Търсене на материали

1. Орисници   2. Радост   3. Овчари   4. Сенокос   5. Змейно   6. Мечкар   7. Над черкова   8. Една    9. Райския ключар    10. Дрямка    11. Нехранимайка    12. Пленника на Калипсо    13. Негова син    14. ...

Дали се е случило нявга — не помна,     не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен,     аз плувах самин из тълпата огромна     на някакъв град огрешен и позорен.     Над мене, замръзнало в мисъл б...

Аз искам да те помня все така:     бездомна, безнадеждна и унила,     в ръка ми вплела пламнала ръка     и до сърце ми скръбен лик склонила.     Градът далече тръпне в мътен дим,     край нас, н...

С нечути стъпки в тъмен край отмина     денят, донесъл зной и знойна жад,     и свела небесата, нощ пустинна     лей сълзи над притихналия град.

Как бяха скръбни мойте детски дни!     О, колко много сълзи спотаени!     Тук първи път се моя взор стъмни     и безпощадна буря сви над мене.

Действие първо     КАРТИНА     Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.     __Мила Драго...

Сам си — и в треска, между тия     оголени стени; вторачен     гъстеещ полумрак наднича,     подава се от всеки кът;     камина без топливо,     отворена — уста готови     проклятие да изрек...

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,     с наведена глава —     при мене, тук, в самотност неприветна.     Надире не поглеждай с тъмните слова     на уплах и тревога —     аз всичко зна...

Вятър вей, гори вълнува,         в планината тътен;     вихър по поле върлува,         въздухът подмътен.     Я какви са, виж, над мене         облаци бухлати,

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна — като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни, където тела полуголи се гърчат край черни стени, де опват се мишци железни и техния удар звъни сред мрака на страшните бездни

Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак. Йохан открехна малките врата, огледа уличната пустота и в миг прекрачи дървения праг.