните отговори с обяснения към всеки въпрос, както и примерни разработки на задачите със свободен отговор.