Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 649 резултата
Съдът на историята и гласовете на картината. Диалогичен прочит на „Случаят Джем“ (Вера Мутафчиева) и „Името ми е Червен“ (Орхан Памук)
1. Въведение: две книги за миналото, които „говорят“ по различен начин Ще сравним две творби, които ни връщат в Османския свят, но го правят по различен път: „Случаят Джем“ гледа историята кат...
Паметта като дом и паметта като спектакъл. Диалогичен прочит на „Към родината“ (Атанас Далчев) и „Репетиция за парад“ (Стефан Цанев)
1. Въведение: какво означава „диалогичен прочит“ Ще прочетем две творби, които говорят за миналото и паметта, но по много различен начин. В „Към родината“ лирическият говорител (поетът като ?...
Родното оглежда чуждото. Диалогичен прочит на „До Чикаго и назад“ (Алеко Константинов) и „До Чикаго и назад – сто години по-късно“ (Георги Данаилов)
1. Въведение: защо тези две книги „разговарят“ една с друга Представи си, че двама българи тръгват към Америка, но между тях има почти цял век разлика. Първият е Алеко Константинов – човек от м...
Черешовото топче между епоса и иронията. Диалогичен прочит на „Каблешков“ (Иван Вазов) и „Черешата на един народ“ (Георги Господинов)
1. Въведение: защо тези две творби „разговарят“ една с друга „Каблешков“ и „Черешата на един народ“ изглеждат като творби от два различни свята. При Иван Вазов имаме висок, тържествен тон: н...
„Вчера“ – между клетвата и свободата. Диалогичен прочит на романа „Вчера“ (Владо Даверов) и филма „Вчера“ (реж. Иван Андонов)
1. Защо роман и филм могат да „говорят“ помежду си Когато една история съществува и като книга, и като филм, се случва нещо интересно: все едно слушаме една и съща песен, но в две изпълнения. Дум...
Новата романтика на труда – диалогичен прочит на „Романтика“ (Никола Вапцаров) и „Изпит“ (Николай Хайтов)
1. Въведение: защо „Романтика“ и „Изпит“ могат да се четат „в диалог“ На пръв поглед тези две произведения са много различни: едното е стихотворение за самолети, мотори и бъдеще, а другото е ...
От смях към покаяние – Диалогичен прочит на „Веселият монах“ (Елин Пелин, „Под манастирската лоза“) и „Антихрист“ (Емилиян Станев)
1. Въведение: защо тези две творби могат да се четат „в диалог“ „Веселият монах“ и „Антихрист“ говорят за вярата, но я показват по много различен начин. Все едно гледаме една и съща планина о...
Даровете на любовта – диалогичен прочит на „Даровете на влъхвите“ (О. Хенри) и „О, Хенри“ (Георги Господинов)
Когато четем две творби „в диалог“, ние ги поставяме една срещу друга като два гласа в разговор. Не питаме само „какво се случва“, а и: какво е важно за всеки автор, какви въпроси задава, какви...
Две истории за една загуба: как „Човека, който се смее“ превръща детството в памет“
1. Човекът и творецът (Дж. Д. Селинджър като биография и естетика) Дж. Д. Селинджър е писател, който рядко „обяснява“ себе си публично, но много силно се разпознава по няколко постоянни посоки: и...
Когато Бог мълчи: изповедта на самотата в „Гетсиманската градина“ (Р. М. Рилке)
1. Човекът и творецът (Р. М. Рилке като житейски и духовен тип) Райнер Мария Рилке (1875–1926) е поет на европейския модернизъм, чието творчество постоянно се движи между две крайности: жаждата за аб...
Природата в „Тихият пролетен дъжд“ (Николай Лилиев) и „Дъжд“ (Никола Фурнаджиев)
Природата като език на душата и като език на света Двете стихотворения започват от едно и също природно явление – дъжда, но стигат до две различни философии за природата и за човека в нея. При ...
Животът и смъртта в „Задушница“ (Елин Пелин) и „Сватба“ (Владимир Попов)
Животът и смъртта като две лица на едно и също човешко преживяване Животът и смъртта най-често се мислят като противоположности: едното е започване, другото – край. Но литературата много чест...