Търсене на материали

През епохата на Възраждането голяма част от българите все още са свикнали много повече с устното слово, отколкото с писменото. Народните приказки, песни, предания, пословици и поговорки обобщ...

Главният проблем в повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е проблемът за възпитанието на младото поколение, за отношението родители - деца. Както всяко значително произведение обач...

Кой с ловкост се гордее, кой — с предци,     кой — с дом разкошен или с модни дрехи,     кой — с кучета, соколи и жребци,     кой — с хубост, кой — с воински успехи;     тъй всеки тук си има дреб...

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, кое...

Днес тревожния покой     дебне в малката ни къща.     Стихна боя, мили мой,     ала ти се не завръщаш.

Шейната се бухна в една пряспа и затъпа. Аго слезе, поутъпка снега наоколо, поведе конете и ги изкара на чисто място. След туй пак се качи. Захария се чудеше отгде Аго взема тия сили: слизал беше ...

Един бял гъсок — бял отдолу, от човката чак до опашката, но с леки пепеляви петна по гърба и по крилата — стои под салкъма, близо до каменното корито, в което наливат вода за кокошките и от коет...

След като се навечеряха, чичо Митуш, Аго и Марин си легнаха на завет, между две кладни. Цял ден те бяха работили около вършачката сред шум, сред прах, сред жега. И да искаха, не можеха да си кажат ...

Работата на кладенеца се повтаряше, беше една и съща: макарата скриптеше остро, високо, като че се оплакваше; из кладенеца, черно като змия, изплетено от кожени ремъци, намазано с катран да не с...

Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака — славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци — спокойно по...

Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, па заседанията се случили тамам следобед — нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се на стола си, подпреш глава и зяпаш раз...

Той не ни е вече враг —     живите от враговете     бурна ги вълна помете     нейде към отсрещний бряг.     Ето, в хлътналия слог     легнал е спокойно бледен     с примирена скръб загледан ...