Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 2415 резултата
Болест на Кушинг
Болест на Кушинг е форма на хиперкортицизъм, причинена от повишена секреция на адренокортикотропен хормон (ACTH) от аденом на хипофизата (най-често доброкачествен). Това води до хиперплазия на ...
Акромегалия
Акромегалия е хронично заболяване на ендокринната система, причинено от прекомерна секреция на растежен хормон (GH, соматотропин) след пубертета, когато костните епифизи вече са затворени. То...
Язвена болест (Ulcus pepticum)
Язвената болест е хронично-рецидивиращо заболяване, при което се образува дефект (язва) в лигавицата на стомаха и/или дуоденума, проникващ през muscularis mucosae и понякога достигащ до мускулния сло...
Анализ на VIII глава от „Евгений Онегин“ (А. С. Пушкин). Последната среща на Онегин и Татяна – любов, дълг и пропуснато щастие.
Разгръщането на VIII глава от „Евгений Онегин“ е като последен акт в театър: завесата се вдига не за да видим ново действие, а за да осмислим вече случилото се. Тук Пушкин не просто „довършва“ ...
Романтизмът – нов поглед към човека и света
Епохата на Романтизма бележи голям обрат в европейската култура от края на XVIII и първата половина на XIX век. Тя започва като литературно направление, чието име идва от думата „романс“ – лирич...
Анализ на „Пътешествията на Гъливер“ – I глава от II част
По първа глава от Втората част на „Пътешествията на Гъливер“ разбираме колко целенасочено и умно Джонатан Суифт сменя оптиката спрямо първата част. Схемата на повествованието в началото е ...
Анализ на „Пътешествията на Гъливер“ – I глава от I част
„Пътешествията на Гъливер“ – I част, I глава показва как Джонатан Суифт използва класическата просвещенска „пътешественска“ рамка, за да вкара читателя право в сърцевината на сатирата си: ...
Джонатан Суифт и романът „Пътешествията на Гъливер“
„Пътешествията на Гъливер“ е типичен просвещенски роман, който използва пътешественската схема, за да осмее пороците на обществото, да разобличи политическото лицемерие и да постави принц...
Просвещението – пътят на разума, свободата и „смелостта да знаеш“
Епохата на Просвещението през XVIII век е време на силна вяра в разума, знанието и образованието, на борба срещу невежеството и фанатизма, на нови представи за обществото и човека. Епохата започ...
Античността – корените на европейската култура и уроците за човека
Античността е епохата, в която Европа сякаш „отваря очи“ за човека. Светът вече не се обяснява само с божествени чудеса, а и с разума, опита и наблюдението. В центъра на вниманието застава чов...
Анализ на „Антигона“ от Софокъл – четвърти и пети епизод
Анализът на четвърти и пети епизод от „Антигона“ на Софокъл показва как трагическият конфликт достига своя връх, променя тона на действието и довежда до болезнено осъзнаване на границите н...
Анализ на „Любов“ от Сафо
„Любов“ на Сафо е от онези кратки стихотворения, които се четат за минута, но остават в ума дълго. За да разберем защо, е важно да си представим как са се раждали тези стихове. Те не са били писа...