Търсене на материали

Пространните жития на Кирил и Методий, наречени още Панонски легенди, са художествени образци на агиографския жанр, заели своето достойно място както в старобългарската, така и в славянската...

Появила се значително по-късно като литературен род, драмата е сложна художествена форма, съчетала елементи на другите два литературни рода, които се развиват преди нея - епос и лирика. В своя ...

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните...

Заглавието на творбата на Ивайло Петров привлича вниманието с необичайната си смислова насоченост. Читателят може би очаква повествование, изпълнено със спомени на други хора за основния пе...

Светът, в който живеем, винаги оставя свои следи в душата ни. Но въпреки нашите усилия, те често остават неразгадани, с неясно послание, защото днешният човек се е отдалечил доста от способност...

Творчеството на Йордан Радичков не се вписва в нито едно от познатите определения, с които литературната критика характеризира и величае художественото наследство на българските духовни пъ...

Писателят Емилиян Станев - жизнелюбив, драматичен, пластичен и сладкодумен, съсредоточава в своята проза, макар да изобразява отделни исторически епохи от настоящето и миналото, цяла Българи...

Емилиян Станев реализира най-щедро богатствата на белетристичния си талант в повестта „Крадецът на праскови"- една от най-значителните български повести. Тук големият художник изповядва съ...

(съчинение разсъждение върху V глава на повестта „Немили-недраги”) Важно условие за успешната работа при изграждането на съчинение разсъждение е осмислянето на поставената задача, което е с...

Повестта “Мамино детенце” е една от най-известните творби на Любен Каравелов. В нея авторът майсторски изгражда образа на един чорбаджийски син и показва как той пада от върха на чорбаджийс...

Стрелките на отсрещния часовник     описват върху своя циферблат     дванайсетте кръга на моя ад     и жънат мойте часове отровни.

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.