Търсене на материали

Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече  и в тъмата се топят.

Разхождах се един ден към семинарията. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, безлюдно и пусто, само с безкрайната си върволица телеграфни стълбове, и в някаква умора и безнадеждност...

Като се събуди през нощта, Малинчев се огледа наоколо си и не разбра нито де е, нито какво става с него. Как беше попаднал тука? Какви са тия високи каменни стени, тия надвиснали сводове, тая тъм...

Надвечер Спас, един от осемте опълченци, които вардеха моста, поседна отвън на пейката и първото нещо, на което се спряха очите му, беше, както винаги, градината на Гергилана насреща и каменнат...

Имам си родина и над нея денем грее синьото небе. Вечер светят звездни полюлеи и гаси ги сутрин светъл ден.

Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът — тежък, скучен. — Живот без маска и без грим — озъбено, свирепо куче.

Ни лъх не дъхва над полени… Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина, и така ми тайната си повери сама Калина —

Погребаха го там, де мъртвите погребват,     там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,     железни обръчи-огради де обсебват     надгробни камъни все с мъртви имена.

Спи езерото; белостволи буки     над него свождат вити гранки,     и в тихите му тъмни глъбини     преплитат отразени сянки.

Отмахна той завесите и тихо     застана пред отворений прозорец.     Таинствена и чудна лятна нощ     полухваше с дихание си морно     и лееха над сънний мир приветно

В село эавърлува невярна болеет — тежката болест — и зареди да мори от къща на къща.     Изчезна радост, почерня измъчен народ. Сякаш зли духове прелетяха над селото.     — Боже, какъв тежък г...